Защо да чета книги, след като има Уикипедия?
/ брой: 57
Светослав АТАДЖАНОВ
Днес е неделя и ми е едно такова... философско! Между дългите рафтове, отрупани с каталогизирана литература, обикновено се мотаем възрастни хора, а деца и младежи почти не прекрачват прага на голямата обществена библиотека. Въпреки отпусканите значителни средства за закупуване на нови книги и обновяване на книжния фонд. За сметка на това всеки на улицата наднича през минута в телефончето за есемесчета и лайкчета. В предаването "Стани богат" се виждат белите петна в познанията на младите за най-елементарни понятия и факти. А четенето не е загубено време...
Живеем във времето на Великата информационна революция. С учудване установяваме, че вече ни липсва търпение да изчитаме дебелите томове на Толстой, Дикенс, Дюма и Балзак. Задълбоченият прочит на обширни текстове, който ни се отдаваше до неотдавна, е вече почти невъзможен. Тук не иде реч за отричане приноса на мрежи като Гугъл, Фейсбук, Туитър или Ютуб за добрата комуникация, осведоменост и спестяване на време при ползването им в бизнеса, както и лекотата в споделяне на изживяваните от нас емоции. Защитниците на софтуера твърдят, че те са само сечива, предоставени в служба на човека, и ползите им са безспорни. Никой не отрича, че е истинско чудо за секунди, с едно кликване да намираме информация, която би ни коствала дълги часове ровене в библиотечните каталози и прашасали томове и особено, ако се касае за сложна научна материя. Но не можем да отречем, че лесният достъп до неизчерпаемия архив на Интернет отслабва неотвратимо паметта ни. Също както и мускулите ни, които линеят без необходимото им натоварване.
И не е вярно, че компютърът е просто сечиво и технологично продължение на физическото ни тяло и мозък. Защото той бавно и незабележимо се нагажда към новата система на информиране и постепенно се отказва от най-важната си функция - да мисли, като я предоставя на машината. За какво да поддържаме свежа и дейна паметта си, ако тя е изцяло складирана на място, наричано от програмистите "най-универсалната и най-голямата библиотека на света"? Защо да поддържам будно вниманието си, след като с едно натискане на клавиша мога да повикам всеки спомен от тази услужлива машина? Например ученици и студенти, привикнали да кълват информация от телефоните, лаптопите и компютрите си, без да се насилват и съсредоточат за продължително време, са загубили привичките и способността си да размишляват, защото са приучени да се задоволяват с опознавателното пърхане в мрежата. Те вече имат имунитет срещу размисъл, търпение и продължително съсредоточаване върху прочетеното. И не им е известен начин с наслада да се чете голямата литература заради самото четене.
Не само литературата се прави излишна от Интернет. Безплатното предоставяне на всяка творческа творба, без да е подчинена на прагматична употреба, остава извън знанието и културата. Мрежата с лекота поема Платон, Омир, Пруст, Шекспир и Пруст, но творбите им едва ли ще се радват на голям брой почитатели. Защо да се четат тези "тухли", когато в Гугъл ще се намерят опростени, кратки и достъпни изложения за съдържанието им.
Информационната революция е в разгара си. Имаме ли поводи за радост? Ако случващо го приемаме като прогрес - да. Но имаме и повод за тревога, ако прогресът се припокрива с въздействието на Интернет върху човешкия мозък и на нравите ни. Поверяваме на компютрите решаването на всички познавателни проблеми, но едновременно с това те намаляват способността на човешкия мозък да изгражда устойчива структура на знания. С други думи - колкото по-умен става компютърът, толкова по-глупави ставаме ние.
Организацията на изкуствения разум и роботизацията на човечеството няма как да бъде спряна. Искуствения интелект е вече реалност. Освен ако не се озовем обратно в пещерите вследствие на ядрена катастрофа или колосален терористичен акт, предизвикан от умните ни помощници. В такъв случай ще трябва да започнем отначало. И отново... с книгите!
Djani.blog.bg