Учител и ученик - автори на световно откритие

- Не е за вярване, но от леене с ниско налягане стигнахме до метода за леене под налягане - разказваше преди години акад. Ангел Балевски. - Ако се подаде по-голямо налягане върху течния метал, се получава шуплеста отливка: как да премахнем този недостатък?... Намерихме нещо, което се оказа ново и позволи да се получи бездефектна отливка, да се даде възможност в отливката да не се отделят газове, да се леят сплави между труднотопими и лесноизпаряеми метали и се стигна до един метод на леене действително под налягане.

За големия учен и организатор на науката в България Ангел Балевски (1910-1997), за авторитетния и очароващ с ерудицията си дългогодишен председател на БАН сме писали не един и два пъти на страниците на вестника. Малцина от читателите обаче знаят неговия съавтор в знаменитото изобретение - проф. Иван Димов (1926-1984). Той е роден в семейство на преселници от Беломорска Тракия, прокудени в началото на ХХ век от родното огнище. Като ученик в гимназията на Перник, където родителите му едва свързват двата края, Иван Димов работи като миньор, стругар, леяр, ковач, фрезист, автомонтьор... Ала това не му попречва да завърши средно образование, при това - отличник. После и  специалността общо машиностроене в Държавната политехника през 1952 г. при проф. Ангел Балевски, на когото прави силно впечатление със своята самостоятелна работа и изобретателен ум.

Балевски го привлича за научен сътрудник в Техническия институт на БАН към новооткритата секция "Металознание и технология на металите". Расте от научен сътрудник (1956) до член-кореспондент (1974). Неговото развитие всъщност обхваща сътворяването на десетки нови технологични методи за обработване на металите в стопено и полустопено състояние. Над 30 са изобретенията му, които и днес намират широко приложение в машиностроенето и металургията, в електротехническата и електронната промишленост, както и при обработката на пластмаси и силикатни материали.

Безспорен връх в научното творчество на проф. Иван Димов е методът за леене на метални и други стопилки с газово противоналягане, с което се предотвратяват скритите дефекти в металните отливки и се постига висока производителност на труда. Това изобретение е плод на съвместната му работа с акад. Ангел Балевски, то е известно на специалистите като "Методът на Балевски-Димов". Двамата - учител и ученик, патентоват своята разработка.  

Предполагам, че у някои читатели ще възникне въпросът: какъв е делът на двамата автори в изобретението? Вместо отговор тук ще цитирам инж. Иван Пехливанов, на когото дължа подробна и прелюбопитна информация за проф. Иван Димов: 

- Те не понасяха този въпрос. Мисля, че началото е било дадено от академика. В метода са вградени много науки: металознание, физика, химия, термодинамика, топлотехника, якост на материалите, кристалография, дори история на леярството. Такъв широк спектър от знания притежаваше Балевски. Професор Димов беше силен в инженерните детайли - той не се успокояваше, докато не ги реши. В тази чудесна равновесна комбинация се крие успехът на изобретението.

Изобретението е одобрено през 1961 г. Четиридесет години по-късно, в първата година на ХХI век тази иновационна разработка вече бе разпространена в над 25 държави, където работят повече от 660 високотехнологични български машини за леене с противоналягане. Само в САЩ има 9 леярни, оборудвани с около 120 подобни машини, които произвеждат над 2,5 милиона автомобилни колела от алуминиеви сплави за нуждите на американското автомобилостроене. 

Да привеждам ли други примери? Или да се задоволим с информацията за международните отличия: Голямата награда на журито в Брюксел на Изложбата за изобретения "Еврика" (1976), Интернационалната награда за технология (Франкфурт, 1981), Наградата за европейско научно развитие на фондация "Кьорбер" (1985, Хамбург, ФРГ) и американска награда от 1991 г.

"Методът Балевски-Димов" е забележителен принос към металознанието и металообработването, той е научна и технологична новост в световната леярска техника и дава възможност за производство на отливки от леки сплави с голяма точност и високи технически показатели, създава нови условия за обработване на металните стопилки с газове и открива големи практически възможности за производство на нови сплави и олекотени детайли. 

"Наука - практика - производство" - имаше такъв повик в България през втората половина на ХХ век. Показателно в това отношение бе създаването на научно-производственото обединение "Технология на металите" през 1973 г. В състава на обединението влизаха Институтът по металознание към БАН с неговите филиали, Развойният институт в Плевен и над 7 производствени звена. За десет години то разгърна своята дейност и постигна завидни резултати в областта на леенето на цветни метали и сплави, на новите конструкционни, инструментални и неръждаеми азотни стомани, както и в създаването на изделия от разпенени термопласти, специализирани машини и оборудване. Не е за вярване, ала 56 завода в страната получаваха отливки и други материали от обединението! То бе търсено от редица стопански организации на машиностроенето и електрониката, химическата промишленост, строителството, транспорта и селското ни стопанство. А днес само се говори за връзката наука-практика. 

Инж. Иван Пехливанов, когото цитирах по-горе, е генерален директор от 1973 до 1976 г. на обединението "Технология на металите", а първи заместник-генерален директор - проф. Иван Димов. 

Псевдоучени от академията, полуграмотни инженери от производството и всякакви завистливци и злобари години наред пишат до кого ли не за "измислицата", която не може да има практическо приложение... За огромните разходи без ефект... След анонимките тръгват инспекторите от Комитета за държавен и народен контрол. Някои от читателите, предполагам, си спомнят за тях. Една, че две, че три ревизии до 1980 г. После още две! 

- Мълвата пълзеше, контрольорите все по-настървено гледаха, но не откриха нищо нередно - разказва ми инж. Пехливанов. - Възложиха ни производството на близо тридесет вида отливки за завод "БЕТА" в Червен бряг. Особено сложни бяха тези за картера на скоростната кутия на бронетранспортьорите. Няма да разказвам колко и какви усилия ни струваше, докато "отработихме" технологията така, че бракът падна под 10 процента! След година съветски завод купи нашите машини, а ние започнахме износ на картери за Полша.

Вместо българска оценка за делото на двамата учени-изобретатели, ще ми се да кажа оценката на министъра на отбраната на бившия Съветски съюз маршал Дмитрий Устинов. Той е ръководил военната индустрия на СССР в годините на Отечествената война. След като вижда отлети носещите ролки за веригите на бронемашините, шлифовете и снимките с кристалните структури на отливките, се обръща към проф. Иван Димов с думите: 

 - Сами не знаете какво сте постигнали!