Възкресението на Петко Росен

Преди тридесет години издателсво "Български писател" пусна на книжния пазар в тираж 20 113 екземпляра (!) един том с избрани произведения на писателя Петко Росен (1880-1944), през втората половина на миналия век бе издаден и един том "Спомени и размисли" (1963). Днес, няма да повярвате, издателство "Божич" в Бургас се е заело с непосилната задача да възкреси забравения бургаски писател в целия му ръст. Съставител на Събраните съчинения в 11 тома е внукът на писателя инж. Петко Чорбаджиев, редактор - Стоян Георгиев. Първите четири тома излязоха през м. г., до края на годината се очаква осмият...
Започнал творческия си път като критик на литературния и културния живот в столицата, Петко Росен не се отказва от критиката до края на живота си. Мястото не ми позволява да пиша за сложния и противоречив път на човека и твореца Петко Росен, който се проявява освен като литературен критик и като историограф, етнограф, мемоарист и белетрист. Очерци и разкази, пътеписи и легенди извайва закъснелият български възрожденец, който вярва в силата на народа, търси връзката на хората със земята, изследва народния живот. Четири са книгите на писателя, излезли докато е бил жив - "От Дунав до Бяло море. Видено и преживено" (1927, 1943), "На Енювден. Литературни сенки и силуети" (1928), "Между народа. Видено и чуто" (1933), "В поле широко. Видено и преживено" (1938). Петата му книга "През гори зелени" останала в ръкопис заради "славянофилските и русофилските чувства и убеждения на автора", заради "лошата атестация на автора", както твърдяла Националната пропаганда /(фашистката цензура), която била против последния раздел на ръкописа "И аз бях в Македония". Този раздел едва сега се публикува в том VI на Събраните съчинения за първи път.
В първия том "Сурвакници" са събрани литературно-критическите фейлетони на Петко Росен, помествани през януари във вестниците "Зора" (1928-1932) и "Слово" (1933-1944). В тях Сурвакаря прави преглед на литературни произведения, излезли от печат в предходната година. За тръпнещите в очакване поети и писатели и реакцията им научаваме от едно писмо на Васил Мавродиев до критика: "Ти по-добре от мен знаеш, че авторите са гузни като бременни вдовици и себични - като млади момичета... Питаш: Псуват ли? - Псуват, бай Петко! - Но нека псуват. Шибай и ти. Защото у нас вече всеки, който може да се подписва, счита, че е готов писател. И ако се оставят всички тези незаконородени писатели да се размножат по пътя на своята наглост, житно зърно никога няма да покара." От прозорливите оценки на Петко Росен ще спомена само имената на Йордан Йовков, Елин Пелин и Елисавета Багряна.
Можем само да съжаляваме, че днес нямаме такъв критик в българската литература!
Като чета и препрочитам написаното от Петко Росен, събрано в 10-те тома, все повече се убеждавам, че той е бил широко скроен българин, за когото земята българска е била по-свидна от бащиния му чифлик, Мадарският конник и Белоградчишките скали - от воденицата и фабриката, от хана и кръчмата му. И никак не е чудно, че писателят е обходил всички места, свързани с родната история и националната култура. Посещавал ги е и с удивително майсторство ги описва, за да възкреси герои и предатели, паметници на природата и на човешкия дух. Всяка от творбите му е изпълнена с нежна и дръзка любов към родината и родната земя. Любовта му ще да е била винаги първоначалната, изходната сила, която е водела словото му. И още: малцина са писателите като Петко Росен, със своя звучен език, съхранил за поколенията десетки думи и образи, които биха изчезнали безвъзвратно.
Малко е да кажем, че съставителят и редакторът на Събраните съчинения на Петко Росен заслужават похвала. Похвала и благодарност заслужава и община Бургас, която финансира това многотомно издание. В последните няколко тома читателят ще може да прочете литературните етюди и портрети, очерците и пътеписите на писателя. С оправдан интерес се очакват и дневниците, спомените и писмата на и за Петко Росен.  
------------
На 24 октомври в галерия "Петко Задгорски" на ул. "Митрополит Симеон" в Бургас литературният историк Георги Райков ще представи четирите тома, отпечатани през 2012 г.