Последни сме по конкурентоспособност

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН

Според Майкъл Портър "Единствената смислена концепция за конкурентоспособността на национално ниво е националната производителност. Повишаването на жизнения стандарт зависи от способността на националните фирми да постигат високо ниво на производителност и да я увеличават с времето".
Между няколкото световноизвестни институции, които оценяват конкурентоспособността на различните страни, с най-голямо доверие се ползва Световният икономически форум в Давос, Швейцария. В неговия Световен доклад по конкурентоспособност от 2001 г. бяха обхванати 75 страни, а България заемаше 59-о място. След 2005 г. докладите обхващат над 100 страни и България заема между 71-о и 79-о място.
В последния Световен доклад по конкурентоспособността 2010-2011, публикуван през септември 2010 г., България е на 71-о място от 139 обхванати страни и на последно между страните от ЕС. За да е ясно какво означава това, трябва да се знае, че класираните до 45-50-о място са високоразвити и напреднали средноразвити страни и някои държави от ОПЕК. След тях са групите на изоставащите средноразвити и на слаборазвитите икономики. Колкото по-назад е една страна от тази зона, толкова по-изостанала е тя по конкурентоспособност.
Трите страни в класацията пред нас са Иран, Колумбия и Румъния, а трите след нас - Казахстан, Перу и Намибия. Тази класация се прави по 111 аналитични показатели, обобщени в три групи: По основните изисквания сме на 72-о място, в това число: по институции - 114-о, по инфраструктура - 80-о, по макроикономическа среда - 42-о, по здраве и първоначално образование - 58-о. По факторите на ефективността - на 65-о място, в това число по висше образование и квалификация - 67-о, по ефикасност на пазара за продукти - 82-о, по ефикасност на пазара на труда - 58-о, по развитие на финансовия пазар - 91-о, по технологична готовност - 48-о, по мащаби на пазара - 63-о. По иновации и съвършенство - на 95-о място, в това число по качество на бизнеса - 95-о, и по иновации - 92-о.
Макроикономическата конкурентоспособност зависи от много фактори. Тук не е възможно да анализирам всички. Трудно е обаче да си представим висока макроикономическа конкурентоспособност, ако липсва такава на фирмено ниво. Неслучайно по макроикономическа среда сме на много доброто 42-о място, а по някои аналитични показатели като търговски тарифи - на 4-о, по размер на държавния дълг - на 13-о, по процедури за започване на бизнес - на 14-о, по данъчно бреме - на 36-о, и т.н.

Фирмена конкурентоспособност

По фирмена конкурентоспособност България е между най-изостаналите страни в света (вж. таблица 1.):
    Конкурентоспособността на фирмено ниво се подобрява най-трудно. За това е необходимо много време, огромни ресурси и най-вече - осъзнаване на проблемите от самите фирмени ръководства. Това обаче липсва. Често слушаме претенциозни оценки на представители на бизнеса за необходимостта от реформи в здравеопазването, пенсионното дело, образованието, науката, администрацията, но никога - за управлението на фирмите. С високо самочувствие те съветват правителството "да не налива пари в нереформирани сектори", без да ги познават достатъчно добре. Критикуват образователната система, че не готви необходимите им кадри, или науката, че не дава готови решения на текущите им проблеми. Но никога не упрекват фирмите.
Когато критикува другите, дори и основателно, човек трябва да се вглежда и в себе си. Нашето общество все още чака обяснение от бизнеса

защо се ориентират предимно към търговска дйност

и избягват производствената? Защо не спазват правилата на лоялната конкуренция? Защо въпреки най-ниските данъци често не ги плащат и грубо нарушават митническите правила? Защо не спазват екологичните норми? Защо при изпадане в задлъжнялост за десетки милиони лева прехвърлят фирмите си на неграмотни бедни роми, за да ощетят държавата и кредиторите си? Защо инвестират значителна част от печалбите си в екстравагантни непроизводствени активи, а не в нови технологии? Защо нарушават елементарни санитарно-хигиенни стандарти за своята продукция и застрашават здравето на потребителите? Защо не създават нормални условия за труд за персонала си и не спазват трудово-правните стандарти? Защо, с малки изключения, не се грижат за повишаване квалификацията на своя персонал? Защо, за разлика от бизнеса в други страни, не заделят средства за научни изследвания и внедрителска дейност и не търсят сътрудничество с научни институти и университети в тази област? Защо внедряването на нови технологии е ограничено, а усвояването им болезнено бавно? Защо не държат сметка за интересите на миноритарните акционери? И т.н.
Менторският тон на някои ръководители на бизнес организации спрямо другите сектори не отговаря на порядките в техния дом. Не личи те да разбират и да се тревожат, че главна причина за ниската конкурентоспособност на българската икономика е лошото качество на управлението и дейността на голяма част от българските фирми. А може би корените са в съмнителния им произход. Без подобряване на фирмената конкурентоспособност не може да се разчита на по-висока национална конкурентоспособност. То пък изисква дълбоки промени в манталитета на стопанските ръководители на фирмено ниво. За това у нас никой не говори. Като че ли там всичко е наред. А то не е.

Средни европейски показатели

Симеон Дянков обяви неотдавна, че за два правителствени мандата България ще се превърне в страна със средни европейски икономически показатели, в която "всеки ще иска да живее и работи", без да държи сметка за посоченото дотук. На кормилото на нашата икономика е поставен човек, склонен към произволни прогнози и арогантни оценки, без да познава реалностите. Неговите икономически диагнози и прогнози са, меко казано, несериозни.
Още през 1999 г. писах, че на България са нужни десетилетия за постигане на средните европейски икономически показатели. През 2001-2002 г. ръководен от мен колектив подготви и през 2003 г. публикува първата у нас Стратегия за догонващо икономическо развитие на България. Таблица 2 съдържа сценариите за догонващо развитие до 2050 г. по БВП на човек от населението, а последният ред - фактическите данни до 2010 г.
Сравненията с ЕС се правят по тогавашния състав от 15 страни. След присъединяването на 10-те страни през 2004 г. средният показател за ЕС-25 спада чувствително поради голямото население на новите страни членки (около 75 млн. души) и скромния им дял в обема на БВП спрямо този на ЕС (около 4.5%). Увеличението на членовете на ЕС от 15 на 25 понижава БВП на човек с 13%, а след разширението до 27 страни - с 18%.
Този подход позволява да се проследи относителното ниво на България по БВП на човек от населението в резултат само на нашето развитие и развитието на ЕС в тогавашния му състав. Разширението изкривява картината за нашето относително ниво под влияние на странични фактори. В този случай относителният дял на България по БВП на човек от населението е по-висок (43% в 2008 г.), но това не е наша заслуга, а на по-ниската база в ЕС след присъединяването на по-бедни страни.
    Изводът от последния ред на таблицата е очевиден. В резултат на силното изоставане на България по конкурентоспособност, ние сме последни и по БВП на човек от населението. Темповете на растежа към 2010 г. изостават от необходимите ни за успешно догонващо развитие. Ако продължаваме така, към 2020 г. можем да достигнем 48-50%, а не препоръчаните 55% от тогавашното ниво на ЕС-15 (виж сценарий Е в таблица 2.). При такова темпо към 2050 г. може би ще достигнем 65-67%, а не препоръчаните 78-80% от тогавашното ниво на ЕС-15. Вижда се колко далече са псевдопрогнозите на Симеон Дянков от тази по-реалистична наша прогноза, потвърдена впоследствие и от редица авторитетни международни институции.
    Главният извод от настоящия анализ е, че при сегашната икономическа политика, сегашната конкурентоспособност, досегашните темпове на растеж и ограничените възможности за тяхното подобрение, България няма да постигне средните европейски показатели дори към средата на ХХI век. На този фон изпъква макроикономическата некомпетентност и липсата на реален стратегически поглед у Симеон Дянков. Тежко й на България, ако той продължава да подвежда правителството с авантюристичните си икономически диагнози и прогнози!


Пояснения: В сценария - еталон за ЕС-15 (първи ред) допускам средногодишен прираст на БВП на човек от населението за 2001-2010 г. 2 %, а за 2011-2050 г. - 2.5%. Сценарий А за България е построен на 3% средногодишен прираст на БВП на човек за 2001-2050 г. За сценарий Б допускам 4%, за сценарий В 4.5%, за сценарий Г 5.0% и за сценарий Д - 5.5%. Предпочитаният сценарий Е е построен за 5.5% средногодишен прираст на БВП на човек за 2001-2020 г.; 4.5% за 2021-2030 г.;3,5% за 2031-2040 г. и 3,0% за 2041-2050 г. Изходните данни за 2000 г. в евро по паритетни курсове са ползвани от публикация на Виенския институт за международни икономически изследвания. Фактическите данни до 2010 г. в последния ред са изчислени от автора по данни от Евростат.