Диктатурата - начин на употреба

Огнян МАРКОВ

Реформите в здравната система продължават. За това ни светна здравната министърка проф. Борисова, която наруши обета си за мълчание и пространно разви пред една национална телевизия своите виждания за наложителните, искани и чакани от всички промени в здравната система на страната. Съдържанието на изказаните обаче от нея мисли в публичното пространство поражда поне два проблема. Първият е, че 10 месеца след съставянето на правителството на ГЕРБ отново става дума за проучвания, изследвания, премервания - въобще за намерения. При това без никакво обвързване с конкретни срокове. Вторият проблем е този, че съдържанието на самата реформа, поне по думите на проф. Борисова, се оказва доста по-различно от започнатото от бившия здравен министър Нанев и спряно буквално след първите протести.
Борисов смени Нанев с обвиненията, че е злоупотребил с държавни средства и не е провел здравната реформа. Навярно ще се намерят шепа хора, които още да вярват, че Божидар Нанев сам и против волята на премиера е спрял започнатите промени. Едва ли биха били повече от тях и тези, хванали вяра и на другото твърдение Борисово - че е през цялото време е следил как здравният му министър гази лука и дори сам своевременно е сигнализирал ДАНС да го следи. Защото е много по-лесно и същевременно много по-логично при първия сигнал да го повика в кабинета си и да го убеди, че дори и да му заповяда да не нарушава правилата. Така хем нямаше да се излага, като сменя министър,

хем държавните средства нямаше да бъдат похарчени

за никому ненужна в следгрипния период ваксина.
Когато обаче става дума за Партията, за Партийното дело и за Първия й ръководител, които при това съвсем неподправено и искрено се изживява като слънце, въздух и вода за всяко живо същество по нашите земи, законите на формалната, математическата и символната логика престават да важат, а в околното пространство съвсем откровено замирисва най-малкото на обикновен живковизъм. Ето какво пише в своите мемоари бившият за Сталин съветски ръководител Н.С.Хрушчов. "Да се съгласи с правилността на нашите доводи (става дума за военна операция през пролетта на 1942 г., завършила поради ината на Сталин със загубата на стотици хиляди червеноармейци - войници и офицери, и отворила пътя на хитлеристките войски до Сталинград) - това означаваше да признае погрешността на своите решения. На Сталин такова благородство не бе присъщо. Той беше готов на всичко, но

не и да признае, че е допуснал грешка

Погледната в този й аспект, участта на бившия вече министър Нанев излиза да е следната. Здравната реформа е спряна или от правителството, или от самия Борисов. То нейната безумност бе очевидна за всички, но въпреки това тя бе утвърдена и пусната в действие от същото това правителство и същия този Борисов. Да припомним само, че смисълът на реформата предвиждаше вече пълното настаняване на търговците в храма на Хипократ и естественото отпадане от здравната карта на страната на онези болнични заведения - преди всичко в малките населени места, които нямаха шанса да покрият новоизмислените критерии за съществуването си. Разбира се, Нанев говореше, че тези болници няма да бъдат закривани, а ще бъдат трансформирани, пропускайки обаче да посочи откъде ще бъдат финансирани те, тъй като при непокриване на въпросните критерии за тях нямаше да има пари нито от здравната каса, нито от здравното министерство. Нанев говореше дори и още по-безумни неща - че спешните случаи щели да бъдат извозвани до големите болници със самолети, хеликоптери, едва ли не с подводници, а в същото време просто няма начин да не е бил напълно наясно, че нито има толкова техника, още по-малко пък гориво, да не говорим за обучени за целта екипи.
Проблемът обаче не е в Нанев, който където и да се появеше, съвсем ясно му личеше, че не произнася собствени думи. Здравната реформа, почната и недовършена от Нанев, бе дело на правителството на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов, който, както и сам казва,

има последната дума за всичко

Нейният провал обаче бе приписан единствено и само на бившия ни здравен министър. И за да си държи устата затворена, му бе спретната аферата с ваксината на свинския грип. Която едва ли е със срок на годност от няколко месеца и чудесно може да се използва през следващата зима.
Е, на Нанев не му пратиха барети да го тръшват и оковават в ранна утрин пред близките му, но това напълно е възможно да е част от сделката - ти си траеш, ние те оставяме на мира, следствието, като му мине законния срок, минава към дело. То за него и без това вече нищо не се чува.
Истината е в това, че всеки малък, голям, създаващ се или вече утвърден диктатор задължително спазва един жизненоважен за него принцип. А той е следният: "За грешките са виновни помощниците ми, а всичко, определено като положително, е мое лично дело." Това твърдят в мемоарите си Хрушчов за Сталин, генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн за Хитлер, а и българската мемоаристика за цар Фердинанд. Силно се надявам това да не се пише един ден в бъдещата история и за Бойко Борисов. Доколкото, разбира се, той е способен да влезе в нея.