Евросметки без кръчмар

Евросъюзът не успя да приеме бюджет за 2011 г. Институциите не можаха да се разберат, а и по принцип все по-трудно става да се решава каквото и да било, свързано с пари, в един съюз, който много се промени, и в който съжителстват относително богати и много бедни. При това по време на криза.
Решение не можа да бъде взето, защото Холандия и Великобритания се опънаха на Европарламента, който вече има равни права при вземането на решения за бюджета с Комисията и страните членки. Парламентът впрочем беше доста сговорчив и се беше съгласил на съвсем минималното увеличение на бюджета с 2.91%, изоставяйки първоначалното си искане за увеличение с 6.2%.
По принцип, при подобни схватки, Европарламентът е често с позиции, близки до тези на България, доколкото страната ни има такива. Все по-често в противниковия лагер са две или три богати страни в ЕС. Другите богати страни не бързат да се афишират, но можем да отгатнем какво си мислят. Освен ако се случи Коледно чудо, ЕС няма да има нов бюджет. Подобен блокаж за последен път е имало през далечната 1988 г., когато България още нямаше дипломатически отношения с Европейските общности. 
В такива случаи, вместо нов бюджет, Евросъюзът ще приеме този за изтеклата година, но не накуп, а отпускан на месечни траншове от една дванадесета част. Това на пръв поглед изглежда като добро спасително решение. Обаче миналата година Евросъюзът прие Лисабонския договор и се обзаведе с Европейска служба за външна дейност, създаде агенции, които да предпазват ЕС от бъдещи кризи, подобни на тази, която разтърси света след краха на кредитния пазар в САЩ. С една дума, парите са същите, но разходите станаха повече.
Освен това Хага и Лондон настояват за промяна на досегашната практика за използване на резервите от бюджета. Досега средства за различни дейности се заделяха от резервите по облекчена процедура, с гласуване с квалифицирано мнозинство. Сега тези две страни настояват решенията да се вземат с единодушие, което е всъщност крачка назад в развитието на Евросъюза. По този механизъм годишно се финансират дейности за 4 милиарда евро. На този механизъм разчитахме, за да вземем малко пари за справяне с последиците от закриването на ядрените мощности в "Козлодуй" под натиск на ЕС. Преди повече от година Еврокомисията беше одобрила отпускането на допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затваряне на реактори 3 и 4 на атомната централа "Козлодуй". По този начин беше поправена една несправедливост, защото Литва и Словакия, които също бяха заставени да закрият ядрени мощности, своевременно бяха договорили по-добри условия за извеждането им от експлоатация.
Точно преди година на заседанието, на което бе приет бюджетът за 2010 г., беше постигнато съгласие между Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия тези пари да ни бъдат отпускани на траншове от 75 милиона евро през 2010, 2011, 2012 и 2013 година. Тези средства, които не са планирани в бюджета на ЕС, идваха от бюджетните излишъци, точно тези, чието използване занапред се очертава да бъде много трудно, ако не невъзможно.
Сега обаче отпускането на каквито и да било пари за "Козлодуй" изглежда илюзорно. В условията на всеобща криза и драстични съкращения на националните бюджетни разходи в страните членки загубената кауза на "Козлодуй" едва ли ще трогне някого в Евросъюза. По-скоро всеки ще каже на своя език нещо, което може да се преведе като "битият е бит".
Но отпускането на бюджета на равни траншове ще създаде напрежения при много плащания, като например в областта на Общата селскостопанска политика, където големи суми се отпускат в началото на годината. Възможно е да се увеличат траншовете в началото на годината за сметка на други периоди, но и тук отново е необходима процедура на вземане на решение, с предложение на Комисията и съгласуване със Съвета и Парламента. Вероятно същото положение ще се повтори и за структурните и кохезионни фондове. И изобщо за всички области, за които страната ни разчита на европейско финансиране. И най-общо казано, ако сме се надявали на пари от ЕС, сметките ни рискуват да се окажат без кръчмар.
Какво може да се случи, че след обяда с тънката пица на Дянков да не получим за десерт дупката от геврека от ЕС?
Известни надежди би трябвало да ни дава предколедната срещата на върха на 16 и 17 декември в Брюксел. На нея евентуално държавните и правителствените ръководители биха могли да намерят някакъв компромис по темите, които се оказаха непреодолими за техните финансови министри. Ден преди срещата на върха в Брюксел новата група Спинели в Европейския парламент, която обединява федералистите начело с бившия белгийски премиер Ги Верхофстад, ще организира паралелна среща на върха в Страсбург, в която ще вземе позиции по същите въпроси, само че от гледна точка на интересите на европейските граждани. Това е форма на натиск към някои страни да изоставят националистическите си позиции.
Лично съм оптимист, че компромис ще се намери, защото новината, че ЕС не може да приеме бюджет, е много лоша от гледна точка на световните борси, на еврото и изобщо за имиджа на Евросъюза в света. Но трябва да имаме едно наум и в никакъв случай да не вярваме на политици, когато ни обещават решаването на проблемите ни с европейски пари.