03 Ноември 2024неделя20:17 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Д-р Никола Колев от гр. Щип:

Българите в Македония са сираци!

Когато Майката не се грижи за тях, какво може да се очаква от мащехата? - казва доскорошният студент от Медицинската академия в Плевен

/ брой: 279

автор:Георги Аргиров

visibility 6807

 Никола КОЛЕВ е роден на 30 май 1989 г. в град Щип, Република Македония. През тази година завърши медицина в Медицинския университет в Плевен и вече работи в столична болница. Избрал е да специализира сърдечно-съдова хирургия. Разговорът ни с него е за това, какво накара един "македонец" да избере да учи медицина у нас и защо реши да остане в България. Какви са били трудностите и предизвикателствата пред студента по медицина, вече дипломиран лекар; как официалните власти в Скопие гледат на хора, които имат българско самосъзнание. Какво учат в учебниците по история днешните ученици в югозападната ни съседка. Каква е актуалната ситуация в Македония днес, какви са нейните перспективи?

- Никола, защо реши да ставаш лекар?
- Може би съм такава личност, която иска да помага на хората. А и родителите ми, които винаги са ни насърчавали с брат ми да учим, ме подтикнаха да стана лекар. Но няма да излъжа, ако кажа, че да бъда лекар ми е било детска мечта. Не, нямам родственици, които да са били лекари.
- Какво научи за тези шест години в Медицинския университет в Плевен? Лесно ли беше или трудно?
- Медицината е трудна наука за усвояване. Пряката ти отговорност към пациента, за да се справиш по най-добрия начин с неговото лечение, е огромна! Да не прозвучи като клише, но човек трябва да е призван да бъде медик, не трябва да приема професията само защото е задължен или защото във фамилията му има цяло възходящо поколение лекари. За да учиш за лекар, са необходими близо 10 години. Шест от тях са първоначални, някои медицински. Другите четири са за придобиване на специалност по закон и цял живот по принуда, защото към настоящия момент в света медицината и компютърните технологии са най-динамично развиващите се специалности. Ученето е много, практическите упражнения също. Изключено е да отсъстваш от лекции или упражнения.
- Как ще запомниш Плевен? По неписано правило хората от малкия или с недостатъчно възможности за работа град идват в по-големия, респективно - в София. И то с една-единствена цел - работа, препитание, реализация.
- Плевен ще остане за мен като мой втори дом. Когато се прибирах в Щип при близките ми, аз казвах, че отивам на гости. В него аз намерих своите Учители - тези, които ме научиха на всичко в медицината. Е, има още какво да се учи, но хората, от които попивах умения и знания, са там. Имах възможността още като студент във втори курс да работя в катедрата по анатомия като демонстратор. Това продължи до края на следването ми. Така се запалих по хирургията.
- Бившият ректор на Медицинския университет в Плевен проф. д-р Григор Горчев е не само известен специалист, но и общественик. Преди време той например подкрепи една твоя колежка -  Йоана Иванова, за провеждането на благотворителен бал и набиране на средства за деца в нужда, като покани и президента Георги Първанов.
- Не знаех за тази негова инициатива. Като  акушер-гинеколог проф. Горчев има множество специализации по роботизирана хирургия. Той е първият специалист, който работи с роботизирана техника в хирургията и акушеро-гинекологията. За него това е рутинна дейност. Дори провежда обучителни курсове и семинари. Има международни контакти със специалисти в тази област. Специализирал е в Страсбург, Франция.
Като ректор той беше изключителен администратор.Потвърждава го случаят с Йоана Иванова. Проф. Г. Горчев разшири международната дейност на университета. Много студенти отиваха по един семестър на специализация в чужбина.
- Знам, че си бил член на студентския съвет на Медицинския университет в Плевен. Как гледаш на продължаващите студентски протести?
- Приветствам факта, че на едно място се събират много млади хора. Но има едно НО! Не съм против протеста като начин за изразяване на гражданска позиция. Но протестът следва да отоваря на известни условия. Аз не виждам как една група студенти могат да протестират, без самите те да знаят за какво по-точно протестират! Какви са техните каузи, за които се борят и какво предлагат като алтернатива! Ако мога да направя такъв паралел - Великата френска революция не е тръгнала от пазарите. Съвсем нормално е и тук протестите да не тръгнат от Женския пазар, а от Софийския университет - най-старото висше учебно заведение в България. Студентът трябва да разбере едно, че той е движещата сила, бъдещето на страната. Бил съм студент, може да се каже, че съм от настоящето в тази държава. Всеки иска да подобри условията на живот и работа в България. Ето, и моите колеги - лекарите, бяха готови за ефективни стачни действия. Но след подписания договор между Министеството на здравеопазването, Здравната каса и Министерството на финансите се отказаха от протеста.
- Добре, да погледнем на студентските протести от този прагматичен ъгъл?
- Да, ако студентите имат конкретни искания, окей. Но защо не протестират за ниските стипендии; защо не протестират за намаляване на таксите в университетите; затова, че няма една библиотека в Студентския град, а питейните заведения са повече от 100; или да поискат увеличаване на издръжката за един студент или висше учебно заведение? Даже те не протестират срещу министъра на образованието, а направо срещу министър-председателя. Все пак и в протестите трябва да има някаква йерархия...
- Никола, къде според теб се коренят проблемите на българското здравеопазване?  Какво следва да се направи, за да бъдат решени неговите проблеми?
- С безконечните промени в системата на здравеопазването проблемите се увеличават, вместо да намаляват. Или поне така твърдят моите колеги с по-голям опит и медицински стаж. Може би проблемът е в системата за финансиране на болничната и доболничната помощ; може би в голямата безработица и ниското заплащане в страната; може би в ниската такса за преглед. Един човек, който получава 310 лв. минимална заплата, дава около... за здравни вноски на месец. А това е смешно.
 - Извинявай, но как човек, който получава около 200 лв. чист доход на месец, може да си позволи по-голяма здравна вноска?
- Пак опираме до тезата, че проблемът може би не е в НЗОК, а в самата държава, която може да позволи едва 200 лв. чист минимален доход на човек. Само за информация - българската здравна система е копие на германската. Но както често се получава, тя е побългарена, т.е. не функционира по най-добрия начин. Там здравната вноска е от 300 евро до към 800 евро, в зависимост от получаваната заплата. Докато минималната е около 1200 - 1300 евро.
Да погледнем и клиничните пътеки. Мога да ви уверя, че няма надплатени пътеки. Има нормално платени, има и "бедно" платени. Голям стимул за всеки лекар би бил, ако той получава адекватно заплащане на труда си. И то по цялата верига - от джипито, лекуващия лекар в болницата, специализанта, професора, сестрата, фелдшера, санитарката... Всички.
- Къде според теб е проблемът в спешната и доболнична помощ? Защо млади лекари не се наемат да работят в спешната помощ или в малки населени места?
- Отново опираме до сбърканата здравна реформа. Ниското заплащане на труда в спешната помощ, липсата на възможност за развитие на лекарите в малките градчета...
- Как гледаш на идеята за навлизането на парамедици в българското здравеопазване? И къде е мястото на фелдшерите?
- За мен няма голяма разлика между парамедика и фелдшера. И тук може да се помисли за по-добра координация. Например в една добре обзаведена линейка да има фелдшер, който да държи постоянна връзка с лекаря специалист. Така той ще може да окаже спешна помощ на пострадалия пациент, а лекарите ще знаят от какво страда, как и с какво е лекуван, как да продължи лечението.
- Как могат да се задържат млади лекари да работят в България?
- Като им бъде подсигурено адекватно заплащане и условия за развитие. Това важи не само за младите лекари, но и за по-опитните колеги. Един лекар се учи цял живот!
- Никола, ти си от Македония. Как местните власти гледат на хората с българско самосъзнание?
- Този въпрос е коментиран от доста известни или по-малко известни общественици. Отговорът е отрицателен. Българите в Македония бих ги определил като сираци! Когато Майка България не се грижи за тях, какво може да се очаква от мащехата.
- Учил си в македонска гимназия. Какво учат децата за България и българите в Македония?
- Аз съм завършил гимназия преди шест години и по мое време се учеха какви ли не измислици. Аз всъщност съм от поколението, което усети много от този неомакедонизъм, определян още като "антиквизация".
Повечето от измислиците са известни в България, но ще кажа какво чух навремето от  един ученик в XI клас на щипската гимназия например. Цитирам: "Българите са смесица от турци и татари", а когато го попитах знае ли какво означава съкращението ВМРО, получих отговор: "Вистинска македонска револуционерна организация!"
- Какво е състоянието на икономиката в Македония днес?
- Не съм икономист, но по лично мое наблюдение не е цветущо. Да вземем например  безработицата. По този показател Македония е  номер едно на Балканите и в Европа. Неотдавна  прочетох една статия, в която имаше сравнение между икономиките на Македония и Етиопия например.
Мога да да коментирам състоянието на здравеопазването в Македония, което според мен е твърде централизирано. Човек може да получи адекватно лечение само в столицата Скопие. Напоследък бе открита, или по-скоро преименувана, общинската болница в град Щип на Университетски клиничен център, който далеч не отговаря на европейските, че дори и на балканските нормативи за подобен център. Здравната каса далеч не покрива нужните разходи за лечение на пациентите и много често се налага те да доплащат солидни суми за своето лечение.
- Какво смяташ за проекта "Скопие 2014"? 2014 г. наближава, а България и Гърция твърдят, че Скопие им краде от историята?
- Аз бих го определил като тотално фалшива инвестиция. Този проект няма как да възстанови сумата, която е дадена за изграждане на безумни обекти и паметници на личности, принадлежащи към историята на други страни. Както казва една българска поговорка: "На скъсан балтон златно копче да пришиеш". Сиреч тези пари можеха да бъдат пренасочени към множество икономически, инфраструктурни, социални, образователни и пр. проекти! Реализацията на въпросния проект обаче става чрез множество изпълнители, което предполага и получаване на тлъсти комисионни.
- Как смяташ, че ще завърши спорът между Скопие и Гърция за името на републиката?
- Едната от страните ще отстъпи. Мисля, че се знае коя - страната с по-слаба икономика, брутен вътрешен продукт; страната, за която евро- и НАТО-интеграциите са в процес и не се знае кога ще приключат.
Мисля, че е редно Република Македония да се назове по териториалната област, на която се простира - Вардарска Македония. Бях чул и други предложения като Северна Македония, което предполага териториални претенции към България, защото, географски погледнато, в териториална Северна Македония влиза и цялата Благоевградска област заедно с принадлежащите към нея погранични села и градове.
- Как живеят македонци и албанци в страната? През 2001 г. Македония беше на ръба на гражданска война, сега как са нещата?
- След приключването на конфликта, в който албанската страна надделя и беше подписан рамков договор, нещата като че ли се поуспокоиха. Но на местата, където има смесено население, все още са налице напрежения и провокации.
Определено не мисля, че това е най-големият проблем на Македония! Има далеч по-трудни и значими проблеми за решаване като евроинтеграцията, членството в НАТО, стабилизацията и развитието на икономиката, външният дълг и пр.


 

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2586

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 2373

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 2322

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 2378

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 2114

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2828

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 3132

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 2569

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 2487

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ