Диалогът на три морета - реалност и пожелания

На кръгла маса бяха обсъдени "Международната обстановка и сътрудничество в акваториите на Черно, Средиземно и Балтийско море - правни, икономически и екологични аспекти". Дискусията за Черноморския, Балтийския и Средиземноморския регион бяха c акценти върху състоянието на междудържавните отношения, прилагането на международните норми, преодоляване на политическите предизвикателства и рискове, както и осигуряване на енергийна сигурност, реализиране на макрорегионално сътрудничествo и политика на сближаване. Интересът към тaзи огромна част от територията на ЕС нараства непрекъснато, каза за ДУМА Маруся Любчева, създателка на Черноморски институт - организация, която работи вече 10 години.
Кръглата маса, проведена на 5-7 юни 2019 г. в София, постави акцент върху насърчаването на конструктивния диалог и на устойчивите форми и структури за равноправно и обективно обсъждане на най-острите съществуващи и нововъзникващи проблеми и предостави възможност на политици, експерти, учени и представители на граждански структури да изразят своите позиции и да предложат възможни решения. Макар да имат различна история и характеристики и да са изправени пред различни предизвикателства - териториални, икономически, социални, екологични, 

морските региони, гранични за ЕС

се нуждаят от специфични решения. Европейското териториално сътрудничество надхвърля националните граници и развива потенциала на различните територии. Морската свързаност в ЕС ще определи не само успеха на синята икономика в отделните морски страни, тя ще допринесе за съхраняване и ефективно използване на морските ресурси, ускоряване на синия растеж и устойчивото развитие, както и изследователско сътрудничество. Това е политика, базирана на нови подходи и концепции за ролята на ЕС в новата обстановка, свързана с очакванията на милиони европейски граждани. Черноморският, Балтийският и Средиземноморският регион се нуждаят от политика на признаване териториалното разнообразие в Европа, гъвкавост и синергии между различните равнища на управление.
Целта на дискусията бе да акцентира върху състоянието на междудържавните отношения, прилагането на международните норми и възможностите за реализиране на сътрудничество за преодоляване на политическите предизвикателства и рискове, които рефлектират върху икономическото и социалното развитие; да потърси практическите стъпки в решаването на съществуващи конфликти, намаляване на ескалацията на напрежение и повишаване на сигурността чрез прилагане на стратегически партньорства на макрорегионално равнище, включително за обезпечаване на енергийна сигурност; да подкрепи усилията за съхраняване и ефективно използване на морските ресурси чрез прилагането на интегриран мениджмънт на морската екосистема, който гарантира ускоряване на синия растеж и устойчивото развитие чрез сътрудничеството в изследователската зона, което води до смекчаване на последиците от климатичните промени и повишава екологичната сигурност.
Неведнъж в хода на дискусията бе очертано  значението на Балтийския, Средиземноморския и Черноморския регион за по-нататъшното развитие на Европейския съюз и за повишаване на резултатността на политиките, които ще бъдат прилагани в изменящите се политически и социално-икономически реалности на XXI век.
Обърнато бе внимание на прилагането на международните конвенции и договори при осъществяване на всякакви дейности в моретата и крайбрежните зони, както и на специфичните решения за преодоляване на дълго съществуващите "замразени" и възможните нови конфликти поради тяхното сериозно влияние върху цялостното състояние и бъдещото развитие на отношенията в Европа.
Участниците отправиха

призив към всички държави

граничещи с Балтийско, Средиземно и Черно море, да спазват утвърдените принципи и норми на международното право с оглед на запазването на мира, международния ред, взаимното доверие и съвместната сигурност в акваторията на тези морета и прилежащите им територии.
Отбелязано бе определящото значение на свързаността в ЕС, на важната роля на Балтийско, Средиземно и Черно море за укрепване и стабилизиране на енергийната сигурност на европейските страни и на влиянието на енергийните коридори и различните видове морски индустрии и дейности върху екологичната сигурност в тези морски ширини.
Експертният характер на обсъжданията на  кръглата маса се допълни от очертаните зони за изява и действия на гражданския сектор, който има важна роля във всеки сериозен процес, особено при формиране на стратегическите подходи и политиките на ЕС в новите реалности след последните избори за Европейски парламент.
Участниците определиха изграждането на културни и икономически коридори между Балтийския, Средиземноморския и Черноморския регион като сериозна предпоставка за развитието на алтернативни подходи и политики от институциите на ЕС. За да има намаляване на напрежението, повишаване на взаимното доверие и съвместната европейска сигурност и сътрудничество във всички секторни области, които могат да съдействат за по-голяма свързаност между народите и за укрепване на основите на мира и просперитета на страните в тези морски региони.

Посланията на участниците

в дискусията подчертаха необходимостта от запазване и природосъобразно използване на моретата и морските ресурси за устойчиво развитие чрез стриктно прилагане на международните конвенции и механизми за постигане на разбирателство, взаимно доверие и колективна сигурност. Сред посланията се откроиха и създаване на среда за балансирано развитие на морските територии чрез прилагане на интегрирано управление на морската екосистема от националните и регионалните власти, както и на европейско равнище; разработване на регионални инициативи и стратегически планове чрез прилагане на модела за планиране и управление "от долу на горе" и използване на вече изградения опит и европейските инициативи за реализиране на "син растеж"; ангажиране на политическа и финансова подкрепа от компетентните европейски, макрорегионални и други инвестиционни институции; създаване на "група от старши експерти" за координиране на усилията за ефективно използване на териториалното разнообразие и биоресурсите, с участието на всички заинтересовани страни от Балтийския, Средиземноморския и Черноморския регион; запазване на културната идентичност на народите във всички морски региони на Европа; спазване на утвърдените принципи и норми на международното право, включително ограниченията върху присъствието на чужди военни кораби в Черно море; своевременно разрешаване на спорове, свързани с морски инциденти или военни конфликти между морски регионални страни чрез добронамерен диалог и преговори за намиране на справедливи и трайни решения, и др.
Участниците в кръглата маса посрещнаха с одобрение приемането на 21 май 2019 г. от министрите на седем черноморски страни в Букурещ на Общ дневен ред за Черно море в изпълнение на изразената в Бургаската министерска декларация от 31 май 2018 г. решимост на тези страни да разработят - със съдействието на Европейската комисия, съвместен документ. Целта е чрез него  регионалното сътрудничество в Черноморския регион да се доближи организационно до опита, натрупан в приложение на съществуващите стратегии и политики на ЕС за макрорегионално сътрудничество в Адриатически-Йонийския, Алпийския, Балтийския и Дунавския макрорегион.