На фокус
България плати най-скъп входен билет за Евросъюза
Нужни са 50 години, докато приходите ни от ЕС се изравнят със загубите ни от закриването на ядрените блокове и членския ни внос в общността
/ брой: 125
България е страната с най-нисък БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, корупционни и други показатели, присъединявала се досега към ЕС. Причините за тази изостаналост са далече в нашето минало.
Предстои ни много дълъг път на догонваща модернизация, докато постигнем икономическо развитие, сравнимо със средното в ЕС. То ще изисква огромни човешки усилия, многомилиардни инвестиции, изобретателна предприемчивост и стратегическо въображение. Ще са нужни не години, а десетилетия. И то много десетилетия. Добре е това да се помни на фона на фойерверките по присъединяването и илюзиите по догонването.
1. Преждевременното закриване на 4-те ядрени блока
При цялата ни бедност на България беше наложено да плаща най-скъпия входен билет за ЕС. Този входен билет има много съставки. Една от тях е предсрочното закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ "Козлодуй" с обща мощност 1760 мегавата. Никоя друга страна-кандидат не е плащала предварително такава "входна такса". Вместо да бъде улеснена поради наследената изостаналост и окуражена за усилията през годините до присъединяването, на България беше наложено тежко наказателно бреме.
По мои оценки през 1995 г. създаването на заместваща мощност на закритите реактори щеше да ни струва 4-5 млрд. щатски долара. Понеже през тези 20 години не беше направено нищо за изграждане на заместващи мощности, ако съдим по офертата на "Уестингхаус" за седми блок в АЕЦ "Козлодуй", изграждането на тези мощности сега ще ни струва 10-12 млрд. щатски долара. Ако продължаваме да отлагаме, сумата ще расте. Към тях би трябвало да се добавят още много стотици милиони долари за създаване на хранилище за отработеното ядрено гориво и още редица допълнителни съоръжения. Позовавам се на варианта с "Уестингхаус", защото българските власти, по диктат от Вашингтон и Брюксел, не пожелаха да изградят АЕЦ "Белене" по руски проект и с руска техника и технология, който би ни струвал два пъти по-евтино, при еднаква сигурност в работата и качество на съоръженията.
Към това следва да се прибавят и стотици милиони долари, загубени през всяка от тези години поради пропуснат износ на електроенергия в съседните страни; пропуснато производство на далеч по-евтина електроенергия от малките реактори за българските потребители и за износ, поради изтичането на първоначалния им експлоатационен срок и начислените вече амортизации за възстановяване; пропуснати печалби на АЕЦ "Козлодуй"; пропуснати доходи от намалена заетост и намален обем ремонтни, транспортни и други външни услуги за централата; пропуснати постъпления в републиканския бюджет от ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица и други данъци и такси; пропуснати постъпления в бюджета на община Козлодуй; значителни разходи около реакторите след спирането до консервирането им в продължение на много години. Размерът на пропуснатите ползи в продължение на 25 години по току-що изброените, а също и други направления е около 3 млрд. долара. Към тях ще се прибавят още загуби през следващите години до изграждането на заместващи мощности. Общият размер на понесените и очакваните загуби и пропуснати ползи ще възлиза на около 14 млрд. щатски долара.
2. Платен членски внос в Европейския съюз
България плаща редовно в началото на всяка година членския си внос по установени от Европейската комисия критерии (виж таблица 1.).
От таблицата личи, че за осемте години членство в ЕС до края на 2014 г. сме внесли 6,53 млрд. лева (около 3,25 млрд. евро, или 3,51 млрд. долара по сегашния обменен курс). Това означава по 816 млн. лв. (около 400 млн. евро, или 440 млн. долара) средно годишно. За 2015-2017 г. се очаква да внасяме около 960 млн. лв. (около 480 млн. евро, или 530 млн. долара) средногодишно.
3. Получени средства от Европейския съюз
По данни на Министерството на финансите през предприсъединителния период България е получила 1962,7 млн. евро (виж таблица 2.):
Към получените средства през предприсъединителния период трябва да се прибавят и приведените средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд след присъединяването, т.е. от началото на 2007 до края на 2014 г. (виж таблица 3).
И така общият размер на платените средства от ЕС на България през предприсъединителния период и по време на досегашното членство до края на 2014 г. е 7,06 млрд. евро, или 7,63 млрд. долара по настоящия обменен курс. Получили сме в повече 4,1 млрд. долара, отколкото сме платили като членски внос. Ако обаче сравним с понесените и очаквани загуби от закриването на четирите ядрени блока, след приспадане на получените досега компенсации от Европейската комисия, предстои ни да компенсираме още около 10 млрд. долара (14,0-4,1).
Като член на ЕС България досега е получавала реално от структурните и други фондове по 730 млн. долара средногодишно. Ако допуснем, че и в бъдеще ще получаваме същия годишен размер, са ни нужни още около 14 години, за да покрием загубите от преждевременното закриване на четирите ядрени блока в АЕЦ "Козлодуй". Ако обаче включим в сметката и членския внос, който ще плащаме през следващите години, и допуснем, че той ще е на сегашното равнище - около 530 млн. дол. средногодишно (макар, че най-вероятно ще е повече), се оказва, че нетният годишен излишък (разликата между получени средства от ЕС и платен членски внос) намалява до около 200 млн. долара.
При това положение ще ни бъдат нужни още 50 години, за да покрием загубите от закриването на ядрените блокове.
Кои са виновниците
за това суперпрестъпление? Ще понесат ли те отговорност за натоварването на България с такова непосилно бреме? При безнаказаното допускане и дори толериране на такива престъпления няма защо да се учудваме, че 80% от българите живеят под границата на бедността! Защото наистина ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления!
Освен посоченото дотук, трябва да се има предвид, че значителна част от предоставяните ни еврофондове се връщат обратно към най-развитите страни членки под формата на астрономически консултантски и проектантски хонорари и особено чрез доставката на машините и съоръженията за съответните обекти. По този начин богатите страни от ЕС получават допълнителна полза, за която не е прието да се говори публично.
Макар и точни, тези изчисления съдържат доста условности. Те не включват ползите на България от свободното пътуване и по-големите възможности за работа на български граждани в другите европейски страни и изпращането на част от своите доходи на близките си в България; възможностите на български студенти да учат в тези страни; по-голям достъп на българските потребители до разнообразни и качествени европейски стоки, в това число и от търговските вериги в България; пренасянето към България на европейски добри практики в различни области на икономиката и извън нея и т.н.
Голямата част от тези ползи не се поддават на количествено измерване, с изключение на трансферите на стотици хиляди българи, работещи в други европейски страни. Тук също има редица условности. По понятни причини действителните трансфери са по-големи от официалните, отчитани от БНБ. Според изследвания на наши икономисти общите годишни преводи от чужбина преди присъединяването ни към ЕС са били 1,3% от годишния ни БВП, а след присъединяването - 2,1%. Според наши финансисти те са между 0,8 и 1,0 млрд. евро годишно. По оценки на МВФ и на Световната банка общият размер на средногодишните валутни трансфери от чужбина към България за 2010-2013 г. е бил около 1,48 млрд. щатски долара и превишава постъпленията от преки чуждестранни инвестиции.
Трансферите са впечатляващи
но зад стотиците хиляди наши сънародници, които ги изпращат, стоят многомилиардни разходи на България в миналото по тяхното отглеждане и образование и многомилиардни пропускани ползи от това, че те сега са принудени да работят в чужбина, а не в родината си. Работят за чужди икономики, като създават многомилиардни допълнителни блага за тях. От дохода, който получават, средно около една трета изпращат на свои близки в България, а другите две трети изразходват за текущо лично потребление и евентуални инвестиции в съответните страни, като допринасят за по-висок икономически растеж и по-големи постъпления в техните национални бюджети.
Нормата на експлоатация на чуждестранните работници там обикновено е по-висока от тази на местните работници. Те създават поне толкова принаден продукт, колкото е получаваният доход под формата на заплата. От това следва, че изпращат в България едва около една шеста (около 14-16%) от това, което създават в съответната страна. Тези трансфери са полезни за България, но още по-голяма е ползата за страните, в които работят. Следователно изпращаната в България малка част от създадения там общ доход от нашите работници не е благодеяние или подарък към нас.
Изчисленията обаче не включват и огромните загуби на неконкурентната и незащитена българска икономика от принудителното й неравностойно участие в Общия европейски пазар. В предишната си статия ("Разгромът на българската икономика") се опитах да представя негативните последствия за България след асоциирането и присъединяването й към ЕС. Знаем, че тези загуби са огромни, дори разорителни, но не се поддават на задоволително измерване. Не ми е известен сериозен опит за такова измерване.
Разгромът на нашата икономика
не се дължи просто на участието ни в ЕС и че всяко участие на слаба икономика в интеграционна общност на силни икономики винаги има такива разрушителни последствия. То се дължи на погрешната политика на ръководството на Общността и на българските правителства, които не вземат мерки за подходяща вътрешнообщностна защита на нашата неконкурентоспособна икономика в жестоката конкуренция на Общия европейски пазар, където силните винаги печелят, а слабите винаги губят. Това не подлежи на оспорване.
От тези разсъждения не следва, че България трябва незабавно да напусне ЕС. Нужни са радикални мерки за промени в режима на функциониране на Общността, главно за защита на икономиките на по-бедните членове чрез подходящи форми на вътрешнообщностна протекция. Само така може да се постигне постепенно намаляване на социално-икономическата пропаст между най-богатите и най-бедните страни членки. Само така ЕС може да се спаси от разпадане и от превръщането му в немного далечното бъдеще в по-малка група от 8-10-12 по-богати страни с относително сравними по конкурентоспособност икономики.
Посочените дотук данни са тревожен сигнал за размисъл по резултатите от нашето участие в ЕС. Особено по крещящата необходимост от бързи мерки за отстраняване на сериозните дефекти в политиката на ЕС в различните области на икономиката и извън нея. Ако не се вземат такива мерки, напрежението между богатите и бедните страни в ЕС ще расте и в недалечното бъдеще може да предизвика сериозни вътрешни конфликти. Европейските народи нямат интерес от такива социални и икономически сътресения. Защото в бъдещия многополярен свят, с няколко икономически гиганта, Европа може да преуспява само ако е много силна. А ще бъде такава само ако е обединена.