В началото бе тройката

Многобройните предварителни приемни изпити, които висшите училища направиха по време на последния семестър още от януари, не им помогнаха да запълнят местата за първокурсници. Първо, второ, трето касиране през август и септември вече са трайна практика за почти всички вузове. Въпреки това свободни места остават, особено в специалностите от природните науки. Единствено при икономическите специалности, които са хит въпреки липсата на работеща икономика в България, няма никакъв проблем. Напротив, всичките предвидени 3565 места за нови студенти държавна поръчка в УНСС се запълниха веднага.
За задълбочаващата се демографска криза се знае отдавна, но за последиците от нея във висшето образование и до ден днешен само се приказва, без това да води до адекватни управленски решения. Напротив, преди 4 години в Закона за висшето образование (ЗВО) бе направена поправка, която ни в клин, ни в ръкав постанови всяка година бройките за прием, които се утвърждават от МС, да бъдат увеличавани с 25 на сто, докато вузовете запълнят изцяло капацитета си за обучаване на студенти. В момента въпросният капацитет трябваше вече да е запълнен на 100%. Разбира се, това нямаше как да стане при намалелите випуски и при все по-засилващото се "изтичане" на младежи към вузовете в чужбина. Но в резултат местата за прием във вузове тази година са повече от кандидатстващите абитуриенти. А липсата на достатъчно кандидати вече поставя и въпроса за самото съществуване на вузовете. Дано при това не станем свидетели на властови удари по силните вузове (има вече симптоми за това), вместо на прекратяването на порочната практика за преподаване на по пет места в държавни и частни "академични" структурки.
Сега пък заради настъпилата икономическа криза и намалените държавни субсидии на вузовете в същия ЗВО депутатите разрешиха на държавните вузове да приемат студенти и срещу заплащане, но само в

 специалности, които не запълват капацитета си

за обучение. Това си е чист нонсенс и показва само едно - че и МОМН, и МС, и парламентът се движат в някакви свои коловози, които имат малко общо с реалността. Новостите удовлетворяват единствено интересите на отделни и малобройни висши училища. Затова пък системата като цяло затъна в хаос. СУ например напълно логично обяви, че няма да приема платено, защото за желаните специалности свободните места винаги се попълват, а за останалите няма достатъчно кандидати дори за държавната поръчка.
Самите вузове все пак намират свои си коловози в така очертаната им пътека. Тяхната цел е една - да съберат повече пари. За всеки студент в държавната поръчка хазната плаща издръжка, която се допълва от държавна студентска такса в размер до 30 на сто от издръжката. Така вузовете имат интерес от всеки приет студент - той им носи пари. По същата причина вече дори УНСС допуска студентите до сесия по време на следването и с три невзети изпита. Частните вузове пък изобщо същестуват благодарение на парите от студентите. Сега при платеното обучение за бакалаври в държавните вузове картината е същата - само че издръжката се плаща от самия студент и за някои специалности стана по-висока дори от таксата в частния вуз. Така във висшето образование

основното съображение стават парите

не качеството. Вече е чест пример в университетите в Европа да се плаща по-малко, отколкото у нас. В Дания пък например обучението на български студенти е безплатно.
В този "производствен оборот" нарушаването на законите е почти масова практика. Поради липсата на достатъчно кандидати частни вузове като Нов български университет още миналата година измислиха т.нар. курсисти - абитуриенти, които са скъсани на матурите и нямат диплома за средно образование, даваща им право да продължат обучението си в следващата вузовска степен. Според ЗВО и според Закона за народната просвета без издържана матура никой не може да стане студент. В пълно нарушение на закона обаче НБУ, а от това лято - и Варненският свободен университет, и Бургаският свободен записват като курсисти младежи, които са изкарали двойки на задължителните матури. Дава им се срок една година да си вземат матурата. В тази една година те се обучават при същите условия и учебни планове като законните студенти, а когато след това евентуално се сдобият с диплома за средно образование, продължават във втори курс. Оправданието е "децата да не губят цяла година". А фактът е тотално пренебрегване на законовите изисквания.
Министър Сергей Игнатов, доскорошен ректор именно на НБУ, който според закона е отговорен за изпълнението му, изобщо не реагира. Иначе става много принципен, когато СоФийският университет започва прием за медсестри, преди да е излязъл резултатът от акредитацията му за това. Изобщо, СУ май че е

най-строго следеният университет

от властта в момента. Затова пък частните университети сякаш са неподвластни на никакви законови правила. Да не говорим за скандално създадения нов Пернишки политехнически университет, който необезпокояван от никого обяви прием в регулираната специалност архитектура, за която се изисква специална акредитация от агенцията НАОА и специално решение от парламента. Такива решения за Перник няма. Вузът ще приеме общо 465 студенти, а НАОА му е предвидила капацитет 1800, без да е ясно дори колко ще са реално преподавателите му на щат. Всъщност и Варненският свободен университет приема и обучава студенти по архитектура, без да е получил разрешения по закон. Въпросът е за какво изобщо съществува закон, след като всеки си прави, каквото си иска. Много смешно изглежда на този фон искането на Българската стопанска камара да се въведе задължителна матура и по математика. Сега втората матура е по предмет по избор и пак има двойкаджии, които както виждаме, са последната надежда на висшите училища за запълване на местата. Университетът в Русе дори признава при образуването на бала за инженери оценката по български език и литература. По принцип бизнесът у нас все има претенции към висшето образование, но рядко се чува някоя фирма да се насочи къв форма, която може да помогне на финансите на университетите по нормален начин - като бизнесът финансира специализация на своите кадри във вузовете. Нали уж все говорим за "обучение през целия живот"?
Държавните вузове доста по-трудно могат да си позволят да нарушават законите. Затова Софийският университет например реши просто да пусне

по-късно втори етап на третото класиране

за 764 свободни места, за да изчака обявената за началото на септември сесия за матурите. Така ще може да запише напълно законно младежите, които ще взмат зрелостните си изпити и са кандидатствали в СУ. В медиите гръмна еднозначно, че Алма матер ще приема и двойкаджии. Първо, въпросните кандидати ще имат поне тройки, и второ - от вниманието на всички убягва един абсолютно нерешен и законово, и на практика проблем. Има немалко абитуриенти, които не са двойкаджии, напротив - често са отличници, но по някаква обективна причина не са могли да се явят на някоя от матурите през май. Примерно, по същото време са били в болница. Тези деца ще се явят на матурите през септември, повечето са държали и приемните изпити (много често имат високи оценки), но първите две класирания във вузовете вече са отминали. Така с по-висок бал от този, с който са приети другите кандидати, тези млади хора без всякаква вина може да изгубят шанса да станат студенти тази есен. А невъзможността въпреки високия си успех да попаднат в желаната специалност им е в кърпа вързана. Просто местата там вече са заети от кандидати с по-нисък успех. Никому от депутатите не идва на ум да уредят този нерешен въпрос, засягащ съдби на млади българи, при поправките на ЗВО.   
Ако вместо да урежда инцидентни лобита и да приемат "антикризисни мерки", от които висшето образование затъва още повече, властта най-сетне започне да мисли за реалните проблеми, все още нещо може да се спаси. Тъй като не се вижда голям шанс да се появи скоро обещаният от МОМН нов Закон за висшето образование, би трябвало спешно да се мисли за промяна в сегашния закон за начина на финансиране на висшите училища. За да се прекрати порочният кръг по принципа "всеки студент носи пари". Новият принцип трябва да е "всяко качество носи пари". А ако се дадат данъчни преференции на бизнеса, когато финансира необходими за него специалности или специализанти, това също може да помогне. Интересно би било да се направи анализ кое е по-добре - бизнесът да внася преки данъци в хазната (укривайки половината) и тя да не финансира достатъчно висшето образование, или предприятията косвено да подпомогнат същата хазна, като насочват конкретно парите си към нужното им "академично" място.
Освен това при толкова много места за прием във вузовете и толкова малко кандидати, когато вече без проблем студенти стават тройкаджиите, на практика "входът" във висшето образование вече е станал свободен. Вместо висшите училища да се гърчат от изобретателност как да наберат студенти, може би е време "входът" и де юре да стане свободен. Но при нова система на финансиране, зависеща не от броя студенти, а от оценката за качество, "изходът" да бъде максимално затегнат. Тогава от висшето ни образование няма да излизат неграмотни специалисти, едва закърпили тройките, които наводняват реалната икономическа и обществена практика и вещаят тъжно бъдеще за България и за българите.