Ариведерчи, роми?
/ брой: 207
Пиша от Страсбург, където в пленарната зала на Европарламента завчера се проведе дебат за масовите изселвания на роми от френските власти в България и Румъния. Европейската левица, която се надяваше Еврокомисията да каже твърдо, че Франция е нарушила европейското законодателство, като е експулсирала тези европейски граждани колективно и без едномесечно предизвестие, остана разочарована. Заместник-председателката на комисията и комисар по основните свободи Вивиан Рединг се измъкна от хватката, като каза, че й трябва допълнителна информация. Отговорът бе отложен за друг път.
Това развитие не е изненадващо, като се има предвид, че ден преди това Барозу беше отишъл на крака при Саркози. В резултат от това Рединг повтори това, което Сарокзи без съмнение е казал на Барозу - никой няма интерес Еврокомисията да обявява война на една (голяма) страна членка.
Все пак дискусията даде възможност на трийсетина евродепутати от целия политически спектър да се изкажат. Левицата обвини Саркози, че е политизирал въпроса с ромите, за да вдигне клюмналия си рейтинг във вътрешнополитически план, а десницата - че без да познава проблема, политизира действията на френската администрация, за да уязви политическия си противник.
Впечатлението ми действително е, че всеки политизира въпроса и никой не дава и пет пари за ромите. Наистина, елемент от тактиката на Европейската народна партия беше - дайте да говорим за положението на ромите, вместо за експулсирането им от Франция, което според тях е малък щрих на фона на много по-голям проблем. Но те всъщност имаха за цел да печелят време и да отклоняват вниманието.
Направи впечатление и ниският профил на българските и румънските евродепутати, част от които не искаха, а други, които не можаха, да се изкажат, например в редиците на левицата. Нека обясня набързо, че изказващите се определят от политическите групи и далеч не зависят изцяло от желанието на евродепутатите. Парадоксално сред изказалите се бяха независимите (непринадлежащи към политическа група) Димитър Стоянов от "Атака" и Корнелиу Вадим Тудор, председател на партията Велика Румъния. Времето за изказане беше кратко, минута и половина, и Стоянов отбеляза три неща - че в България в дъното на проблема са циганските барони, които държат ромите в мизерия, че мощна Франция не е успяла да се справи с неколкостотин роми - какво остава за бедна България, и че "Атака" е "консервативна партия". Близостта си с ГЕРБ "Атака" демонстира при всяка възможност.
Вадим Тудор пък си направи удоволствието да нарече ромите цигани и да развие теорията, че терминът роми е изкуствен и обиден за румънците, защото по думите му се припокривал с името на държавата.
От България се изказа и Андрей Ковачев от ГЕРБ, който защити Франция срещу атаките на лявата страна на пленарната зала. Наистина, политиката на правителството ни е, че Франция е в правото си да прави, каквото ще. От Румъния се изказа Моника Маковей, чиято партия е член на ЕНП. Маковей се разграничи от политическата линия на нейното политическо семейство и осъди колективните изселвания. В същото време тя призна, че властите в страната й не правят достатъчно за интегрирането на ромите. Подобна позиция ми се струва по-достойна.
Белгийският депутат от евроскептичната група Европейски консерватори и реформатори Дерк Ван Епинк предупреди, че френските изселвания на роми са само върхът на айсберга и че въпросът е много по-сериозен. От "ариведерчи, роми" можем да стигнем до "гудбай, Европейски съюз", предупреди той.
Преди това бях разговарял със съпредседателя на групата на Зелените Даниел Кон-Бендит, който на пресконференция твърдо застъпи тезата, че Франция има за задължение да интегрира ромите на своя територия, вместо да ги експулсира. Попитах го дали подобен щедър подход няма да накара останалите от двата милиона роми в Румъния например (не споменах България) масово да се запътят към Франция. Той остана категоричен, че Франция е длъжна да интегрира тези европейски граждани, освен ако Париж успее да промени принципа за свободно придвижване в ЕС, което, разбира се, е абсурд. "Това е цената за Европа", каза той.
Изобщо не мисля, че такива благородни мения имат шанс да надделеят в ЕС. В другата крайност на политическия спектър мнението на Епинк ми се струва по-реално. Не споделям неговия евроскептицизъм, но определено бъдещето на ромите в свободния от вътрешни граници Европейски съюз е голямо предизвикателство. Съмнявам се ЕС да е готов за това изпитание, но сега ще се вземат мерки.
Очаквам натискът върху България и Румъния да интергират ромите си да се увеличи неимоверно. Комисията няма интерес да обявява война на една (голяма) страна членка, но точно затова с голямо удоволствие ще го направи срещу две малки.