Съзидател и защитник на родното земеделие
/ брой: 77
С автора на книгата "Земята, която ни храни, и още нещо" - Атанас Ганев, се познавам от началото на 60-те години на ХХ век. Като студент в новооткрития Висш институт за механизация и електрификация на селското стопанство - ВИМЕСС, в Русе бях един от първите му слушатели на лекциите по икономика и организация. Младият преподавател завеждаше катедра, бе избран за доцент, за заместник-ректор и ректор на института до 1967 г. В продължение на много години бе директор на Института по икономика и организация на селското стопанство в София, работи и в Международния институт по икономическите проблеми на Световната социалистическа система в Москва като завеждащ отдел "Специализация и коопериране между страните-членки на СИВ". Пиша всичко това, за да е информиран читателят с какъв автор ще се срещне, ако разтвори новия му сборник със статии, интервюта и бележки по парливите проблеми на българското земеделие и българското село, които е публикувал в печата ("Дума", "Земя" и др.) през последните четири години.
Като учен и общественик проф. Ганев е предлагал форми и начини на управление за най-рационално използване на земята при нашите конкретни условия, застъпвал е становища, влизал е в спорове с не един и двама висши партийни и стопански дейци. За неприятностите му от близкото минало разказва в раздела "Спомени". Много логично в началото на книгата е намерил място докладът му "За по-нататъшно развитие на кооперативните предприятия в областта на селското стопанство в България", който той изнесе пред участниците в първото годишно Общо събрание на Съюза на ТКЗС, проведено през април 1991. Като го четем двадесет години по-късно, не можем да не видим колко постановки и истини е казал, валидни и за днешния ден.
Защо да си кривим душата: пътят за модернизиране на българското земеделие чрез коопериране беше правилен - земята раждаше повече, растеше благосъстоянието на селяните, нарастваше и икономическата мощ на България. Имаше слабости и грешки, имаше извращения на кооперативната идея, но безумието, на което сме свидетели през годините на тъй наречения "преход", няма равно на себе си в цяла Европа.
За правителството на ГЕРБ, което само падна от власт, професор Ганев многократно се изказва по различни поводи. Още през есента на 2009 г., след обявяването на кухия лозунг от програмата му: "Превръщане на земеделието и рибарството в привлекателен бизнес, осигуряващ висок жизнен стандарт на заетите", ученият категорично заяви: "Няма съмнение, че собствениците на феодално-латифундистки, чифликчийски стопанства, каквито имаме в страната, ще имат висок стандарт, но за сметка на експлоатираните бедняци, които работят в тях, и за сметка на унизените собственици на земи, които арендаторите обработват и изкупуват на безценица". В статията "Тревога за съдбата на българското село" ученият анализира потресаващи данни на националната статистика и прави извода, че управляващите са забравили селото, не вземат никакви мерки и грижи - с други думи, в най-скоро време ще изтрием 879 села от картата на България!
Има ли пътища и форми за преодоляване на отрицателните явления в българското село и земеделското производство, може ли по-рационално да се използва това наше природно богатство - земята? Как да се избавим от днешното монокултурно земеделие? Как държавата да подпомогне земеделската производствена кооперация, а не да защитава едрите частни арендатори?! - "Само в кооперацията земята на дребните собственици може да се обработва по-добре, тя е най-бързият и безболезнен начин за уедряване на земеползването в България".
Позволявам си да цитирам отговора на още един въпрос, който занимава професор Ганев: "На кого ще даде гласа си селото на изборите през 2013 година?", тъй като този въпрос днес стои над всички други въпроси, които си задаваме. "Ще спечели онази партия, в която има чуваемост и която реално търси решаване на проблемите. Необходимите мерки се отнасят до пълното и рационално използване на земята, до адекватното преодоляване на натрупаните пречки в областта на поземлените отношения, приемане на горна граница за собствеността върху земята, горна граница за арендуване на ниви, минимални защитни цени по категории земи, справедлив размер на арендното плащане. Не на последно място стои и въпросът за въвеждане на ред с оглед развитието на животновъдството и другите традиционни наши производства - лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство и др."