Путин и "дневният ред" на божиите дела

Петър Куцаров

Вниманието на руския президент към представителите на Светия Престол, поредният му разговор с папа Франциск и сътрудничеството му с Руската православна църква (РПЦ) поставят въпроса за личния принос на Владимир Путин за увеличаване влиянието на РПЦ. Мотивите за това са, че след разпадането на СССР само патриархът на Москва и цяла Русия може да представлява и говори от името на всички руснаци. При това РПЦ има свои поделения в ОНД, в Прибалтика и в редица европейски и задокеански държави. Ето защо сътрудничеството между президентската и църковната институции е такова, каквото не е било даже по времето на царска Русия. Подобно сътрудничество не е ново. При Елцин то имаше финансово и емоционално измерение: облекчени условия за износ от РПЦ на нефт (със средствата се възстанови храмът "Христос Спасител"). По негово указание е възобновена църквата "Борис и Глеб" в центъра на Москва и Елцин кръсти внуците си с имената на тези древноруски светци.
При Путин сътрудничеството между държавата и църквата придобива системен и постоянен характер и намира израз в редица вътрешни и международни стъпки. По указание на президента са подписани: "Ред за взаимодействието между РПЦ и МВнР на Руската  федерация"; договор за сътрудничество между РПЦ и МВР на Русия с цел организация на духовно-нравствена просвета за сътрудниците на полицията, работа в местата за изтърпяване на наказания, организиране на богослужения в горещите точки и в зоните на въоръжени конфликти; възстановено е сътрудничеството с Министерството на отбраната; в Държавната дума е организирано религиозно лоби за подкрепа на основните религиозни ценности, в което са включени парламентаристи от всички депутатски групи; законодателно е оформено участието на РПЦ в системата на образованието и възпитанието на подрастващото поколение. Наред с възстановяване на собствеността на РПЦ се засили и нейното пряко участие в икономиката на страната - свещеници оглавяват рухнали колхози, възстановяват производството, оздравяват морално хората чрез забрана на алкохола. Даже ръководител на такова стопанство в Рязанска област бе избран за най-добър фермер в Русия. РПЦ не само подкрепя външната политика на президента, но и вътрешната - на Осмия руски църковен събор са приети нравствени правила за стопанска дейност, които напълно оправдават действията на властта спрямо компанията ЮКОС. Определено влияние оказва и финансово мощният фонд "Единство на православните народи" както сред църковни дейци, така и чрез награждаване на държавни и обществени дейци от цял свят. Същата задача е поставена и пред интерпарламентарния православен орган. Създаден е Международен миротворчески форум с участието на 23 духовни водачи от ОНД, за да може религиозният фактор да съдейства за развитието на интеграционните процеси в общността. Руски бизнесмен откупи за 150 милиона долара "царските" великденски яйца, дело на Фаберже, и ги върна в Русия. Ползотворна е работата на РПЦ и държавата сред руснаците зад граница - полагат се особени грижи за тях, ремонтират се руските църкви и др.
Решителна подкрепа президентът оказа на РПЦ по време на визитите си в Украйна, където проведе срещи и награди ръководителите на Украинската православна църква към Московската патриаршия. Путин успя да убеди украинските държавници, че църковното разцепление води до отслабване на държавата, представлява заплаха за сигурността на Украйна и е предпоставка за нейното разцепление. При задграничните посещения в християнски страни руският държавен глава се придружава от архимандрит Тихон, настоятел на Сретенския манастир в Москва, озвучен като изповедник на Владимир Путин. Тихон е пряк проводник на президентската линия в РПЦ. Между президента и патриарха съществува определен синхрон и съгласуване: те провеждат редовни срещи преди и след важни международни форуми и визити на държавния и църковен глава. Съществуват доказателства за участието на президента в решаването на редица църковни въпроси. По време на визитата си в Америка през 2003 г. той проведе среща с ръководителя на руската задгранична църква митрополит Лавр и даде тласък на обединението на РПЦ с РПЦ зад граница. Така започна и се извърши обединение на двете разделени след 1917 година църкви, което се счита за най-големия успех на Руската православна църква. По същия начин се действа и с ръководството на западноевропейския клон на РПЦ със седалище в Париж. Благодарение на Путин на РПЦ са предадени храмът "Свети Николай" в Бари, Италия, хектар земя с излаз на река Йордан в Йордания, с Израел се договори връщането на руската църква в Йерусалим, върнати са на РПЦ редица ценни за нея икони и др. При посещенията си в Италия Путин провежда срещи с папата, подкрепя неговото желание да посети Русия. Водят се преговори между двете църкви, но този процес ще даде резултат тогава, когато третият Рим - Москва, се превърне в решаващ за източноправославните църкви фактор. При последната среща на Путин с папа Франциск са обсъдени лидерството на Русия и равноправието на църквите: както РПЦ, така и Ватиканът искат да бъдат "глобални играчи" на световната сцена. Интересен е фактът, че две седмици преди срещата Путин-Франциск на аудиенция при папата бе митрополит Иларион, председател на отдела за външни църковни връзки на РПЦ. Обективно и Кремъл, и Ватикана, и РПЦ са "обречени" на тактическо партньорство, което удовлетворява и трите участника в тази игра. Явна е тенденцията Кремъл да използва по-активно РПЦ като един от елементите в борбата за влияние в Европа. Целта е една - увеличаване влиянието на Русия в постсъветското пространство, в Европа и света. Ясно е също, че когато дойде време за оценка на президентството на Путин, то наред със заслугите към Русия особено ще бъде подчертан и приносът му към РПЦ.