Ще има ли Сглобка и в Столичния общински съвет?

Как ще работи новият Столичен общински съвет след затихването на емоциите от местните избори 2023 г. е въпрос който крие много неизвестни на фона на липсата на пълно мнозинство на една политически сила, която да може самостоятелно да взема решения. 61 са общинските съветници в минипарламента на столицата, а за гласуването на всяко решение ще са необходими минимум 31 гласа. Сметките за бъдещите сглобки вече започнаха, а първите сдружавания и коалирания вероятно ще станат ясни още на първата сесия в понеделник, когато ще се гласува за председател на Общинския съвет, а след това и за състава на комисиите към него.
Настоящият Общински съвет ще бъде доста шарен, тъй като в него влизат 7 политически сили. Толкова голямо разнообразие на формации не е имало през последните осем години, а в предходния мандат те бяха най-малко от цялата нова история на СОС - едва четири.
Справка за политическото присъствие в столичния съвет през последните 20 години показва, че

БСП е единствената партия,

останала с постоянно представителство оттогава и запазила името си. Тогава столичани избират в СОС да влязат още 6 партии или коалиции, за които днес мъчно може да се говори, че съществуват. Социалистите през мандат 2003-2007 са най-голямата група, а техни колегии са хора от СДС, Съюза на свободните демократи (ССД), коалицията между "Гергьовден", БЗНС-НС и "Демократическа партия", групата "Демократи за София" и НДСВ.
Политическата обстановка рязко се променя през следващия мандат, когато на хоризонта излиза ГЕРБ и взема абсолютно мнозинство в Общинския съвет, като така получава възможността сама да взема решения за бъдещето на София. Освен ГЕРБ и БСП в съвета успяват да се промушат само още 16 съветници, разделени между четири партии - ДСБ, СДС, НДСВ и "Атака", която е новото присъствие в управляващия орган.
Местните избори през 2011 г. не нарушават комфорта на утвърденото мнозинство, което продължава да има 33 гласа за свободното прокарване на решенията в СОС. Новият съвет е почти идентичен с предходния по отношение на политическите формации в него, като за първи път се появява представител на ВМРО.
В мандат 2015-2019 г. залата на последния етаж на ул. "Московска" 33 вече има по-различен изглед. Осемте години на абсолютно господство приключват поне на пръв поглед, тъй като

ГЕРБ изгубва пълното си мнозинство

 - вече има 30 съветника. Така му е нужен един допълнителен глас от друга партия, за да прокарва решенията си. Освен червени съветници в СОС тогава влизат представители на вече познатите ВМРО и "Атака", а десните са обединени под ново име - Реформаторски блок. Разнообразието този път идва от Политическа група 5, в която се обединяват формации като "Глас народен", Зелените, Движение 21, с характерното присъствие на Венци Мицов и Светльо Витков. Пъстрата картина завършва коалицията "Сердика" с по един представител в нея на АБВ и Български социалдемократи.
2019-та е годината, в която столичани решават да ограничат многообразието в управленската структура и вкарват представители само на пет политически сили. Десните вече са обединени в Демократична България, към групата на ГЕРБ в скоби се появява абревиатурата СДС, петимата от "Атака" и ВМРО се обединяват в групата "Патриоти за София", а БСП продължава да отстоява интересите на столичани със запазено име и остава втора група по брой общински съветници. Първи отново са ГЕРБ, но с още по-малко съветници - 27, като за повечето си решения разчитат на гласовете на "Патриотите". Тук ексцентричният вот е съсредоточен в лицето на Борис Бонев, който се явява като независим и без група, което налага гласовете, дадени за него от софиянци, да се разпределят между другите групи.
Политическите турбуленции в последно време на национално ниво се отразиха закономерно на новия изглед на Столичния общински съвет след местните избори през октомври. В него отново има 7 политически групи, които всъщност включват 9 формации, а в този си вид

пет от тях са напълно нови

на ул. "Московска" 33. За първи път от 14 години ГЕРБ изгуби не само хегемонията си, но и половината си общински съветници. В новата група мнозинството е от стари муцуни, но пък липсват знакови за ГЕРБ кадри като дългогодишната шефка на групата Малина Едрева, заместникът й Николай Стойнев и Зафир Зарков, ресорен титуляр в областта на транспорта.
В новата група на ПП/ДБ и "Спаси София" има шест стари лица измежду 23-те попълнения. Карлос Контрера пък е единственият, който успя да влезе от ВМРО. Три са напълно новите групи в Общинския съвет - на "Възраждане" - със 7 съветника, местната коалиция "Синя София" с трима, като в нея се появява старият познайник и неуспял кандидат за кмет Вили Лилков, както и трима представители на "Има такъв народ".
БСП вкараха деветима съветника, от които петима работиха в предишния минипарламент - това са Иван Таков, Диана Тонова, Иван Пешев, Иван Виделов и Николай Велчев.
На фона на липсата на пълно мнозинство за вземане на решения и многообразието на политически формации ще бъде интересно дали съветът ще изпадне в патова ситуация още при първите гласувания. По традиция председател на СОС трябва да е представител на най-голямата група, а вече се знае, че Борис Бонев ще бъде основната кандидатура. Самият той пък заяви, че в коалицията настроенията са да не се преговаря с ГЕРБ. Дали това обаче изключва наистина възможността

моделът на управленска коалиция

на национално ниво между ПП-ДБ и ГЕРБ да не се повтори в Общинския съвет?
А работата на общинския минипарламент е важна, колкото и на кметската администрация. Съветниците два или три пъти месечно обсъждат в комисии и после приемат на сесия доклади за общински наредби, подробни устройствени планове, свързани със строителството, разпореждат се с общински имоти, одобряват различни социални услуги, приемат стратегии и програми, предложени от съветници, от кметството, от главния архитект на града и от районните кметове. Кулминацията в работата им е одобряването на общинския бюджет в началото на всяка календарна година и на план-сметката за чистотата в края й. Те предизвикват най-много спорове и дискусии и обикновено не минават без скандали. Точно тези два основополагащи доклада ще бъдат едни от първите, върху които ще дебатират новите съветници. Тогава ще стане ясно и кои са сглобките и колко устойчиви са те.