Светенето на нощното небе
На 24 май се навършват 80 години от рождението на акад. Кирил СЕРАФИМОВ
/ брой: 109
Като журналист, отразявал дълги години работата на БАН, имах възможност да бъда съпричастен в общата радост от постиженията на нашата наука в овладяването на Космоса. Няма спор, че най-голям принос за тези постижения има академик Кирил Серафимов, чието име и сега се произнася с уважение и признание. Той е роден на 24 май 1932 г. в София. Завършил е с отличен успех както Механоелектротехническия техникум (1950), така и ВМЕИ-София (1957). С диплома на радиоинженер, след участие в конкурс е бил избран за научен сътрудник в Научно-изследователския институт по съобщенията - НИИС. За първите му стъпки в Радиоизмервателния контролен и йоносферен център - РИКИЦ, ръководителят му член-кор. проф. Георги Несторов свидетелства преди години: "Спомням си как при мен постъпи на работа като млад инженер Кирил Серафимов. Още първите му стъпки бяха на инициативен и отлично подготвен млад научен работник. Той с голям ентусиазъм се включи в проблематиката на нашия колектив. Пред мен той измина интересен път в науката, който започна с находчиви решения на редица йоносферни и съобщителни проблеми и достигна определени върхове в областта на йоносферната и космическата физика, както и в космическото приборостроене".
Кирил Серафимов и Димитър Мишев активно се включват в току-що започналите йоносферни изследвания в България и в радионаблюденията на първите съветски спътници на Земята, както и при разработката на редица технически устройства. В дневника си акад. Мишев е отбелязал: "Веднага след извеждане в орбита на първия изкуствен спътник на Земята започнахме да приемаме сигналите на монтирания на борда предавател "Маяк" и да анализираме доплеровия ефект... Изследвахме интегралното количество на електрони в йоносферата. С известни прекъсвания тези изследвания продължават и досега... По резултатите от тези изследвания е направен пълен комплект от доплерови криви на всички транзити на прелитанията на спътника над България. Публикувани са много съществени научни резултати".
Акад. Серафимов бе ръководител на българското участие в космическите изследвания със спътниците "Космос", "Интеркосмос" - 2, 8, 12, 14, 19 и 24, с тежките геофизични ракети "Вертикал" - 3, 4, 6 и 7, както и с "Кентавър" - 1 и 2. Той бе председател на Програмния съвет за научно-техническата програма за полета на първия български космонавт Георги Иванов. И още - инициатор на космическия проект "България 1300".
Ще ми се да кажа само, че под негово ръководство бяха проектирани, разработени и конструирани не един и два български уреди за ракети, изкуствени спътници и пилотирани кораби. Всички те успешно изпълниха поставените от създателите им задачи от бордовете на космическите летателни апарати. Научното ръководство на колективите, които прославиха българската наука с тези нейни върхови постижения, принадлежи на Кирил Серафимов, приносът му е неоценим!
Той е създател на редица оригинални методи на космическата физика, които насочиха разработките на нашето космическо приборостроене. Тези методи послужиха като теоретична основа за рационална интерпретация на получените от спътниковите измервания резултати. Според оценки на водещи учени проучванията на Кирил Серафимов върху естествените оптични емисии на атмосферата и тяхното използване като индикатори на фотонимичните процеси, ставащи във високата атмосфера и на йоносферните връзки, се отличават с голяма задълбоченост и оригинален подход. Не е маловажен и фактът, че значителна част от научните му трудове са посветени на проблеми от физиката на йоносферата, които са свързани с практиката на радиовръзките.
Кирил Серафимов се утвърди бързо и като учен със световно признание. През 1970 г. е избран за член-кореспондент, а в 1984 г. за академик на Международната академия по астронавтика в Париж! По-късно през годините акад. Серафимов бе избиран в ръководните органи на Световния комитет за космически изследвания - КОСПАР, на Международната федерация по астронавтика и Международния радионаучен институт. А в програмата на бившите социалистически страни "Интеркосмос" той бе несменяем ръководител на първа секция "Висока атмосфера и магнитосфера".
Кирил Серафимов израсна и като голям ръководител и организатор на науката. Беше заместник-директор на Групата по физика на Космоса (1969-1974) и на Единния център по науките за Земята (1972-1973), научен секретар на БАН (1973-1977). Дълги години председателства Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство и Българското астронавтическо дружество; активно участва в ръководствата на комисиите за българо-индийско и българо-гръцко научно-техническо сътрудничество.
Той бе ярка фигура в българската наука! Автор е на повече от 500 научни публикации, 3 монографии и много технически разработки, изобретения и други. Резултатите му са публикувани в авторитетни наши и чужди издания и списания с международна известност. Теоретичните му и експериментални проучвания върху светенето на нощното небе доведоха до създаването на наша школа по този проблем! Колко ли са българските школи в световната наука?