Балканите в геополитическа примка
Западнобалканските страни не отговарят на високите изисквания на Брюксел
/ брой: 271
Днес Балканите си остават разединени и раздробени. Надделяват центробежните тенденции. Експериментът с Евросъюза даде известни надежди за изход от "омагьосания кръг", но те започнаха да гаснат. Геополитическите зависимости продължават, въпреки дълбоките промени в световната общност. Кои са главните предизвикателства за Балканите?
Под чадъра на Евросъюза
Още преди да завърши своето оформление като междудържавно образувание с приобщаване на Западните Балкани, съюзът е под заплаха от разпад. В европейския еволюционен процес и интеграция има нещо сбъркано, несъвпадащо с обявените цели. Неговите акушери са представители на американската и европейската олигархия.
След разпадането на двуполюсния модел Евросъюзът прие ролята на помагач на Вашингтон в стремежа му към световно господство. Приемането на 28 държави в обединението бе сериозен успех, но и начало на неадекватност на разширяването на Изток. Създадените вътрешни механизми не можаха да съпътстват динамиката на обективните процеси. Ръководството в Брюксел не можа да повлияе на вътрешносъюзното равновесие и на външнополитическата ориентация. Обединяването на старите и новите членки носи белезите на неравноправие. Западът просперира, а Изтокът запада. От Запад на Изток тръгват капитали и нарастващ износ на промишлена продукция, а от Изток на Запад - безработна емиграция и повишаване на вноса. Промишлени производства се изнесоха в някои източноевропейски страни, където разходите за труд бяха близо 10 пъти по-ниски. Медиите попаднаха под контрола на крупни западни групи. Неолиберализмът постави началото на демографски срив. Държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа се оказаха под двойно подчинение - на Вашингтон и на Брюксел. Първото ефикасно, второто - непълно.
Предизвикателствата на САЩ
Известно е, че САЩ поддържат Евросъюза доколкото е в техен интерес, но не безусловно. Обзет от самочувствието на световен лидер, Вашингтон успя през последните години да наложи своя неолиберален модел в Европа, а след това се опита и в останалия свят. Но събитията не се развиха по неговия сценарий. Това показаха събитията в Северна Африка, Близкия изток, а напоследък се появяват пукнатини в евроатлантическите отношения.
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори изненада цялата международна общност. Но в Европа тя породи тревога. Настоящият президент Обама побърза да успокои европейските и други съюзници, че САЩ няма да изменят на ЕС и НАТО. В прощалната обиколка в Европа той посети Гърция и не пропусна да подкани Атина да позволи на Македония да влезе в НАТО и да се включи в антируските санкции. Отиващата си администрация не се отказа от глобализма.
Неизвестни пред отношенията Русия - ЕС
Предмет на оживени дискусии е по-нататъшното развитие на отношенията с Русия. По линия на фондацията "Фридрих Еберт" бяха предложени няколко сценария, които да доведат до 2030 г. до реализъм и разбирателство. От ЕС обаче преобладават искания за вътрешноикономически и вътрешнополитически реформи в Русия. Трудно е да се мисли, че Москва ще приеме такива промени по искане отвън.
Никой не би могъл да оспори необходимостта от тясно сътрудничество между двете страни, с изключение на закоравели русофоби. Интересите са взаимни. Брюксел не може да пренебрегне огромната роля на Москва в решаване на световните проблеми. Тя е член на Съвета за сигурност на ООН с право на решаващ вот. Нуждата от руския петрол и газ е жизненонеобходима особено за източноевропейските държави. Джоузеф Добс, експерт в "Европейската лидерска мрежа" (мозъчен център), заяви: "Въпросът, който следва да си задават европейските лидери и особено представителите на официален Брюксел, не е, дали сътрудничеството с Русия е необходимо, а колко далеч може да стигне това сътрудничество и кои сфери да касае."
Напрежението Русия - САЩ
Руско-американските отношения се намират на най-ниското равнище на своето развитие след Втората световна война. Ерик Зюс, американски политолог и журналист, признава, че "на американския елит му е крайно необходима война с Русия...". А наблюдателят на "Россия сегодня" Ростислав Ищенко писа: "Никога досега от 1945 г. Русия не е била толкова близо до войната, колкото сега." Създадените през предишните години механизми за глобална и регионална сигурност между двете страни не работят. Доверието между тях вече го няма. Украйна и Сирия продължават да подхранват взаимната вражда.
За намаляване на руско-американското противопоставяне сериозен принос могат да дадат европейските държави. С това биха облекчили борбата против отрицателните тенденции в Евросъюза.
Турция
Не можем да пренебрегнем ролята на Турция за сегашната и бъдещата обстановка на Балканите. Тя сама се смята за регионална сила с амбицията да се превърне в глобална, тъй като е разположена на два континента. Главни насоки на нейната външна политика са САЩ, Европа (включително Балканите), Русия и арабския свят. Това са параметрите на нейната гъвкава дипломация, доказала своята ефективност още през Втората световна война. Тя лавира и сега. Обратът на 180 градуса в отношенията с Русия наложи двустранният интерес. Влошаването на отношенията с Вашингтон и Брюксел след неудачния опит за преврат е отрицателен знак за политиката на Ердоган. Но той бе един от първите чуждестранни ръководители, които поздравиха Доналд Тръмп. Турция си остава членка на НАТО, независимо от всякакви промени във Вашингтон. Но между двете страни стоят трудни проблеми, най-сложни от които са бъдещето на Сирия и кюрдският проблем.
Настояще и бъдеще
Взаимоотношенията между основните геополитически играчи, без Китай, дават отражение върху ролята и мястото на Балканите в съвременния свят.
Тези дни сръбският вестник "Политика" излезе с голямо заглавие: "Немците искат Балканите под контрол". Става дума за коментари в немския печат за събитията в Босна и Херцеговина, в които Берлин се е намесил. Напомня се и натискът на Брюксел върху Сърбия да приеме санкции срещу Русия.
Недоволството в редица европейски държави от решението на Брюксел за разпределение на нахлулите по необмислена и несъгласувана покана имигранти предизвика колективно недоволство от "Вишеградската четворка". Нима това е солидарност! Защо периферни държави като България, Гърция и Македония, която не е и членка на ЕС, без тяхното желание се превръщат в бежански укротители?
Положението на страните от Западните Балкани не съвпада с високите изисквания на Брюксел. Крехкото икономическо развитие, различната външнополитическа ориентация, вътрешнополитическите противоречия, междудържавните спорове, различните религии са сериозно препятствие за ново разширение. А някои от тях искат да влязат в НАТО!
Ще добавим проблемите на държавите членки на съюза. Напрежението между Запада и Русия създава вътрешнополитическо разделение. То съществува между външнополитическия курс на управляващия елит, следващ сляпо директивите на Брюксел и Вашингтон, и настроенията на населението. Симпатии към Русия проявяват голяма част от народите в Гърция, Македония, Сърбия. Да не говорим за България.
Негативните тенденции в ЕС причиниха прояви на леви и десни тежнения. Особено активен е десният екстремизъм, който се рекламира като патриотизъм. Терминът има обаче двояк смисъл: той изразява защита на националните интереси против външни зависимости, но същевременно краен уклон надясно, граничещ с неофашизма.
Балканите не са защитени от неофашистка опасност. Английският в. "Гардиън" вече писа за дейността на гръцката дясноекстремистка партия "Златна зора" ("Криси Авги") по създаването на паневропейски неонацистки съюз. Водят се разговори с неонацисти от Германия, Италия, Румъния. Нима акциите "Луков марш" са случайни?
На полуострова все още съществува взаимно недоверие между отделните страни. Влияние имат етнорелигиозни различия, исторически наслоения, териториални претенции. Тези различия са в основата на липсата на стремеж към съгласувани усилия в защита на регионалните интереси. Досега има само двустранни или тристранни срещи на ръководители на балкански страни.
Своите интереси в ЕС България може да защитава в малки коалиции (дву- или тристранни) по отделни проблеми. Защо Турция като членка на НАТО може да определя своите интереси самостоятелно с други държави, а други балкански страни не могат? С Гърция и Македония (която не е членка на ЕС) можем да изработим обща позиция по мигрантския въпрос. С Гърция и Сърбия можем да искаме корекция на режима на антируските санкции, които нанасят сериозни вреди на икономиките ни. С Турция (която възстанови добрите отношения с Русия) и Румъния бихме могли да установим сътрудничество за превръщането на Черно море в море на мир и добросъседство, а не на напрежение. В противен случай Балканите си остават плячка на разделение между великите сили.
Надеждите на Западните Балкани за членство в ЕС се изпаряват
Старите страни членки на ЕС превърнаха Балканите, особено Гърция, в огромен бежански лагер