Св. Анастасия вкаменила пиратска лодка, дошла да граби

Българският черноморски бряг е дълъг 378 километра - 9,2 процента от бреговата линия на морето. Една трета от него са плажните ивици, покрити с фин морски пясък; най-дългата от тях - 12 километра, е Камчийско-Шкорпиловската. А най-очарователен е черноморският бряг между Бургаския залив и устието на Резовска река. В Бургаския залив са и петте български островчета: Света Анастасия, Свети Иван, Свети Кирил, Свети Петър и Свети Тодор. Край устието на Ропотамо е скалистият Змийски остров, включен в границите на националния парк "Ропотамо".


Нашият разказ ще е за острова, който е пленил народния поет Иван Вазов, мами бургазлии и курортисти. За остров "Света Анастасия" съм чел и слушал невероятни разкази и легенди. Археолозите все още не са открили достатъчно веществени доказателства, че от най-древни времена на този малък къс земя (8500 кв. м) е имало живот, но точно преди 40 години тук бяха намерени фрагменти от изящна римска керамика, датирана от първите векове на новата ера. Година по-късно при подводни археологически проучвания в акваторията на острова се появиха фрагменти от амфори и една цяла амфора от Ранното средновековие (V-VI век).
Не се знае откога островът носи името на римската великомъченица света Анастасия. В "Жития на светиите" (Синодално издание от 1991 г.) за нея се казва, че е била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. Живяла е през III век. Привързана към закона Господен, Анастасия посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните: вършела милосърдни дела, ходела от град в град, от страна в страна, като раздавала помощ и утешавала навсякъде, където имало нужда от това.
След като останали безполезни усилията на всички да се отрече от Христа - от управителя на затвора до императора - в 290 г. Анастасия била привързана към четири стълба и изгорена. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград. 
В "Месемврийската кондика" (1580) откриваме интересни сведения за селищата в района на Бургаския залив отпреди 4-5 века. Там се казва, че в далечното минало на остров "Света Анастасия" е имало едноименен манастир, който бил владение на Месемврия (Несебър). Турският пътешественик Евелия Челеби е отбелязал в своя "Пътепис" (1656), че на островчето "Св. Анастасия" имало богат манастир, в който един път през годината се събирали много християни да празнуват.
По време на руско-турските войни Турция го превърнала в силна крепост. Във войната от 1828/1829 г. командващият Руския черноморски флот контраадмирал Кумани направил един от първите си десанти в района на Бургаския залив на остров "Св. Анастасия". Тогава пленил намиращия се там турски гарнизон и взел значителни количества муниции. Веществено доказателство от тия военни събития е едно бронзово оръдие, което преди 40 години археолозите откриха на морското дъно около брега на острова. Днес то е изложено в музея на Бургас.
Генералщабният полковник Г. Енехелм, участник в похода на Дибич Задбалкански, нарича Бургаския залив "величествен". "На един каменист остров - пише в донесението си той - на 6 версти северно (в действителност - източно) от Бургас, се намира манастирът "Св. Анастасия", в него живее гръцкият владика и няколко монаси и притежава един кладенец, издълбан в скалата".
Откога ли на острова има фар? - ще се запитате, без да получите отговор. Константин Иречек в "Пътувания по България" пише за Бургаския залив: "Единственото населено място е манастирът "Св. Анастасия" на крайбрежен скалист остров с високи сиви брегове: голяма дървена сграда на каменна основа с вятърна воденица и отпред към морето нова бяла стражна къщичка и при нея върлина за окачване нощно време на нея фенер. Отпред на островчето се появява ниска скала с висок кръст. Неотдавна тук в една бурна нощ се разбил руският пощенски параход, който идел от Одеса за Бургас".
Ако върлината и фенерът приемем за маяк, то на острова е имало фар от 1863 г. Днешната бяла фарова кула, от която се осветява морето на 20 км разстояние по всички посоки, е построена в 1914 г. Тя ориентира пристигащите кораби още откъм нос Емине, Несебър и Поморие.
А сега да се пренесем на острова, да посетим манастира "Св. Анастасия", който през миналите векове е бил място за уединение, откъсване от света, пост и молитва за монасите. Манастирските сгради някога са образували затворено пространство, в центъра на което е разположена черквата. Старата каменна черквица е преустройвана на три пъти след разграбване и опожаряване от разбойници-пирати и кърджалии. Представлява малка кръстокуполна черква, построена вероятно около ХI век.
Днешният си вид приема през 1802 г. със средства от богомолците и най-вече чрез голямото дарение от котленеца овчар хаджи Матей. Той бил изобразен като ктитор от дясната страна на входа - прав, в цял ръст, държащ в лявата си ръка кесия, пълна с пари, от която вади с дясната си ръка и подава на сина си Петър, 10-12-годишно момче, което стои близо до него, за да ги раздава, види се, там, където трябва. И двамата, баща и син, са били облечени в народни котленски овчарски костюми, с големи гугли на глава и бели навуща - четем в запазения ръкопис от 1884 г. на бургазлията Стоян Шивачев. Следват дарителен надпис, иконостас, позлата, части от глави на св. Георги и св. Димитър, изпълнени според византийската естетика.
Водоемът се пълнел с дъждовна вода, събирана чрез тръби от покривите на сградите. Манастирът имал 40 стаи и в тях нощували богомолци и туристи.
Под високия скалист бряг ще ви изненадат Гъбата, Драконът и Вкаменената ладия. За ладията и днес се разказва легенда как в една бурна нощ пирати се насочили с лодката си към острова, за да го ограбят и опожарят, но светицата Анастасия ги сразила на място и вкаменила лодката им във водата.
На северния нос на острова, зад фаровата кула до началото на ХХ век, когато манастирът бил закрит, имало вятърна мелница. През втората половина на ХIХ век манастирът бил твърде богат: притежавал значително недвижимо и движимо имущество: около 3000 дка обработваема земя, още ниви, лозя, 5-6 хил. дка гори, пасища, където пасяли манастирските овце, крави и друг домашен добитък; доходни сгради - дюкяни, фурни и др. в Бургас, Созопол, Анхиало (Поморие). Също десетина плавателни съда за продукцията и богомолците.
В деня на патронния празник на манастира 15 август (ст.ст.) 1901 г. - последният бил приет официално от сливенския митрополит Гервасий и причислен към Българската православна църква. Княз Фердинанд поискал от Бургаската градска управа да му отстъпи малкия остров, за да изгради там "морски дворец по подобие на Боромайския замък в езерото Лаго Маджоре". След като размислили, тогавашните общинари отказали да удовлетворят желанието на монарха, като оставили малкото парче земя да пустее.
За островчето с порутените сгради на стария манастир на три пъти се сетил синът на Фердинанд - цар Борис III, по чиито заповеди тук били изпращани на заточение комунисти, земеделци и комсомолци: в 1923-а - 132 въстаници, между които 4 жени; в 1925-а - 90 политически затворници, и в 1941-ва - 63-ма партийни функционери от цялата страна.
След 1944 г. остров "Св. Анастасия" бе преименуван на остров "Болшевик"; в 1965 г. черквата бе обявена за архитектурен паметник; в 1967 г. островът - за исторически обект с национално значение. Но в годините на прехода островът и музейният комплекс станаха необитаеми. Скоро бе обявено, че община Бургас, която сега стопанисва "Св. Анастасия", е спечелила 5,6 млн. лева по проект "Културно-историческо наследство на остров "Св. Анастасия" и град Бургас - атрактивна и конкурентоспособна туристическа дестинация". С тях щял да бъде възкресен за година време и островът. Дано. Както се казва, да сме живи и здрави - да видим...


Вкаменената ладия

Манастирската черква

Фарът