Няма ентусиазъм от кабинета, има примирение

Борис Попиванов е възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски". Там е главен асистент по политически системи и идеологии, доктор по политология. Експерт е в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".


"Европредседателството дава шанс на Борисов да легитимира цялата властова, социална и икономическа безпомощност на своето управление и липсата на идея за българското развитие"

- Г-н Попиванов, в отпускарския август правителството навърши 100 дни. Какво свърши то през това време?
- 100-те дни все по-рядко се превръщат в повод за равносметка на правителствата в България, а за последното това съвсем не важи. И то не защото се падна по време на летните отпуски, а защото никой няма усещането, че имаме първи 100 дни на едно ново правителство. Кабинетът "Борисов 3" масово се възприема като продължение на кабинета "Борисов 2" с други средства, като просто едни партньори, които бяха по-гласовити и създаваха повече проблеми, имам предвид реформаторите, бяха заменени с други, които също са гласовити, но не създават такива проблеми - патриотите. В този смисъл особени поводи да очакваме изненади от новия кабинет нямаме. Изненадите бяха в самото начало на този парламентарен мандат - практическа липса на законодателна дейност, постоянни парламентарни скандали по различни поводи, категоричен и публичен отказ от промени в която и да било сфера на обществото и икономиката. Защото в предишните мандати поне на хартия имаше намерения за реформи. Сега всичко това е изоставено.
Кабинетът се опита да се носи по вълната на очакванията от величаво европредседателство, което да увенчае усилията на ГЕРБ и лично на премиера Борисов. Това не се получава заради скандалите, с които е съпроводена подготовката, и за съжаление тези скандали засягат битовата й страна, а не политическата, която за мен и досега продължава да липсва. Вярно, обявени са някакви приоритети, които звучат пределно общо, вярно, започват да се формират съответните административни работни групи и т.н., но досега България, като че ли не е много наясно какво иска да постигне в рамките на своите шест месеца слава. И нещо по-сериозно, и досега няма отговор на основните въпроси, пред които е изправен ЕС за своето бъдеще, а с тях ние ще се сблъскваме именно в хода на нашето европредседателство. Това е големият проблем, който според мен се очертава на този етап, прекалената гъвкавост, изчаквателната позиция, желанието всичко да се реши от самосебе си, без да се полагат някакви усилия от наша страна. Парламентарният сезон, нека не забравяме, почти завърши с явяването на Борисов в Народното събрание, когато той на практика отказа България да има някаква позиция по сценариите за бъдещето на ЕС в Бялата книга на Жан Клод Юнкер. Тоест, всички врати са отворени и ние като страна сме готови да приемем всичко онова, което ни подскажат отвън или което обстоятелствата донесат.
- Откакто се сформира третият кабинет на Борисов, скандалите непрекъснато го съпътстват -  НДК, "суджукгейт", хитлеристките поздрави, детската градина за бедни и богати в Перник, "Грипен", исканията за отпадане на клас прослужено време, "Цанков камък", акциите на Валери Симеонов по морето и пр. Но междувременно се случват други неща, за които властта не иска ние да знаем. Какви?
- Каквито са вършили винаги. Всъщност управленският стил на Борисов е свързан с опит за концентрация не само на политическата власт в страната, на всички политически ресурси, но и с опит за консолидиране на подкрепата на едрия бизнес за самото управление. Борисов си изпати от бизнес конфликти, благодарение на които падна от власт в първия си мандат и поради тази причина се стреми в цялата страна структурите на неговата партия, структурите на неговото управление (да не забравяме, че след 2015 г., местните избори, практически той управлява и на местно равнище държавата), всичко това да бъде в абсолютен синхрон и разбирателство с местните бизнеси, местните олигарси, а в национален план - с националните такива. В управлението най-силно се отразяват именно тези ходове, свързани с движението на едрия капитал, с конфликтите и съюзите между него, за което политически правителството нито е подготвено, нито има с какво да реагира, освен да търси успокоение. Принципът на действие на властта си остава същият, той до голяма степен е антисоциален, той се стреми колкото се може повече да отнема социални придобивки и все повече и повече да дава възможности на едрия капитал, но понеже, повтарям, голямото опасение на Борисов е от конфликти, затова е готов във всеки момент да даде заден ход тогава, когато усети съпротива, всяка съпротива е свързана с някакво неравновесие, а той обича равновесието. Принципът на управление, ако мога така да го формулирам, е "дали пък няма да стане"? Тръгва с някакво предложение и ако в суматохата никой не го забележи, то минава и то за сметка на обикновения гражданин. Но ако се види някаква съпротива, то бива изтеглено, като това за отпадане класа за прослужено време и т.н., т.е. все неща, които изискват още по-голяма енергия, бдителност на обществото. Вижда се, че ако се появи организирано противодействие, Борисов отстъпва.
- Останаха ли сили за организирано противодействие?
- В национално равнище не останаха, но на локално има.
- Как го обяснявате?
- Хората добре виждат какво става и по никакъв начин не са очаровани. Голямото очарование, което съпътстваше образа на Бойко Борисов при неговото идване и като главен секретар, и като кмет на София, и като премиер, ако щете в първия му мандат като министър-председател, отдавна се е разсеяло. Практически ние не познаваме привърженици на ГЕРБ и на властта, които да гледат с ентусиазъм на това управление. Ентусиазъм няма. Вместо това има примирение. Първо, защото се вижда, че промяна на този етап не се задава. Хората не вярват в собствения си потенциал, на собствените си сили за промяна. Протестите през 2013 г. изиграха много лоша роля в това отношение. Те като че ли доказаха, че независимо от голямата бройка несъгласни и протестиращи, резултатът остава един и същ или дори по-лош. Това е едната страна - примирението.
Другата страна е, че в голяма степен властта толерира възможността на хората, които са в сивата икономика, да намират начини да припечелват, възможността по някакъв начин да уреждат живота си и това също е начин за управление. Виждаме го по всевъзможните скандали, свързани с проверки на различни видове служби от НАП до ХЕИ, които разкриват, разбира се, огромни нередности, но ги разкриват там, където някой не слуша. Съвсем не можем да бъдем убедени, че на други места същите нередности ще бъдат разкрити, там просто са послушни. Това е принципът на тоягата и моркова, който се практикува достатъчно успешно. Постоянно се говори за колосални, невиждани успехи в борбата с контрабандата, но такива успехи не може да има, след като няма заловен и осъден нито един виден контрабандист.
- Борисов беше отмъстител, спасител, помирител, сега какво е?
- Сега той е помирител на Европа и това му се услажда очевидно. Той самият си позволява да изтъква, че вече е един от старите лидери в Европа, че когато отива на срещи, на заседания на Европейския съвет, повечето хора, с които заседава, вече са нови, той помни техните предшественици. С изключение на г-жа Меркел и на неколцина други, това е така. Това самочувствие съвпада по време с един случаен факт, а именно българското европредседателство. То му дава шанса да легитимира цялата безпомощност - властова, социална и икономическа, на своето управление. Да прикрие липсата на идея за българското развитие с външнополитически ходове, с възможността да се показва като европейски лидер, експлоатирайки националния ни комплекс за малоценност. Защото според мен в неговото съзнание българското общество е готово да посрещне всякакво стягане на коланите и всяка антисоциална мярка, ако може да види по телевизора как десетки елитни световни лидери тупат по рамото премиера и му казват: "Ти си велик".
На стр. 29


- Той сякаш черпи сила от онова, което прави навън и замазва това, което се случва вътре?
- Точно така. Сега, доколкото наличните данни показват едно стабилизиране - и икономическо, и на нагласите по отношение на икономиката в България, това пък прикрива от своя страна задълбочаващото се социално разделение. Да, икономиката като цяло, като общи показатели не върви зле, но тя върви добре за все по-ограничен кръг от хора, т.е. това не се отразява на джоба на когото и да било. Късмет е, че все пак сме летен сезон, който винаги е носил едно известно социално успокояване. Но зимите винаги са рисковани. В социален план в България знаем, че януари винаги е най-тежкият и тревожен месец за всяка власт.
- Този януари обаче ще започне европредседателството...
- Това е идеята и по това разбираме, че в крайна сметка звукът на телевизора ще заглуши всичко останало и ще се постигне някакъв ефект. Освен това българският народ според мен независимо колко е недоволен, не е склонен да се съпротивлява, ако не вижда ясна алтернатива, ако не знае, че ние сега можем да се освободим от Борисов и на негово място ще сложим друг.
- Какво ще се случи след  европредседателството?
- Трудно би могло да се прогнозира заради слабата основа на властта. Правителството все по-малко разчита на собствените си сили, включително и като политическа партия, или по-точно коалиция, която стои зад него. Все повече разчита на благосклонността на олигархичната върхушка на България. Ако тя е доволна, и то ще остане. И обратното.
- Какво да очакваме от предстоящата сесия на НС, пак от същото?
- Да, но с повече тържествени и помпозни декларации, с прехвърляне на топката, свързано със съдебни промени така, че да бъдат минимизирани. Нищо по-съществено, понеже ние видяхме и управленската програма на кабинета. От нея става ясно, че правителството няма никаква представа какво означава приоритет. Защото не е възможно да имаш като управление 65 приоритета, това е абсурд. Самата идея за приоритет противоречи на подобно изобилие. Тази управленска програма показва едно единствено нещо - липсата на политическа идея за цялостност, за посока. Тя представлява събиране на вижданията на определени чиновници, на определени министерства, във всеки сектор на управлението, но политиката отсъства. Това е същата история като европредседателството - липса на политически цели, стремеж технически и административно-битово нещо да се сглоби, нещо да се уреди, нещо да се постигне.
- Значи след европредседателството ще стане интересно?
- Със сигурност, защото от началото на този век, от Симеон Сакскобургготски насам, след всяко сформиране на нов кабинет почти незабавно започва да се говори за възможни незабавни предсрочни избори. Те не се случват непременно, нямам предвид това, но това говорене тече от самия избор. За първи път при кабинета "Борисов 3" всички някак си са се съгласили, че за никакви избори преди есента на 2018 г. не може да се говори, и това създава едно измамно усещане за стабилност и безвремие, което би могло да се пропука по неочакван начин, защото властта се чувства някак си твърде комфортно. Даже скандалите, като че ли не я засягат. Тези скандали сами по себе си, мащабите, размерите, които те разкриват, са показателни за това, че всякакво желание за прикриване, за внимание, стремеж към някакъв тип приличие, е задминато. Всеки на своя пост в правителството се смята за недосегаем в рамките на година и половина европредседателство и това също може да изиграе със своето натрупване лоша шега.