Социалната държава и агонията на либерализма

 Протестите от последните седмици и свалянето на правителството на ГЕРБ трябва, според мен, да се разглеждат като част от цялостния процес на радикализиране на народите и обществата от държавите, съществуващи в пълна зависимост от господарите на света. Този процес започна някак невидимо още с края на реалния социализъм и разпадането на Съветския съюз. Той се прояви най-напред в страните, които съставяха СССР и социалистическия блок, но придоби отчетливи форми в приключилото първо десетилетие на този век. Събитията в арабския свят от края на 2010 и през цялата 2011 г., които и днес не са стихнали, показаха, че той навлиза във върхов момент и че разпространението и разрастването му ще бъде все по-интензивно и неминуемо ще засегне все повече и повече точки от земното кълбо.
Конкретната причина е в

рязкото влошаване на живота

дошло с тежката финансова и икономическа криза. Кризата показа колко дълбоки и сериозни са деформациите в буржоазно-капиталистическата система и че това е без съмнение криза, именно на капитализма в неговия последен стадий на съществуване. Капитализмът е в агония. И сега се налага да бъдат поддържани жизнените му функции, но е време да мислим за погребението му и за това какво ще правим след това. Трябва да огледаме какво е реалното му наследство и какво ще дойде след него.
Заедно с капитализма в агония е и неговата идеология - либерализмът. Либерализмът задълбочи до крайност естествения човешки егоизъм, като го превърна в добродетел и в първостепенна градивна сила и начин за постигане на материално благополучие и просперитет на държавите. В условията на капитализма човекът е принуден да мрази другите, да воюва с тях и доказва правото си да властва и получава повече от благата. Той е необходимото условие за икономическа предприемчивост и ускоряване на производството, за търсене и намиране на по-ефективни средства за стимулиране на икономиката. Доведеният до степен на абсолютна стойност (макар и гримиран с други имена) егоизъм разруши социалната държава, създадена в западна Европа и САЩ като противовес на т. нар. "реален социализъм". Тя беше една надежда и пример, към който да се стремят, за народите от социалистическия блок, който ги възпря от крайности и насилие в прехода им към капитализъм след края на "студената война". Ала твърде скоро се видя, че тази надежда е илюзия и че социалната държава е мъртва, преди още да се роди.
Илюзията просъществува повече от 20 години и умело прикри истинските цели и задачи на този прословут преход. Либералната идеология успешно уверяваше обедняващия народ, че само свободният пазар може да създаде изобилие от материални блага и че човек сам ще може да се грижи за себе си; че държавата не умее да управлява икономиката и пречи на неговата инициатива и ограничава свободата му. Либералният пазар обаче разруши всичко вместо да го съгради. Именно изпод руините се показа голямата заблуда на тази идеология, нейната несъстоятелност и порочност. Либерализмът породи само бедност, упадък и безнадеждност. Икономическата криза го рани смъртоносно и той бере сега душа в мъчителна агония.
Общественото недоволство и протестите у нас от последния месец са реакция именно на агонията на либерализма и непоносимата болка от парезите, които той породи в обществения организъм. Парализирането на основните жизнени функции на системата срутиха икономиката, насилиха свободата на гражданите, като ги доведоха до непоносима бедност, мизерия и безизходица.
Когато държавата е в такова състояние, бедността

обединява и солидаризира хората

и им дава свободата да излязат на улицата, за да защитят себе си и потърсят изход от състоянието си. Все се намира някакъв сериозен повод народът да се реши на радикални действия и да свали правителството, което го измъчва. Този път това бяха високите сметки за ток. Видяхме обаче как недоволството от нещо конкретно прерасна в недоволство от самата власт, която той обяви за виновник за всичките свои незаслужено сполетели го беди. Но забележете, десните партии, изповядващи либерализма, се опитаха с всички сили да насочат гнева на протестиращите само срещу цената на тока и т. нар. монополното положение на енергоразпределителните дружества. Но само еленергията ли е с висока цена? Скъпотията е и заради монополите, но не само заради тях и не само заради тежката икономическа криза, а най-вече заради неспособността чрез либерални мерки да се решават проблемите в страната.
Видяхме как почти четири години правителството (а и правителствата на държавите от ЕС и САЩ) искаше да спаси парите, като погубва хората. При това с цената на всичко! Нима  е случайно, че бе съсипано здравеопазването? Либералната икономика превърна здравето, а заедно с него и образованието в стока, която гражданите на държавата трябва да купуват, ако искат да бъдат здрави и образовани. Представяте ли си до какво сме достигнали. А нямаше как да не достигнем до това състояние, щом банките, бюджетът и парите се превърнаха в абсолютна ценност. Не човекът, а банките и парите бяха смисълът и предназначението на държавната политика. Държавата бе готова да да ликвидира хората, целия народ, за да запази тази пуста "финансова стабилност", зад която се крият интересите на капитала и богатството, а не на държавата и нацията.
Някои правят аналогии на сегашните събития със събитията от януари и февруари 1997 г. Има сходства наистина, но те са само

в механизмите и етапите

на зараждане и протичане на протестните действия и ескалацията на напрежението. Тогава целта беше отстраняването на БСП от властта, за да се отпуши пътят пред окончателното утвърждаване на либералния модел на икономическо развитие. Страната повече не можеше да издържи имитацията на капитализъм. Необходимо бе системата да се смени бързо и изцяло и от социализма да не остане нищо. Народното недоволство от това, че положението се влошава вместо да се подобрява, бе използвано, за да се предизвика политическа криза и на власт да дойде либералният СДС - гарантът на капитализма в България. Но и обществото вече беше "узряло" за либералните реформи и беше повярвало, че ги иска, защото чрез тях ще дойде щастието и благоденствието му.
Ако разсъждаваме така, ще се убедим, че сегашните протести са заченати именно в нещастната заблуда от края на 90-те години. И че 1997 година подготви днешната българска криза и разруха.
Либерализмът се провали. Но това не означава, че дошло вече времето да сменяме социално-икономическата и политическата система. Дошло е времето за реанимиране на тази система, но само за известен период. Сега тя трябва малко от малко да заработи за възстановяването на социалната държава чрез изкуствено дишане и вливане на кръв в изнемощялото й тяло. Сега се налага да се спасяват не банките и парите в тях, а хората. Искам да кажа, че крахът на либерализма трябва да се ознаменува с възраждане на реална лява идеология и по нейния модел да започне изграждането на нова държавата и общество.
Социалната държава е държава със социално насочена икономика. Това не значи, че трябва непременно да е много богата. Защото не всяка богата държава е социална. За да бъде такава, принципът, върху който е изградена, да е този на социалната справедливост. Справедливото разпределение не е разпределение на излишъка, който остава след като богатите и силните си напълнят гушите. Точно обратното: тя задоволява (макар и на не кой знае какво равнище) основните жизнени потребности на своите граждани. В социалната държава е невъзможно да получаваш пенсия от 150 лв., а да плащаш ток за 200. Ако е бедна, тя ще ти даде поне да се нахраниш, облечеш и приютиш и няма да ти позволи да си несигурен къде ще бъдеш утре и с какво ще преживяваш. Социалната държава образова децата и се грижи за старите, болните и немощните. Макар да е бедна!
България е изправена

пред исторически избор

Това не е обикновен избор на партия или коалиция, която да управлява през следващите четири години. Не бива да забравяме, че сме в условията на политическа революция, защото, без да сменяме системата, трябва да демонтираме някои от нейните носещи елементи. За радост пред такъв революционен избор е изправена цяла Европа. Все повече държави се управляват от леви партии, решени да възстановят социалната държава. До края на тази и следващата година е много вероятно целият Европейски съюз да бъде "ляв". Така е по-лесно - стига, разбира се, левите европейски партии да са наистина леви и да са готови идейно и политически да се заемат с възстановяването на социалната държава.
Разрухата е чудовищна. Бойко Борисов е неговата камарила опростачиха обществото, смазаха културата, ликвидираха здравеопазването, образованието, науката, та дори и спорта. Те погубиха и националната ни държава, изпразниха я от съдържание и захвърлиха като непотребна вещ. Тази държава също трябва да се възстанови. Защото социалната държава е невъзможна без националната.
Много усилия са необходими сега за излизане от тежката ситуация. Но нищо няма да се направи, ако не е ясна и точно очертана целта, към която ще се стремим. Нека повече да не ни втълпяват, че нямало пари. Оправданието с липсата на пари е типична либерална лъжа, целяща да накара гладния да хване вяра на сития. Но за да се види къде са парите, е нужно да се приложат нови икономически, политически и социални принципи в държавното управление и в регулирането на икономиката.
От кризата може да излезе единствено социалната, а не либералната икономика. Социалното мислене е способно да намери верните решения и да спаси страната от нещастията, които й се случват.
То обаче  е присъщо единствено на тези, които повече от парите обичат човека и отечеството.