България на върха на света
/ брой: 150
Радвам се на белгийците, защото за първи път от много години играят красив футбол и повярваха, че могат да бъдат сред най-силните. Страната уж е разделена, но от две седмици белгийското знаме се развява навсякъде.
Нас ни няма на световното в Бразилия. Бях в Брюксел през 1994 г. като дипломат. Твърдя, че по време на световното в САЩ Европа погледна на нас сериозно, което много ни помогна. По-късно навсякъде, където съм ходил по света като журналист, в Афганистан, в Иран, в Ирак, когато казвах, че съм българин, винаги с възхита възкликваха "Стойков". Така му казват на нашия Стоичков и още го помнят.
Сега имаме уникален шанс българката Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН. Изборите са през 2016 г., но кампанията де факто е започнала. Ако тя оглави световната организация, за самочувствието на нацията това би било не по-малко от спечелването на купата в Бразилия. А шансове за това има, при това големи. Ръководителката на ЮНЕСКО, най-голямата агенция на ООН, е личност с безспорен авторитет, което беше потвърдено миналата година, когато тя бе преизбрана за втори мандат на този пост.
Ред е на Източна Европа да излъчи генерален секретар, досега нашата част от света не е имала тази чест. И никога досега жена не е била начело на ООН.
Противно на това, което писаха някои български вестници, Бокова има пълната подкрепа на САЩ. Белият дом е благодарен за начина, по който българската дипломатка намали негативите от кризата, свързана с членството на Палестина в ЮНЕСКО. На нейна страна са и другите постоянни членки на Съвета за сигурност. Френският президент Франсоа Оланд я взе със себе си при пътуването си в Мали, което нарече "най-хубавия ден" от политическата му кариера. Китай цени високо работата й, впрочем в Брюксел се запознах с Чиян Танг, китайския заместник на Бокова, който отговаря за образованието - блестящ политик и комуникатор.
В ЮНЕСКО уважават Бокова, защото тя се оказа и отличен администратор. Въпреки финансовата криза и орязания бюджет, тя запази обема на дейност на организацията и постигна подкрепа за необходимите реформи с подкрепата на двете профсъюзни сдружения на организацията. Седалището на ЮНЕСКО е в Париж, а да постигнеш съгласие с френски профсъюзи е подвиг само по себе си.
Искам да кажа нещо и да го подчертая дебело. Ако някой попречи на това българката Бокова да оглави световната организация, заплахата може да дойде единствено от българското политиканстване.
Нямам представа кой ще стане премиер след изборите през октомври. Би могло това да е Бойко Борисов, който впрочем помогна за избирането на Бокова начело на ЮНЕСКО, нищо, че тя не е от неговия политически лагер. Но би могло премиер да е някой друг, който няма здрави спортни инстинкти за това кое е добро и кое е лошо за спечелването на този толкова важен мач.
Ще припомня нещо. Когато за първи път прозряхме, че Бокова има шансове за ЮНЕСКО, се появи кандидатурата на Бенита Фереро-Валднер, тогавашния австрийски еврокомисар, отговарящ за политиката на добросъседство. Австрийците се обърнаха към българското правителство с молба да се откажем от кандидатурата на Бокова и да подкрепим Фереро-Валднер, като "по-солиден" кандидат. Борисов, който вече беше станал премиер, казал "глупости, България си има кандидат". Не съм сигурен какъв щеше да е отговорът, ако друг беше премиер. Повечето наши политици обожават да правят подаръци за сметка на държавата.
България трябва да бъде един отбор, когато се отстояват толкова важни позиции. Но липсва решение кой ще бъде българският кандидат еврокомисар. На 16 юли лидерите на ЕС се събират на извънредна среща за разпределяне на най-важните постове. Правилно е България да бъде представена на тази среща от президента Росен Плевнелиев, който обаче да не импровизира, а да предложи кандидатура, подкрепяна от политическите сили.
Искам също да разсея една заблуда. Постът еврокомисар се полага на България. Докато постът генсек на ООН, както и на ЮНЕСКО е състезание, отворено за всички близо 200 членки. Само че не са много личностите, които имат реален шанс да бъдат избрани. България може сравнително лесно да получи добър комисарски пост, ако играе умно и не допусне грешки. Но за високата цел ООН са необходими последователни усилия на правителството или правителствата чак до 2017 г.
И най-важното. За да се изкачи България на върха на света, тя трябва да бъде една достойна държава. Ето една цел, около която сме длъжни да се обединим. Тогава може да ни потръгне и футболът.