СЕЛЕКЦИОНЕРЪТ, КОЙТО ХРАНЕШЕ ДВЕ БЪЛГАРИИ

Журналистическите задължения са ме срещали не веднъж през втората половина на миналия век с академик Павел Попов сред житните поля на България. Не мога да забравя срещата му с представителите на зърнокомбайните "Джон Диър" в един от кооперативните блокове с пшеница в Русенски окръг. Американците се дивяха на безбрежното златно море, а академикът -  на мощната машина, която гълташе като хала тежките златни класове. Гостите говореха, че са създали комбайна за работа на такива ниви, академикът, че е създал сорт пшеница за такава  високопроизводителната техника, но сме нямали пари за нея.
Павел Попов Миндровски е роден на 16 август 1902 г. в с. Крушовене, Плевенско. След като завършил гимназията във Враца, три години бил учител в родното село. Участвал в Септемврийското въстание през 1923 г. и за да спаси живота си, бил принуден да емигрира в Белгия. Жаден за знания, будният младеж работи и следва в град Жанблу, за да се завърне през 1928 г. с диплом за висше агрономическо образование. Пътят му на учен-растениевъд и селекционер продължи повече от половин век. До 1944 г. е работил като специалист в опитните станции в Садово и Пловдив. Специализирал е по селекция и биохимия на културните растения и пипера във Вагенинген /Нидерландия/ и в Жанблу, както и в Гросбеерен край Берлин при световноизвестния учен проф. Вернер Шупан.
Научноизследователската му дейност бе свързана с две основни направления - зеленчуковите култури и пшеницата. Неоценим е неговият принос за развитието, укрепването и успехите на Садовската земеделска опитна станция, основана през 1902 г. от родоначалника на опитното дело в България Константин Малков.
Акад. Павел Попов бе основател и пръв председател на Държавната сортова комисия, той ръководи научния колектив по селекцията на пшеницата в България от 1956 до 1973 г. Големи са заслугите му и за развитието на агрономическата наука и образование в България. Над 20 години той бе последователно ръководител на Катедрата по растениевъдство и декан на Агрономическия факултет, 10 години - ректор на Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 1973 до 1982 г. бе заместник-председател на Селскостопанската академия.
Акад. Попов създаде и възпита истинска научна школа, с която и днес България се гордее. Дейността на бележития учен в областта на селекцията е огромна - над 750 научни и научнопопулярни статии; сам и в съавторство със своите ученици създаде над 45 сорта пипер, лук, фъстъци, сусам, мак, пшеница, намерили широко разпространение в производството. Върхът на неговата селекционна работа, на неговото научно дело и на ръководения от него колектив в Садовската опитна станция са сортовете зимна мека пшеница "Садово 1" и "Садово супер" - сортове, които извършиха революция в пшениченото производство у нас. Нека се знае още, че "Садово супер" се нареди на първо място в международното изпитване през 1981 г.
Академик Павел Попов и учениците му постигнаха големи успехи и в областта на агротехниката на полските култури, като обръщаха особено внимание на сортовата агротехника. Той разработи и технологията за отглеждане на основната зърнено-хлебна култура у нас - пшеницата. През втората половина на миналия век България отчиташе завидно висок добив от пшеницата - през 1976 г. средните добиви за страната достигнаха рекордната цифра 398,3 кг. зърно от декар, като в Русенски и Добрички окръг бе над 450 кг от декар. По пътя на интензификацията - на двойно по-малки площи бяха постигнати двойно по-високи добиви!