"Ердоганизация"
/ брой: 109
Президентът на съседната нам Турция за пореден път оглави една класация. Нареди страната си в челните редици на борците за "справедливост и развитие" (бих добавил - на човешките ценности и просперитет), но уви - в обратен порядък от края напред. Обсебен от идеята да докаже на света, че демокрацията не само като понятие, но и като ярко утвърждаващ се факт е обладала тотално съзнанието на многомилионното население на Турската република. При това - до такава степен, че едва ли вече нещо налага някакви си там пършиви медии, журналистчета и социални мрежички да пърхат с крилца и да тръбят навред, че все още не са преяли с поднесената им като баклава в тепсия демокрация. И нахално да искат още и още. И видите ли, вместо да се отдадат на мисли за благодарност към покровителя на умовете, сърцата и тумбаците им, те тръгнали да се бунтуват, че чепикът ги стягал, а останали недооценени...
От кого ли, ще попитате. Ами от мислителя, стратега, демократа, човеколюбеца, от Човека със султански маниери, затънал в мераци по възраждането на империята Му! Затова - затвор, гонения, репресии, та дори и ятаган за цялата тази сган. Че какво са там някакви си 800, 1000, 2-3 хиляди шугави овчедушни неверници и подстрекатели.
Колкото до истината, както виждаме, тя така или иначе постепенно се избистря, при това до кристалност. Господин султанът, потънал в илюзорни мечтания, полека-лека взе да проглежда. А дори и да съзира някъде в твърде близкото си бъдеще, че му предстои да преживее и потреса от появата на един дори съвсем слаб ветрец, който по ефекта на доминото да срути картонените пътечки и пътчета, които гради с прекалена амбициозност към бъдещето уж за своя народ. А и не само за него, ако се поогледаме из региона... Очевидно обаче президентът така и не разбра, че сам човек демокрация не прави. Просто няма как!