Вазов и оксиморонното противопоставяне

Преди два дни асоциация "Родители" организира в СУ обсъждане на обучението по български език в училище. Професори, учители, експерти от МОН, журналисти. Начинание похвално, понеже напоследък обществото е занимавано повече с това как се учи майчин език, отколкото как се учи официалният език на държавата, роден език за мнозинството българчета. Защото той гарантира съществуването на общността и създава фундамента на личността. И какво се оказва? Зле се учи...
Според проф. Боян Вълчев от Софийския университет, причините са много и са взаимообвързани.

Нямаме цялостна концепция

за средното образование и не се знае какво трябва да е постигнал ученикът след 12 години обучение. Особено в българския език. Учебното съдържание е претрупано с информация и се преподава описателно, с университетски лекции, неподходящи за възрастта на децата. Липсват методика за обучението в практически умения, подходящи учебни помагала. Липсва поръчка от образователното министерство към вузовете за профила на обучаваните учители, както и университетски дисциплини, насочени към формирането на учители по роден език. Матурата в момента е имитация, не е ясна целта й, тя не гарантира, че е постигнат прагът на зрелост. Проф. Вълчев предлага пълно преструктуриране на концепцията за средното образование, а българският и литературата да се отделят като два самостоятелни училищни предмета. Защото в момента в прогмназията се изучава описателна граматика, а в гимназията и това го няма. Задължителната за всички матура според професора трябва да е само по предмета "Български език", а литературата да остане избираема за втората матура.
Естествено веднага се появиха и възражения срещу идеята. От МОН обясниха, че обучението се променя към усвояване на "комуникативно-речеви умения", че все вече повече абитуриенти на матурата избират да пишат и текст (което не е задължително!). И че зрелостниците решават успешно средно 54,66% от теста по български език и литература. Трудно може да приемем тезата на МОН, че това е успех, понеже то означава, че нашите зрелостници като цяло са

наполовина грамотни

И наполовина годни да влязат в живота с езика, който владеят. А местата за първокурсници във вузовете, определени от МС, са повече от самите абитуриенти, поради което в университетите влизат всичките тези наполовина грамотни млади хора. Балът на входа в българска филология пада до 3,50... А след изхода в училището отиват само тези висшисти, които не могат да си намерят друга работа. Следват упреците на родителите, че учителите, които обучават децата им, са негодни, че се налага плащане за частни уроци и т.н.
Съвсем логични са резултатите от международното изследване PISA за четивните умения на 15-годишните ученици. Българчетата са елементарно грамотни - могат да четат и да пишат. Но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст. Те не могат да осмислят и оценяват предоставената им информация, твърди изследването. И как да могат, когато българските учебници от години вече се пишат на език и по начин, който нормален човек изобщо не може да разбере, камо ли да осмисли. Вместо да говорят на децата за Левски в "Епопея на забравените",

те им говорят за "патоса на агиогероя"

От опит знам, че в човешки разговор един ученик в гимназията може цял час да разсъждава защо монахът е бледен, а килията тъмна, ако не му се налага да зазубри, че "поетът си служи с оксиморонно противопоставяне, а чрез анжамбмана изразява вълнението на лирическия говорител".
Пък после - децата не разбирали Вазов. Напротив, много добре го разбират, ако четат Вазов, а не витиевати литературоведчески писания.
В анализа на PISA се казва още, че четивните умения зависят от манталитета на семействата. Цели 21% от нашите деветокласници отговарят, че четат само списания, и точно толкова - около 20%, признават, че в дома им има от 0 до 10 книги. И понеже обучението на децата е двустранен процес - зависи еднакво от родителите и от училището, става ясно, че не е достатъчно похвалното усилие на 20-ина майки, обединени в асоциация, да помагат на просветното министерство в неговите политики. Мнозинството от два милиона родители у нас няма и да разбере какво означава "комуникативно-речеви умения". Да не говорим за ориентиране в учебните програми, държавни изисквания и прочее документи на МОН, организирани в хубавки таблички с изобилни европейски термини, които буквално изискват превод на човешки език. Ако образованието ни - от кабинетите на МОН до класните стаи и дома, не заговори на човешкия, свещен и красив език на нашите деди, обучението ще продължава да бъде мъчение за деца и за родители.  
Не е зле за ориентиране в реалностите специалистите от време на време да преглеждат написаното от майки и деца по сайтове и блогове. Ето кратка извадка:  
- "Наблюдавах мъките на сина ми да проумее "Под игото", което добрата му сестра му четеше на глас вечер. Трябваше заедно да говорим и обясняваме защо едни хора като Бойчо Огнянов не си гледат работата и живота като такъв, ами хукват да се бият и ги убиват, че и други покрай тях".
- "Някой - министър, експерти, съчинители на учебници, родители, бродещи в интернет... да прегледа и изтрие всички онези глупави въпроси от тестовете като например: "С коя дата започва еди-коя си глава на повестта "Немили-недраги"? А вместо това нека ги попитат как разбират свободата..."
- "В 6 клас се учат две глави от романа - "Радини вълнения" и "Представлението". Въпрос на лично желание е дали детето ще прочете целия роман. Тук според мен не смятам, че зависи нещо от учителя по БЕЛ - той има заложено по програма да вземе точно тези две глави. Часовете върху "Под игото" са четири - по два за всяка глава."
- "Синът ми вече прочете "Под игото" и каза, че много му е харесал романът. С големи усилия и подканяния преди това прочете "Клетниците".
- "Книгата е отвратителна и не си заслужава да бъде прочетена, освен ако учителката ти по БЕЛ не заплашва да пусне тест върху съдържанието й и да ти напише 2 двойки, ако не си я прочел! Това си е чисто изнудване! Живеем в свободна държава, по дяволите!"