За изучаването на религия в училищата
/ брой: 141
Румен Попов
Тъкмо за деня на детето - 1 юни, водещият на предаването на БНТ "Вяра и общество" организира "дискусия" на тема: За и против изучаването на религия в българските училища. Странната дискусия противопостави един журналист от в. "Труд" срещу четирима горещи защитници на изучаването на религия в училищата. Разумните доводи на журналиста срещаха многогласния отпор на противната страна, включително и на водещия. А този отпор обобщено се свеждаше до това, че религиозното обучение ще изгради морални устои у децата, ще ги научи кое е добро и кое грях, ще ни избави от зловещи престъпления на деца и след някоя и друга година общественото поведение на народонаселението на България ще бъде също така достолепно, културно и благопристойно, както и в мечтаната Европа. Невъзможността да се включа директно в дискусията налага необходимостта да изкажа на страниците на в. "ДУМА" своите аргументи против.
Никой никому не забранява да вярва в каквото си ще. Ние много неща не знаем, но не е логично да заменяме незнанието си с вяра в конструкции, които обозначаваме с думата бог, божествено и т.н. При такава логика теизмът е нещо добро и народополезно, а атеизмът буди негодуванието у тези господа като деструктивен фактор във възпитанието на децата.
Трудно е за разбиране по силата на какви аргументи проповедниците на християнските ценности твърдят, че изповядващите ги са по-добри, по-мъдри и човеколюбиви. Богобоязливите християни през вековете са извършили толкова престъпления по отношение на ближните си, че ако бог го имаше, трябваше да затрие сътворения от него човешки род от ужас пред делата му. По някои данни инквизицията е изгорила на клада повече от 120 000 души. Защо забравяме стогодишната, тридесетгодишната религиозни войни, кладите на Ян Хус и Ян Жишка, кладата на Джордано Бруно, кръстоносните походи, съпроводени с мародерства и жестокости. Изреждам всичко това, за да подчертая, че въпросният християнски морал не е никаква преграда да се твори зло.
Основополагащи в християнския морал са десетте божи заповеди. Някои от тях звучат напълно приемливо за нормалния човек. Но първата заповед: "Да нямаш друг бог освен мен" е връх на мракобесието, на ограничаването на човешкия ум в неговия изконен стремеж да търси истината навсякъде. Пак тя е в основата на многовековни междурелигиозни войни, защото и други религии имат същите претенции.
Претенциите на християнството да е най-бистрият извор на морал в много отношения са твърде самонадеяни. В една древна китайска книга прочетох деветте заповеди на религията Дао. Ето някои от тях: "Бъди отстъпчив и послушен, почитай и храни своя баща и своята майка; не убивай, бъди милосърден към окръжаващите и помагай им; не прелюбодействай; не взимай чуждото; не се гневи и не заплашвай хората поради злоба; не позволявай на гордостта и високомерието да те победят".
Не намирам, че моралните норми на даоистите са по-малко ценни за изграждането на човешката личност. Казвам всичко това не за да проповядвам чуждата религия, а за да подчертая, че в моралните устои на хората се вграждат не толкова нормите на вероучението, а други, породени от тяхното битие.
Бедата на нашето общество не иде от лошото религиозно възпитание и липсата на християнски морал. Ние сме част от една голяма социална и икономическа система, в която основополагаща идея сега е: Богатей, богатей както можеш и колкото можеш. По този път няма никакви морални прегради!