Фелиция Лангер:
Чувствам болката на другите
Не очаквам от хората да действат като мен, казва известната правозащитничка
/ брой: 180
ФЕЛИЦИЯ ЛАНГЕР е родена през 1930 г. в Полша. От 1950 г. живее в Израел. Известна е с неуморната си защита на палестинци, съдени за политически престъпления в окупираните територии. Книгите й разкриват мъченията и нарушенията на международното право. През 1990 г. затваря кантората си в знак на протест и се преселва в Германия. Същата година е удостоена с алтернативната Нобелова награда за мир Right Livelihood Award. През 1991 г. й присъждат отличието на фондация "Бруно Крайски", а през 1998 г. израелското списание "You" я нарежда сред 50-те най-важни жени в 50-годишната история на Израел. Миналата година бе удостоена с ордена "Федерален кръст за заслуги" I степен от германския президент Хорст Кьолер.
В понеделник, 9 август, от 18 ч. Фелиция Лангер ще присъства на среща-разговор в Националния дом на науката и техниката на ул. "Раковски" 108.
- За втори път се срещаме с вас. По какъв повод сте тук?
- Официалният повод е личен, но за мен няма само лични неща. Опитвам се да ги съчетавам, тоест да говоря и да обяснявам за близкоизточния конфликт, за мирните възможности, но проблемът е, че това невинаги е желано. Ще имам среща в понеделник (виж карето). Много е приятно, защото имам скъпи спомени от България. През 1976 г. бях в София по повод една мирна среща, на която присъстваше и Ясер Арафат. Интересно е, защото се изправям лице в лице с миналото, а то всъщност е и настояще. Опитвам се да работя, да бъда активна, а понякога това е трудно. И все пак - много съм доволна, че мога да направя нещо тук.
- Палестинският посланик у нас Ахмед ал Мадбух сподели, че има три алтернативи за разрешаване на конфликта - зловещата, при която войната продължава и става световна, оптимистичната - с единна демократична държава за християни, мюсюлмани и юдеи, и реалистичната - с двете държави. Според вас коя е най-добрата?
- Единната държава е нещо прекрасно, дори идеал, но не вярвам, че сега е възможен. В момента има решение за създаване на две държави. Според мен най-важно е Израел да напусне окупираните територии. Окупацията и колонизацията трябва да спрат, защото това статукво прави мира невъзможен и ни изправя пред свършен факт. Решението за две държави според мен е най-реалистично и изпълнимо.
- Над 20 години сте била защитник на палестински политически затворници в окупираните територии. След като приключвате практиката през 1990 г., казвате, че палестинците повече не могат да очакват мир от Израел. Все още ли сте на това мнение?
- Смятам, че е и по-лошо. Много е тъжно, че казаното преди 20 години е все по-реалистично днес. Няма възможност да се въздаде каквато и да е справедливост за палестинците. Аз исках да протестирам, да изразя възмущението си. Като адвокат не исках да съм параван за срама или алиби за ситуацията. Не съм предполагала, че нещата ще се влошат дотолкова.
- А днес има ли нови Фелиции?
- Благодаря ви (смее се). Много е приятно да чуеш такава метафора. Да, има ново поколение, което се опитва да прави много. През 2005 г. се срещнахме в Израел с адвокати, които са тръгнали по моите стъпки. При една от срещите с Леа Цемел (много известна израелска адвокатка, поела нейната кауза - бел. ред.) и нейните млади колеги, те споделиха, че са се записали да учат право, защото вдъхновението им е била Фелиция Лангер. Постоянно виждам нови хора, евреи, дори и в Германия, които се опитват да направят нещо срещу окупацията. А сега е много важно, че израелските миротворци се увеличават. На мнозина тази несправедливост им с дошла до гуша. А фактът, че съм им дала пример, може само да ме ласкае.
- Израел ще участва в разследването на ООН за инцидента с флотилията. А с подкрепата на Арабската лига Палестина се съгласи да проведе директни мирни преговори. Вижда ли се светлина в тунела?
- Това съдействие е съвсем малко, защото ще сравнява израелското разследване с турското. Честно казано, не вярвам в него. По-интересно е, че за първи път се осъзнава фактът, че не може автоматично да се казва "не". Все пак това "да" е в кавички. Не се разследват войниците, виновни за смъртта на 9 души. Според международното право, ако се намирате в извънтериториални води, имате правото да се защитите, щом някой ви нападне. Моретата са на всички. Това беше несъмнено нарушение на международното право. Блокадата не е призната, не е законна и по никакъв начин не може да се оправдае. Тя е колективно наказание, което е в разрез с международното право. За първи път след инцидента Бундестагът излезе с решение, че блокадата е незаконна и трябва да се премахне. Това е знак, че нещо се променя и то тръгва от хората, не от правителствата, за съжаление.
- Като страничен наблюдател за мен е странно как двете страни в конфликта оправдават действията си със защитата на своя народ. Как така?
- Как може ние в Израел да имаме сигурност, а другите да нямат каквито и да било права. Не можем да градим сигурността си чрез гонитби и изземване на собственост. Окупацията е незаконна, тя е временна мярка, но продължава вече 43 години. Има много действия срещу окупацията, като тези срещу цивилните, които категорично не подкрепяме. Естествено, насилието поражда насилие. Контранасилието е отговор на окупацията. Затова трябва да кажем "не". Има Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН, приета единодушно през ноември 1967 г. след Шестдневната война, която гласи, че "придобиването на земя чрез насилие е незаконно". Израел трябва да "изтегли въоръжените си сили от окупираните територии", за да се постигне мир. Тази резолюция е задължителна и не подлежи на вето. Разбира се, че Израел има право на сигурност, но неговата сигурност трябва да е реципрочна.
- Възможно ли е това с "Хамас"?
- Да, нещата са страшни. "Хамас" бе допусната да участва в изборите, които спечели в един демократичен вот. Дори ние в Израел говорим за най-демократичните избори в Близкия Изток, при които движението дойде на власт. Разбира се, че "Хамас" е проблем, но, от друга страна, организацията заяви, че няма да пречи на усилията за мирно споразумение с Израел и създаването на държава, която е само 22% от историческа Палестина, ако палестинският народ поиска това чрез референдум.
- Идват на власт с демократични средства, но често забравят за тях...
- Така е, ако водиш политика на насилие, което идва като контранасилие. Екстремизмът произтича от политиката на Израел. Трябва да се оказва натиск върху правителството. Ако няма такъв от страна на САЩ и Европа - няма да има резултат. След инцидента с флотилията блокадата се променя, но ние не искаме "красива" блокада. В Газа пращат кетчуп, не и цимент. Така се убива икономиката на ивицата. Трябва да сме много активни и да покажем, че тази политика е трагедия и за Израел, не само за палестинците.
- Казвате, че сте мост между два свята, но дали този мост е проводник само на добро?
- Ако имате такъв живот и виждате несправедливостта, не можете да останете безразлични. Това е нещо индивидуално, не очаквам от другите да бъдат и да действат като мен, защото е много трудно. Но съвестта не ми дава мира. Как може да остана равнодушна пред толкова ужасна несправедливост - 90% от хората в Газа нямат чиста питейна вода, 95% от индустрията е съсипана. Стотици са загинали, защото не са получили адекватна медицинска помощ... Не можем да го променим за миг, но поне можем да го назовем, да опитаме да говорим на съвестта на хората. Хората се вслушват в опита и когато им се говори от сърце. Вече 20 години живея в Германия. В началото не беше никак лесно, не знаех езика, но за това време свърших много. Получавам много писма, любов и разбиране.
- През 2009 г. получихте ордена "Федерален кръст за заслуги" I степен и това предизвика горещи спорове. Какво е да си мишена на омразата на собствения си народ?
- Това беше много ужасен и в същото време много прекрасен период в моя живот. Наши приятели от България бяха по това време в Германия и станаха свидетели на тази ужасна кампания срещу връчването на наградата. Това беше една яростна и нетърпима кампания на еврейското лоби в Германия, защото германският президент Хорст Кьолер призна моята дейност като много важна за мира. В благодарствената си реч споменах, че съм много щастлива, че за първи път виждам всеобхватността на човешките права. Естествено, понякога е много трудно. Съпругът ми казва да не обръщам внимание какво говорят хората, но от толкова много омраза се поболях. Това, което правя, е в подкрепа и на израелците, не само на палестинците, то е в името на света. Аз съм много чувствителна, даже свръхчувствителна, а това понякога пречи в моята работа. Но някой веднъж ми каза, че без тази чувствителност не бих могла да я върша. Аз просто чувствам болката на другите. Благодарността е по-голяма от обидата. Това, че мога да повлияя на събитията, че действам, ми дава сили.
Цитат: "Израел има право на сигурност, но тя трябва да е реципрочна"
Още от Фелиция Лангер пред ДУМА вижте тук
http://old.duma.bg/2007/0707/070707/obshtestvo/ob-4.html