Родословно дърво
Поборници за свобода и народна просвета
Копривщенските опълченци братя Десеви и днес са пример за потомците със своето родолюбие, благородство и висока образованост
/ брой: 82
В книгата "Поборници за свобода и народна просвета" проф. Любен Десев, автор на множество научни и научнопопулярни статии, и внучката му Севда Чобанова представят изследванията си за своите предтечи - копривщенските опълченци братя Десеви. Това е поводът за моя разговор с двамата.
- Дядо и внучка, как се породи идеята за тази книга?
Любен Десев: Севда защити дипломна работа на тема "Родът Десеви: социокултурно изследване". После се запали и дядото.
- Трябва ли изучаването на родовите истории да стане традиция в образованието?
Севда: Задължително! Следва да се грижим много за родовата памет - част от националната!
- В книгата описвате миналото и борбите на Копривщица, която е в сърцата на всички ни. Какво е най-важно да знаем за нея?
Л. Д.: Копривщица е селище без аналог. Немски учен казва, че ако тя е в Германия, ще я покрият със стъклен похлупак, за да се съхрани навеки за поколенията. "Златният век" на селището е от 1830 до 1876 г., когато то е в икономически възход. Тогава населението тук достига 10 000-12 000 души, семействата са с много деца, възпитавани като честни, трудолюбиви, свободолюбиви хора.
- Много са копривщенците, които стават опълченци в Руско-турската освободителна война. В архивите има снимки на 12 от тях. Разкажете за участието на вашите предтечи.
Двамата: Петко Десев, по-големият брат, участва в революционната борба за свобода още преди Руско-турската война от 1877-1878 г. След Априлското въстание се разминава на косъм със смъртта. В Кишинев, на 20 април 1877 г., младият поборник за свобода се записва доброволец в Българското опълчение. Извървява целия боен път на Опълчението, служи 1 година 2 месеца и два дни. Числи се в славната Пета опълченска дружина, която се отличава в битките на Шипка и при Шейново. Награден е с шест медала. Докрай е в строя на опълченците, участвали в боеве с остатъци от фанатизирани башибозушки орди и след 3 март 1878, когато войната е приключила.
За по-малкия брат Иван Десев, който е с по-скромен актив в Опълчението и войната, има сведения, че е участвал в битката край Стара Загора.
- След Освобождението Петко и Иван Десеви се изселват от Копривщица, но милеят за нея и даряват къщата си. Те са сред благодетелите на града. Дарителството е в кръвта на големите българи.
Севда: Дарителството по онова време е на гребена на мощна родолюбива вълна. Днес имаме нужда от високонравствени личности, готови да пренебрегват лични интереси в името на обществени, народни, отечествени идеали. Това трябва да е дело на цялото ни общество.
- Кои качества на Петко Десев се предават на следващите поколения?
Л. Д.: Комитата Петко Десев е гордост за потомците си. Той е борбен, свободолюбив, готов за саможертва в името на Отечеството. От стотината му потомци всеки е оригинална, стойностна личност - със свой микросвят, но по линия на социалното унаследяване се предават трудолюбие, родолюбие, любознателност, образованост, готовност за помощ към ближния.
- Проф. Десев, как баща ви Никола - внук на Петко Десев, сбъдва мечтите на своя дядо?
Л. Д.: Баща ми става даскал. Стотиците му ученици пазят в паметта и сърцата си най-светли спомени за своя учител.
- Учителството става традиция в рода ви.
Л. Д.: От Коло Даскала - така го знае мало и голямо в родното му село Буковец, Видинско, в Десевата фамилия четири поколения поред са педагози. Внучката Севда е от най-младите учители в рода. Синът ми Никола Десев, кръстен на дядо си Кольо, е завършил "Специална педагогика" и "Българска филология" и трето десетилетие работи като учител. Той е един от най-достойните представители на даскалската традиция, човек с твърде разностранни интереси.
- Братът на Петко Десев - Иван, тръгва по традиционния път за големите копривщенски просветители и оставя следи в развитието на образованието у нас.
Севда: Иван Десев е бележит педагогически и обществен деец в следосвобожденска България. Училищен инспектор, прогимназиален и гимназиален учител по български език, литература и история в Брезник, Видин, София. Сред колегите му в известната Скобелева мъжка гимназия в града на Дунава и Димитър Благоев - основоположникът на социалистическото движение в България. Възпитаниците на Иван Десев помнят уроците му по родолюбие, благородство и справедливост. Той е народен представител в Третото Велико народно събрание.
- Иван Десев има срещи с едни от най-значимите личности в историята на България.
Л. Д.: Бил е в дружески взаимоотношения с Димитър Петков и със Стефан Стамболов - крупни исторически фигури. Димитър Николов Петков, участник в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г., се записва опълченец в Кишинев. Когато руският император Александър II отива да се запознае с опълченците и преминава пред строя им, съзира накрая последно по ръст в редицата момче, чиято пушка е по-голяма от него, и отсича: "Това дете веднага го освободете, вземете му пушката и да си върви!" Но бурната реакция е: "Главата си давам, пушката не давам!" В лютата битка на Шипка младият опълченец загубва китката на едната си ръка и му лепват прозвището Митко Чолака, т. е. Едноръкия.
Севда: Иван Десев е бил ерудиран, талантлив, строг и справедлив в педагогическите си оценки. В Първа софийска държавна девическа гимназия сред ученичките му е и Лора Каравелова - дъщеря на българския политик и държавник Петко Каравелов. Когато твърде взискателният и "скъп на бележки" Десев й поставя оценка "Добър" (3,50 или 4), капризното и амбициозно момиче се оплаква на баща си, който наказва учителя с... преместване. Това е под достойнството на педагога и той се пенсионира.
- Кои дейности продължава наследникът му Борис Десев?
Севда: Борис Десев е достоен продължител на бащиното дело на културния и на педагогическия фронт. Той е най-обаятелният преподавател в Държавния библиотекарски институт, чийто приемник сега е столичният УниБИТ, където аудитория носи името му. Също учен, публицист, автор на книги и учебници, певец в хорове, художник, общественик, учител на стотици специалисти в областта на българската библиография.
Десьовци доказват, че "крушата не пада по-далеч от дървото". Те сбъдват мечтите на предтечите си - имат високи постижения в педагогиката, науката, техниката, изкуството, особено в музиката и литературата.
Текстове под снимките:
1
Опълченецът Петко Десев с ордените си
2
Иван Десев - 1909 г.
3
Севда Чобанова
4
Росица Десева с баща си пред Паметника на свободата при честването на 140-годишнината от Шипченската епопея - август 2017 г.