Поуките на прехода
Ако политиците днес не осъзнаят какво и как е постигнато през последните 20 години, историята няма да им прости
/ брой: 245
Вълко ВЪЛКОВ
Периодът от 1990 до 2010 г. е белязан в летописите на най-новата история с преминаването от едно към друго столетие. У нас този период съвпадна с друго събитие - преход. Извършиха се промени във всички области. България стана член на ЕС, с което пред нея се откриха възможности за използване на значителен финансов ресурс.
За прехода нямаше международен опит. Липсваше и готова рецепта. Не съществуваше и единна национална стратегия за характера, съдържанието, етапите, хоризонта и механизмите за реализация. Негласно се възприе принципът "Карай да върви, пък каквото се получи". Това натрупа много негативи на често сменящите се управленски екипи. Възприетият модел доведе страната ни до икономически, социален и демографски срив.
Два са основните фактора за този срив. Първият е приетият модел за приватизацията като главен инструмент за смяна на системата. По този модел индустрията и селското стопанство рухнаха,
стотици предприятия бяха закрити
Обемът на производството рязко спадна. Това създаде армия от безработни. Безработицата стигна своя апогей на 1 януари 2001 г. - 708 729 души (над 18 на сто). Стотици хиляди бяха принудени да напуснат родината си и да търсят препитание по чужди земи. Хората платиха висока социална цена. Икономиката ни се върна с десетилетия назад. Приватизацията беше съпътствана с корупционни схеми и се превърна в източник за първоначалното натрупване на капитала у нас. Предприятията се продаваха под пазарните им стойности. Примерът с БТК е красноречив. Химкомбинатът край Враца пустее. Повече от десет години коминът на Медодобивния комбинат край гара Елисейна не пуши. Да не говорим за злополучната приватизация на БГА "Балкан" и СО "МАТ".
Селското стопанство отиде в задния двор на икономиката. Възприетият от управляващите през 1992 г. ликвидационен модел ликвидира не само ТКЗС-тата, но и селското стопанство като фундаментален отрасъл на националната ни икономика. Преди реформата у нас се произвеждаха към 10 млн. тона жито, а сега - около 3-3,5 млн. тона. Земята се върна на собствениците в насипно състояние. На по-късен етап се заговори за комасация, но влакът вече беше заминал. Аграрният сектор почти символично участва във формирането на БВП. Така например през 2009 г. потреблението има най-висок относителен дял в структурата на БВП - 68,7 на сто, индустрията - 26,9 на сто, а селското стопанство - едва 4,4 на сто.
Чехия и Словения приложиха друг, цивилизован модел за приватизация - съхраняване и по-нататъшно развитие на производствените мощности. И не случайно в Словения средната заплата е 1100-1200 евро, а пенсията - 600-650 евро. В левово изражение това означава - средна заплата - 2145-2340 лв., пенсия - 1140-1268 лв.
Вторият основен фактор е
прекомерното отдалечаване
на държавата от протичащите процеси в икономиката. В тази сфера държавата изпадна в ролята на наблюдател в ООН. Тя прекомерно се довери на философията на неолибералната стратегия (саморегулиращ се пазар).
Глобалната икономическа и финансова криза потвърди решаващата роля на държавата за излизане от кризата. Без финансовата помощ на държавата сегашната икономическа система беше обречена на разпад. Само в САЩ Обама обяви първоначално финансова помощ за банковия сектор и крупни икономически групировки в размер на около 800 млрд. долара, а напоследък - още 350 милиарда. Този подход бе възприет и от големите европейски страни.
В условията на сегашната световна криза EС прилага всеобхватен механизъм за регулиране в рамките на еврозоната: квотен принцип (лимит) с определено количество и стойностно изражение, приемане на директиви, определяне на стандарти за качество на стоки и услуги, параметри за износ, данъчна система, определяне на ниво на някои цени (защитни цени) и други икономически лостове. ЕЦБ провежда строга монетарна политика.
У нас
банковата система стана държава в държавата
Във времето на рецесия световната банкова система рязко намали размера на лихвения процент. А у нас банкерите, напук на кризата, рязко увеличиха лихвите. И не случайно родният банков сектор през 2009 г. реализира към 800 млн. лв. печалба, а за 7-те месеца на 2010 г. - 402 млн. Сега правителството на Англия обсъжда допълнително облагане на доходите на банковия сектор.
В хода на прехода се появиха и други явления, които дооформиха неговата характеристика като етап от историческото ни развитие. Злобата и омразата шетат из коридорите на обществото. Хората са разделени. Безпринципната конфронтация е израз на омраза. Любовта, обичта и усмивката станаха най-скъпоструващи и дефицитни. Моралът като ценностна система на поведение деградира.
По време на прехода се създаде пълен хаос в системата на заплащане в публичния и частния сектор. Нормално ли е президентът, премиерът, председателят на Народното събрание, министрите и депутатите да получават месечна заплата в рамките на 3 до 5 хил. лв., а някои футболни треньори - 50 хил. лв., футболистите - по 15-20 хил. лв. За премахването на тази диспропоция държавата, ако желае, може да използва механизмите на данъчната система.
Най срещаната дума в речника на политиците е "реформа". Вече двадесет години се наслушахме и нагледахме на реформи, а резултати няма.
Реформата не е панацея
Главното стратегическо направление е възраждането на индустриалното и селскостопанското производство. Това са двата отрасъла, които формират облика на националната ни икономика.
Що се отнася до излизането от кризата, мненията са разнопосочни. Оценката би следвало да се прави на базата на анализа на редица взаимосвързани показатели. Основният индикатор е нарастването на БВП. Засега продължава спадът на този обобщаващ показател. За неговото нарастване са необходими предпоставки - увеличаване на производството, потреблението и инвестициите, както и намаляване на отрицателното валутно салдо на страната. Изход от рецесията и депресията може да се очаква след 2-3 години.
През вековете нашият народ е преживял много тежки периоди, но винаги е намирал сили и е излизал от пепелищата на своята трагична съдба. И сега това е възможно, но с обединените усилия на всички. Ако днешните политици не осъзнаят това и не си извадят поуките от последните години, историята няма да им прости.