Бушехрската котва
Пускането в действие на първата иранска атомна електроцентрала е победа на здравия разум над здравите сили
/ брой: 193
Миналата събота започна зареждането с гориво на първата иранска атомна електроцентрала "Бушехр", разположена близо до едноименния пристаищен град на брега на Персийския залив. Строителството на централата започва още през 1975 г. от германската компания "Сименс", но е спряно през 1980 г. след идването на власт на теократичния режим на аятолах Хомейни. Изграждането на централата бе възобновено през 1998 г. от руската "Атомстройекспорт". Единственият засега 1000-мегаватов реактор на централата ще бъде зареден с 82 тона ядрено гориво, доставено от Русия, под наблюдението на инспектори от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Очаква се още следващия месец "Бушехр" да произведе първите количества електричество, а до шест месеца да излезе на пълна мощност. "Завършвайки строителството на АЕЦ "Бушехр", Русия доказа своята безусловна обвързаност с поетите от нея задължения", заяви при откриването директорът на руската федерална агенция за атомна енергия "Росатом", изградила централата, Сергей Кириенко. На свой ред директорът на иранската Организация за ядрена енергия Али Акбар Салехи, който е и вицепрезидент на Иран, нарече деня паметен и исторически. Той благодари на Русия за оказаната помощ на страната му при строителството и при овладяването на авангардни технологии.
Първата иранска атомна станция, както и цялата ядрена програма на Техеран отдавна е трън в очите на САЩ, Израел и съюзниците им от Западна Европа. Страстите около "Бушехр" се нажежават периодично, но засега връхна точка е изказването на бившия зам. държавен секретар на САЩ Джон Болтън, който на 17 август в интервю за телевизия Fox News заяви, че Израел има само няколко дни за нанасянето на въздушен удар срещу "Бушехр", тъй като по неговите данни военното ръководство на еврейската държава имало такива планове. Предполага се, че след заработването на централата, евентуалното й бомбардиране може да доведе до мащабно радиоактивно замърсяване на района. За сведение, населението на близкия град е над 200 000 души. Всъщност изказването на Болтън може да се разглежда и като подкана за действие към Тел Авив от страна на вашингтонските "ястреби". И той не е единственият, който говори за удари срещу действащи ядрени обекти. Ден по-късно пред телевизия NBC News бишият държавен секретар на САЩ Лоурънс Игълбъргър заяви, че "моментът на истината" (бомбардирането на "Бушехр") е трябвало да настъпи преди 5-6 години. Игълбългър обаче смята, че и сега да бъде взривена централата, "това няма да разпространи радиацията по целия регион". Бившият държавен секретар твърди, че Русия се отнася "пренебрежително" спрямо САЩ по този въпрос и сметна за нужно да предупреди Кремъл, а също и Пекин, че "в една ядрена война ще пострадат всички, а не само САЩ".
В същото време коментатори отбелязват, че на свой ред израелската държава пък се надява САЩ да свършат "мръсната работа" вместо нея. Абсурдното в случая е, че позицията на официален Вашингтон е недвусмислена - проектът "Бушехр" е част от гражданската енергийна политика на Иран, която Белият дом разглежда отделно от цялостната и далеч по-мащабната атомна програма на Техеран, и централата не попада под режима на международните санкции срещу режима в Техеран. Нещо повече преди дни руският външен министър Сергей Лавров припомни думите на предходния американски президент Джордж Буш, че проектът "Бушехр" е образец за сътрудничество с Иран, в частност в атомната сфера. Лавров, както и редица руски и ирански официални лица и специалисти, отхвърли за пореден път инсинуациите, че е възможно централата и отработеното гориво от нея да бъдат използвани за военни цели. По думите на Лавров проектът е "абсолютно защитен от странични рискове, и дори ако желаете, е важна котва, която държи Иран в режима за неразпространение (на атомното оръжие-б.а.)".
Макар името "Бушехр" да се упоменава от политици и журналисти във волни разсъждения за евентуално военно нападение срещу Иран, не този обект тревожи в действителност САЩ, и може би на първо място Израел. Става дума преди всичко за инсталациите за обогатяване на уран край градовете Натанз и Кум, както и бъдещите подобни заводи, които Техеран се закани, че ще започне да строи. Декларираната цел на Иран е постигането на 20-процентно обогатяване на уран с цел използването му за употреба от бъдещите атомни реактори за мирни цели, каквито Техеран възнамерява да построи в количество от 20 броя. Според САЩ, Израел и съюзниците им целта на аятоласите е да изработят в тези инсталации достатъчно количество оръжеен плутоний, който да използват за направата на атомно оръжие, което, както смятат редица политици в Израел и САЩ, може бъде използвано срещу израелската държава. Те имат известни основания за подобни страхове.
След ислямската революция от 1979 г. от Техеран неведнъж са звучали призиви за унищожаване на Държавата Израел и Големия Сатана - САЩ. Израел има редица доказателства за подкрепата, която властите в Техеран оказват на терористи в Близкия изток или на неприятелски за Израел глупировки като "Хизбула" в Ливан. Като се обвърже това и с иранската ракетна програма, нещата уж идват на мястото си. На всичкото отгоре президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад и надзираващите го аятоласи демонстративно не желаят да сътрудничат с МААЕ при инспектирането на ядрените им обекти и периодично укриват информация за хода на работите в тях. Това дразни силно дори приятелски настроената спрямо Иран Русия, която търпи негативи от сътрудничеството си с Техеран по мирната му ядрена програма. В края на миналата седмица руският представител в ООН Виталий Чуркин коментира: "За съжаление интензивните усилия на Русия и нашите партньори по "шесторката" засега не предизвикват у Иран адекватен отклик. Техеран засега не е взел необходимите решения, които биха открили пътя за пълноценно усвояване от страна на Иран на мирния атом и за укрепване на международния режим за ядрено неразпространение." В крайна сметка именно тази несговорчивост и закритост на Техеран по въпроса стана причина за присъединяването на Русия към последните санкции спрямо ислямската държава. Което пък води до преки финансови загуби за Москва поради недоставянето на отбранителни оръжия като зенитните ракетни комплекси С-300, които вероятно щяха да защитават АЕЦ "Бушехр".
Трябва да се има предвид, че войнствените изявления на Ахмадинеджад и компания са едно, а възможността за реални действия и желанието за тяхното започване са нещо съвсем друго. Едва ли някой от най-големите ястреби в Техеран, Вашингтон или Тел Авив има в предвид, че веднъж сдобил се (някога) с атомна бомба режимът в Техеран мигом ще я засили по посока на Израел. Това ще бъде самоубийство както за теократичния режим, така и за Иран като държава. Впрочем и изпреварващ удар срещу ислямската държава ще има тежки негативни за този, който го предприеме, а и за целия нестабилен регион.
Причините в евентуална атака срещу Иран по-скоро се коренят не в текущото състояние на атомната му програма, а в потенциала и амбициите, които има страната. Техеран не крие желанието си да бъде регионална суперсила. При това да напомним, че регионът, за който говорим, освен че е барутен погреб, е и най-богатият на въглеводородни суровини в света. Само това е в състояние да изправи косите на политиците в Белия дом и Капитолия - независим политически и технологически Иран, регионална военна суперсила, която иска да доминира в най-невралгичната за САЩ точка на земята. Такива работи не се прощават и доколкото е възможно не се допускат.
Иран неведнъж е получавал предложения необходимият му уран да бъде обогатяван в чужбина, за да отпаднат съмненията в мирния характер на атомната му програма. Страната бе почти готова да се съгласи да предоставя нискообогатен уран на трети страни, които да го дообогатяват, но натрупаното недоверие между него и Запада доведе до прекратяването на сделката. Американците разглеждат сега пускането на АЕЦ "Бушехр" като основание Техеран да спре обогатяване на уран в заводите край Натанз и Кум. Прессекретарят на Държавния департамент Марк Тонер коментира в началото на август, че проектът "Бушехр" "доказва, че иранците не се нуждаят от собствени обекти за обогатяване на уран". Принципно Тонер е прав, но той забравя, че говори за държава, която се чувства заплашена, която поне веднъж седмично слуша разсъжденията на хора като Болтън и Игълбъргър кога е най-удобно да бъде бомбардирана, за израелската реакция пък да не говорим. Тонер забравя, че говори за страна, която има много дълбоко усещане за държавност, знае откъде идва и накъде отива.
За Иран е въпрос на стратегия и национално уважение да има собствено производство на ядрено гориво, за да се чувства независим и защитен срещу всякакви изненади. В този смисъл опитът на Русия с АЕЦ "Бушехр" е положителен. Пускането на централата е истинска победа на здравия разум, защото здравите сили отдавна да са я взривили, без много да им дреме, че така ще започнат поредната война, която не могат да завършат. Ако има начин западните държави и Техеран да намерят общ език, и постепенно да премахнат недоверието помежду си, то това може да бъде само пътят, трасиран вече от Москва - реализация на граждански проекти и максимално ограничаване на военното сътрудничество, ако партньорът твърде много хитрува. Обратното - пълната изолация на Техеран и лишаването на страната от модерни технологии само ще повишава градуса на напрежение и ще дава козове в ръцете на тези иранци, които смятат Запада за творение на Сатаната. Това е непродуктивна и грешна политика, но инерцията, която е набирана през последните 30 г. от двете противоборстващи си страни, трудно ще бъде угасена в обозримо бъдеще.
Ръководителят на "Росатом" Сергей Кириенко и директорът
на иранската Организация за ядрена енергия Али Акбар Салехи (вдясно)
Снимка БТА