А бяхме военна сила
Сегашното отбранително строителство е гибелно за националната сигурност
/ брой: 187
Винаги е полезно да си спомним някои стари вицове, дори и от времето след Втората световна война, от началото на 50-те години на миналия век. Още повече, че за днешните млади хора тези анекдоти са нови. Ето един. Китай е във война и подготвя настъпателна операция. Главнокомандващият разпределя силите: "Десет милиона пехота в центъра, по пет милиона на левия и на десния фланг, останалите в резерв. Танковете отпред! Има ли въпроси?" Командващият танковите войски пита: "И двата ли танка?"
Вторият виц е за Албания. Попитали радио Ереван: "Защо албанските подводници се движат на зиг-заг - ту се потапят, ту изплават?" Арменското радио отговаря: "Ами за да могат гребците да си поемат въздух."
Ние не знаем дали в годините, когато са родени тези вицове, армиите на двете страни наистина са били с тъй бедно въоръжение и отбранителни способности. Днес сме наясно, че Китай е ядрена държава с респектираща военна мощ и огромен икономически потенциал. Хич не е за майтап. За уважение е. На военни паради в китайското небе прогърмяват стотина бойни летателни апарати. Морските им съдове са несметни.
Да не обиждаме и албанците, защото те са имали четири подводници. Точно толкова сме имали и ние. Албанците са ги нарязали по-преди от нас. Ние последната я държахме до последно. И ние си имаме нещо като виц. Две подводници ни бяха останали, едната не можеше да се потопява, другата не я потопявахме, защото не можеше да изплава. Албания е морска държава, получава съвременни военноморски съдове от САЩ и Италия. И ние сме морска държава, прибираме бракуваните белгийски фрегати. На техните оръжейни и други системи ресурсът изтича и скоро ще ги закотвим.
Апропо, не си ли струва
подводницата "Слава" да бъде лъсната
и да заеме достойно място във Военноморския музей? На подходящо място да се издигне паметник на незнайния подводничар, зер такива никога повече няма да имаме. Белгийските фрегати не подлежат на експониране. От тях най-лесно ще се отървем като ги пратим за скрап в Пакистан, белким по трасето ги пленят сомалийските пирати. Тази гениална идея издигаме не за пръв път. Е, ще изгорим малко нафта дотам, ще платим някой лев откуп за екипажа, ама нали ги купихме като вторични суровини. Всички знаем, евтиното скъпо излиза. Или както каза един известен милиардер - не съм толкова богат, за да купувам евтино.
Тези дни министърът на отбраната Аню Ангелов заяви, че има намерение да изпрати в Афганистан боен батальон. По този повод има предложение вече да го наричаме министър на войната, не на отбраната. Световните агенции съобщиха, че тази решимост на Ангелов е предизвикала разтревожени брожения сред ударните отряди на талибаните и мощна въздишка на облекчение на целокупния афгански народ. Бунтовниците трескаво търсят български рейнджъри, за да хвърлят в краката им своите калашници, ерпегета и ракети, да се разоръжат доброволно и да отидат мирно да си орат нивите с канабис. Властите ще превърнат последното им убежище в музей, наречен база "Аню".
Пита се обаче откъде министърът ще намери подходящ батальон. Дълбоко е съмнително, че след последните няколко съкращения на войската, когато бяха изрязани предимно незаети щатни бройки, ще да е
останал поне един плътен батальон
Освен това, какво има предвид Ангелов под определението "боен"? Пехотен, механизиран, бронетанков, парашутен? Не е ясно. Също така не е ясно дали има поне едно подразделение, подготвено да неутрализира добре въоръжени бунтовнически формирования, които при това действат в добре познати условия на собствена територия - дълбоко неизвестни за нашите военни. Това се нарича само по един начин - изпращане на пушечно месо.
Ако някой някъде провежда подобна подготовка, то сигурно става при строга секретност. Защото на демонстрации и учения показват само патрулиране, устройване на пропускателен пункт и постове, охрана на обект, конвоиране на колона и ВИП-персона, организиране на лагер и приемане на бежанци, потушаване на безредици сред бежанците, освобождаване на заложници. Комай друго не сме забелязали. Какво бойно има тук? Това е просто полицейщина.
Който е носил каска и помни миризмата на ваксата, би запитал къде у нас може да се провежда обучение и тренировка при условия, близки до климатичните и теренни особености на Афганистан? Ако Ангелов оборудва подобен полигон, всички ще му се поклоним и ще поискаме за него втори мандат. Дотогава обаче ще недоумяваме и за да не се нервираме, нека се посмеем.
Друго е още по-сериозно. Какви наши национални интереси защитаваме там? Другите държави си изтеглят войските, ние се натискаме. СССР не можа да ги оправи и се изтегли, дори американците разбират, че нищо не може да се направи, Аню Ангелов с един боен батальон ще реши проблемите. Като тръгнахме за Ирак, управниците изприказваха всевъзможни обещания за високи политически дивиденти и големи икономически изгоди, които сме щели да придобием заради участието ни в безмозъчната мисия. Така държавното ръководство ни баламосваше, защото общественото мнение бе категорично против. И какво придобихме като дивиденти и изгоди? Трънки! Само дето дадохме жертви, а уж не сме във война. Мърцина загинаха нашите момчета. Тези дни стана известно, че САЩ ще се изтеглят от Ирак. Мъдро. Отиват си не защото са постигнали поставените си цели, а защото не могат да ги постигнат. Така ще е и в Афганистан.
По темата за опосканата ни армия пак тези дни се чу едно зашеметяващо мнение. Живко Тодоров, набор 81, Шефче на отбранителната комисия в парламента, смята, че и 16-хилядна армия ни е много. Това да изрече прилежна възпитаничка от колежа за благородни девици е разбираемо. На нея един напет портупей-юнкер й е напълно достатъчен. Но това го казва не някой случаен дилетант, а председател на комисията по външна политика и отбрана в Народното събрание на Република България. Няма данни 29-годишният младеж да е бил в казармата или да е изкарал поне среден военен лицей. Вероятно не знае какво е партенка, паласка, скатка. Да не навлизаме в сериозна терминология, все пак искаме да бъдем разбираеми и който иска, нека да ни разбере.
Яко е армията ни да бъде сведена до и под 16 000 бройки (ако говорехме за истинска войска, щяхме да речем щика, ама не). Винаги е полезно да не се знае точната численост. Не заради военната тайна, която вече и без това я няма. А заради поддържане на
бъркотията, която е сраснала с отбраната
Можем да предложим и щатно разписание. Стотина-двеста калпака с паунови пера, въоръжени със СКС (за Живко - самозарядна карабина "Симонов"), които да посрещат и изпращат. Около 500 с камуфлаж (за Живко - маскировъчни облекла), въоръжени до зъби, за бойния батальон на Аню, с който да въдворява ред по света. Един пилот на аероплан, един на хеликоптер и двама техници да им подават фуражките, ако кацнат след полет. Един подводничар да позира като модел за паметника, в ръцете си държи не граната, а торпедо (за Живко - остави, няма да разбереш). Един парашутист разузнавач за колорит и за разплод. Една щатна бройка за зекапече (за Живко - заместник-командир по политическата част), който хем да проповядва правилната линия, хем да записва мемоарите на другите. Останалите около 15 007 местенца ще бъдат попълнени от сега действащите цивилни и опагонени (офуражкани) чиновници, както и от перспективни човешки ресурси, способни да пропагандират и да убеждават в далновидността на отбранителната политика. Ако правилно сте пресметнали, остана
една незаета щатна бройка
и предлагаме там да бъде поставен човешкият ресурс Живко. Нека да се оправя. Ще го подкрепим. Може би.
Сега накрая (естествено, че не е край, ще следим темата до дупка!) ще се опитаме да бъдем наистина полезни на лицето Живко Тодоров. Заради дейността на парламентарната комисия, която оглавява. Външната политика и отбраната наистина са много тясно свързани. Държава, която няма отбрана, няма и външна политика. Силна армия и утвърдена, организирана национална отбранителна система на държавата позволяват тя да има самостоятелна външна политика и онези, които ги нямат, външната им политика е слугинаж на Великите сили. Лакейството и слугинажът са лесна работа, по-трудното е да имаш национално самочувствие. А национално самочувствие можеш да имаш, само когато си наясно как да го постигнеш. Не с поредно съкращаване на бедничката армия, не и с лизане на величествени задници.