За честта на пагона

Димитър Марков
 
О.з. генерал-полковник Мирчо Асенов Стойков е роден на 20 октомври 1918 г. в с. Долно Уйно в бедно селско семейство, каквито са повечето от жителите на Кюстендилското краище. Завършва основното си образование в родното село, а през 1932 г. е ученик в Кюстендилската мъжка гимназия. Веднага се включва в марксистко-ленинските кръжоци, осъзнато приема левите идеи и става техен носител и разпространител. Приет е в РМС, следва история в Софийския университет, става член на БОНСС. От 15.11.1943 г. е войник в 13 пехотна допълнена дружина в Кюстендил, където участва в подготовка на войниците за бягство в партизанския Кюстендилски отряд и снабдяване на партизаните с оръжие. Изпратен на обучение в ШЗО, но още на следващата нощ бяга и постъпва в редовете на Кюстендилския отряд като партизанин. В Кюстендилския отряд заема длъжността командир на чета, а от май 1944 г. е комисар на отряда.
След 9 септември 1944 г. е назначен за учител по история в Кюстендилската мъжка гимназия. Дългът и убежденията му го призовават да вземе участие в първата фаза на Отечествената война като помощник-командир на партизанска дружина. Участва в операциите при Царево село, Враня и Страцин. От 1945 г. генерал Асенов е на служба в Българската народна армия в 13 гвардейски полк.
През есента 1945 г. е изпратен на едногодишен курс в Народното военно училищe - София. В този период в страната стават значими политически събития. На 19 февруари 1946 г. - празникът на Военното училище - няколко курсантски роти полагат военна клетва в присъствието на военния министър генерал Дамян Велчев. След речта на военния министър думата взима Георги Димитров - генерален секретар на ЦК на БКП и депутат от Народното събрание. В речта си той прави изложение по въпроса за националните идеали. Речта му е посрещната с "Ура" и бурни овации, но предизвика смут сред офицерите от МО. По този повод започва разследване, питат и майор Асенов защо е извикал "Ура". "Защото дядо ми и баща ми са воювали за националните идеали", е неговият отговор.
След завършване на курса Мирчо Асенов постъпва в 1-ви танков полк в София, а през 1948 г. е изпратен в Академия "Фрунзе" в Москва. Завършва я  с отличен успех и след завръщането в България от  ноември 1951 г. е назначен на длъжност командир на 7-ма  Мотострелкова дивизия в Ямбол. Службата му в дивизията е свързана с много проблеми, породени от изострената военно-политическа обстановка, утвърждаването на нови организационно-щатни структури, смяна на кадровия офицерски състав, преходен период на превъоръжаване. 1956 г. е година на изключително важни международни и вътрешнопартийни събития. Проведен е Априлският пленум на Българската комунистическа партия. С указ през 1957 г. Мирчо Асенов е назначен за началник на Управление "Кадри" на Българската армия. Предстои съкращение на много офицери от армията, с добра подготовка, команден стаж и войскови опит. За целите по предложение на Министерството на отбраната Министерският съвет приема постановление със следното съдържание:  "Отпуска се стипендия от осемдесет лева за всеки съкратен офицер, който пожелае може да се запише в Софийския университет без конкурсен изпит. Кандидатите могат сами да избират специалност. Признават се изпитите на онези, които са положили преди влизането им в казармата. Предоставят се безплатни квартири според възможностите в общежитията на институтите". Над 90% от съкратените военнослужещи се записват, с предпочитание към техническите и икономическите специалности. Мнозина впоследствие стават директори на крупни заводи, обединения и научни институти, дейни строители на социализма в България. През 1958 г. Мирчо Асенов вече е генерал-майор, а през 1961 г. е удостоен за слушател в академията на Генералния щаб в Москва, която завършва със златен медал. От 1967 г. е командващ 2-ра армия. Той е и политическо лице, участва във висшите органи на властта. По време на службата му се провеждат редица мащабни учения. През 1971 г. е назначен за заместник-министър на отбраната. Отговаря за общите въпроси, Гранични войски, участва в различни комитети и комисии, бил е и главен инспектор на БНА. Мирчо Асенов на Х конгрес на БКП е избран за кандидат-член, а на ХI, ХII и ХIII конгрес - за член на ЦК на БКП. Народен представител е в VI, VII, VIII и IX Народно събрание. Автор е на мемоарната книга "Горещи пътеки". За безупречната си служба в редовете на Българската армия и висока обществено-политическа дейност е награден два пъти с орден "Георги Димитров", а през 1989 г. му е присвоено високото държавно отличие - "Герой на социалистическия труд на Народна република България".
Генерал-полковник Асенов остана в спомените като строг, взискателен и много човечен. Не накърняваше човешкото достойнство. Държеше на честта на пагона. Образец на родолюбие, висок интелект и всеотдайна служба на народ и родина!