Въоръжен конфликт с Иран носи смъртна опасност за света

    Намираме се в изключителен момент на човешката история. Тези дни се навършват сроковете, дадени от Съвета за сигурност на Иран за изпълнение на исканията, формулирани от САЩ по отношение на ядрените изследвания, обогатяването на урана за медицински цели и за производството на електричество. Това е единственото нещо, което може да се докаже. Опасенията, че желае да произвежда атомни оръжия, са само предположения.
    Около този деликатен момент САЩ и западните му съюзници с право на вето, сред които Франция и Англия, подкрепяни от най-богатите и развити капиталистически държави в света, налагат все повече санкции на Иран. Днес одобрените мерки включват проверката на търговските кораби на тази страна и крайно ограничителни икономически мерки, които трябва да задушат икономиката й.
    Следя отблизо голямата опасност на това положение, тъй като, ако избухне въоръжен конфликт в този регион,

войната бързо ще се превърне в атомна

със смъртоностни последици за планетата.
    Не съм търсил реклама или сензация, като сочех тази опасност, исках просто да предупредя световното обществено мнение с надеждата тя да бъде предотвратена. Поне успях да привлека вниманието към един проблем, който дори не се споменава в големите информационни средства в света.
    Това ме принуждава да отделя част от времето, посветено на представянето на тази книга, за чието публикуване работихме упорито. Не исках да говоря за това на 7 или на 9 септември. На 7-ми свършва срокът от 90 дни, даден от Съвета за сигурност, за да се разбере дали Иран изпълнява изискването да бъдат инспектирани търговските му кораби. Другата дата отбелязва трите месеца, дадени в Резолюцията от 9 юни, и може би това е било намерението на съвета. Новините на тази тема се следват и смесват с други - със забележителен отклик.
    Досега имаме само необичайната декларация на японеца Юкия Амано, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и човек на янките. С това той

хвърли дърва в огъня и си изми ръцете

като Пилат Понтийски. Един говорител на Министерството на външните работи на Иран коментира със заслужено презрение тази декларация. Съобщение на осведомителната агенция ЕFE посочва, че твърдението му: "Нашите приятели не трябва да се безпокоят, тъй като не вярваме, че в нашия регион може да има военни авантюри" и че "Иран е напълно подготвен да отблъсне всякакво военно нападание" е очевидно насочено към кубинския лидер Фидел Кастро, "който предупреди за възможността Израел да нападне с ядрени оръжия с подкрепата на САЩ".
    Журналистът Джефрей Голдберг от сп. The Atlantic, познат на нашата публика, публикува части от дълго интервю с мен, като някои интересни въпроси смята да опише в бъдеща обширна статия.
    "Случиха се странни неща по време на престоя ми в Хавана... - разказва той - но едно от най-необичайните бе нивото на самоанализ на Фидел Кастро... Но фактът, че Кастро беше готов да се съгласи, че е допуснал грешка в един решаващ момент на Ракетната криза в Куба, беше наистина изненадващ... и че съжалява, че поискал от Хрушчов да изстреля ядрените ракети срещу САЩ". Вярно е, че засегна темата и ми отправи този въпрос. Буквално, както той пише в първата част на репортажа си: "Попитах го: в даден момент изглеждаше логично Вие да препоръчате на руснаците да бомбардират САЩ. Това което сте препоръчал изглежда ли Ви логично в този момент? Фидел отговори: След всичко, което съм видял, в никакъв случай не си струваше труда".
    Аз му обясних добре, и го имаме записано, значението на моята мисъл: "...ако САЩ нахлуят в Куба, страна с руски ядрени оръжия, не трябва да ги оставят да нанесат първия удар, като този на 22 юни 1941 г., когато немската армия и всички сили на Европа нападнаха СССР".
    Може да се отбележи, че в това кратко позоваване на темата читателят не би забелязал, че "ако САЩ нахлуят в Куба, страна с руски ядрени оръжия" аз препоръчвах да не се позволи на неприятеля да нанесе първия удар. И може би не би забелязал

дълбоката ирония в отговора ми

- "...ако знаех това, което знам сега...", отнасяща се очевидно за предателството, извършено от един президент на Русия, пропит от етилови вещества, който връчи на САЩ най-важните военни тайни на страната си.
    За друг момент от разговора Голдберг разказва: "Попитах го дали вярва, че кубинският модел е нещо, което заслужава да бъде изнасяно". Очевидно е, че този въпрос съдържа в себе си теорията, че Куба изнася революции. Отговорих: "Кубинският модел не служи дори на нас". Казах го без горчивина, без безпокойство. Сега се забавлявам, като гледам как го интерпретира буквално и, по думите му, той се е консултирал с Хулия Свейг, анализаторка на CFR, която го придружаваше и бе изготвила теорията, която той изложи. Но истината е, че отговорът ми означаваше точно обратното на това, което двамата американски

журналисти изтълкуваха за кубинския модел

    Идеята ми, както всички знаят, е, че капиталистическата система вече не служи нито на САЩ, нито на света, понеже го води от криза в криза - все по-тежки, всемирни и повтарящи се, от които не може да избяга. Как би могла подобна система да служи на една социалистическа страна като Куба?
    Много арабски приятели, като чули, че съм дал интервю на Голдберг, са се обезпокоили и ми изпратиха съобщения, в които го квалифицират като "най-големия защитник на ционизма".
    От всичко това може да се заключи колко голямо е объркването в света. Надявам се това, което казвам, да е полезно. Моите идеи се съдържат в 333 на брой "Размисли", вижте каква случайност, и последните 26 се отнасят изключително за природната среда и за надвисналата опасност от ядрен пожар.
    И трябва да добавя едно малко резюме.
    Винаги съм заклеймявал Холокоста. Това го изложих съвсем ясно в размислите "Речта на Обама в Кайро", "Ударът с лапа дебне" и "Мнението на един експерт". Никога не съм бил неприятел на еврейския народ, като винаги съм се възхищавал на способността му да издържи 2000 години на разпръсване и преследвания. Едни от най-големите таланти като Карл Маркс и Алберт Айнщайн бяха евреи, защото това е нация, където най-умните оцеляваха според природния закон. У нас и в света бяха преследвани и клеветени. Но това е само фрагмент от идеите, които изповядвам.
     Те не бяха единствените преследвани и клеветени заради вярванията си. Мюсюлманите за доста повече от 12 века бяха атакувани и преследвани от християните европейци поради вярванията им, както и първите християни в античния Рим, преди християнството да стане официална религия на империята. Историята трябва да бъде приета и запомнена такава, каквато е, с трагичните си реалности и свирепите си войни. За това съм говорил и с право обяснявам опасностите, надвиснали над човечеството, когато те са се превърнали в най-големия риск за крехкия ни човешки род.
    Ако към това се добави една война с Иран, макар и конвенционална, най-добре ще бъде САЩ да угасят лампата и да се сбогуват. Как биха могли да издържат на една война срещу 1 милиард и 500 хиляди мюсюлмани?
    За истинския революционер да се защитава мирът не означава да се откаже от

принципите за справедливост

без които човешкият живот и обществото нямат смисъл. Продължавам да мисля, че Голдберг е голям журналист, способен да изложи увлекателно и с майсторство гледните си точки, които изискват разискване. Не измисля фрази, предава ги и ги тълкува. Няма да спомена съдържанието на много други аспекти на разговорите ни. Уважавам поверителността на темите, които засегнахме, и очаквам с интерес дългата му статия.
    Считам, че всички народи имат право да живеят в мир и да използват природните блага на планетата. Срамота е положението, в което се намира населението в много африкански страни, където милиони деца, жени и мъже са превърнати в скелети поради липсата на храна, вода и лекарства. Учудващи са картините, които идват от Близкия изток, където палестинците са лишени от земите си, къщите им са съборени от чудовищни машини и хората са бомбардирани с бял фосфор и други средства за унищожение. Същите сцени на избити семейства виждаме в афганистански и пакистански села от бомбите, хвърлени от безпилотни самолети, така са и иракчаните, които умират след години война. Повече от един милион жертви в тази битка, наложена от един американски президент.
    И това, което съвсем не можеше да се очаква, беше

изгонването на циганите във Франция

- вече 7 хиляди, жертви на жестокостта на крайната френска десница, тоест друг вид жертви на расовия холокост. Съвсем естествен е енергичният протест на французите, на които милионерите ограничават правото на пенсия и в същото време ограничават възможностите за работа.
    От САЩ идва новината, че един проповедник от щата Флорида иска да гори Корана в самата черква. Дори военните шефове на янките и европейците, изпратени за наказателни бойни акции, се разтрепериха от тази новина, която счетоха опасна за войниците си. Вчера, на 9 септември, четвъртък, разбрахме, че се е отказал. Би било добре да се знае какво са му казали агентите на ФРБ, които го посетиха, за да го "разубедят". Това беше едно гигантско медийно шоу, хаос - обичайни неща за една империя, която потъва.

10 септември 2010 г.