Пазарът на труда е затворен за младите
Със или без висше образование 30% от безработните младежи не са започвали нито веднъж работа
/ брой: 276
Какви ли не феноменални явления ражда нашата съвременна пазарна икономика. Напоследък се заговори за още едно - в страната ни имало вече и потомствени безработни. Това са 40 хиляди младежи на възраст между 15 и 29 години, които нито учат, нито работят. Предците им, тоест техните родители, също са трайно без работа. Това заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на дискусия за младежката безработица, организирана от Европейската комисия. Той твърди, че тези млади хора никога не са имали работно място. Освен това са с ниско образование и нямат никаква професионална квалификация. "Пазарът на труда за тях е затворен завинаги" - убеден е Божидар Данев.
Да си безработен, когато нямаш високо образование, днес звучи твърде делнично. Работодателите
нямат намерение
да участват в каквито и да било форми за тяхната професионална квалификация. Нашият роден бизнес е известен със своите капризни констатации, че у нас нямало достатъчно подготвени кадри. Как стои въпросът тогава с реализацията на онези, които са завършили наскоро университет? Оказва се, че положението и тук не е оптимистично.
На сайта на Българската стопанска камара могат да се открият отчайващи данни във връзка с младежката ни безработица. Всеки четвърти безработен млад човек има висше образование. Десетки специалности, които бяха толкова потребни в миналото народно планово стопанство, днес станаха излишни за частните работодатели. Според логиката на тези наши бизнесмени са виновни самите студенти за това, че не се ориентирали правилно какви професии са необходими на капризния пазар на труда. Излиза, че университетът в продължение на четири - пет години взема таксите от студентите, връчва им накрая по една диплома, която няма никаква реална стойност пред работодателите, и затръшва вратите си зад гърбовете им.
В крайна сметка със или без висше образование 30% от безработните младежи не са започвали нито веднъж работа. Същият процент съставляват онези от младите генерации, които нито учат, нито работят. Същевременно от БСК алармират, че се оголват цели професионални направления в различни стопански отрасли. Кадрите със средно техническо образование пък били на изчезване. Имало силен недостиг за монтьори, трактористи, заварчици, асансьорни техници. Що за недоразумение е това? От една страна, една трета от младежите ни са без трудова заетост и без препитание, а от друга страна, бизнесът ни се оплаква, че не можел да намери подходящите си работнически кадри. Дали пък няма да се окаже вярна приказката, че на някои в тази страна им изнася да има повече неграмотни и безработни. Та сега това е реален факт, който едва ли скоро ще се промени.
Евродепутатът от левицата Ивайло Калфин съобщи
една оптимистична новина
на форум, посветен на младежката безработица: "България може да разчита на близо два милиарда евро от ЕС, предназначени за социални дейности, за периода 2014 - 2020 година." С тези пари ще се финансират основно програми за създаване на работни места и за професионално обучение.
Отделно от тези средства се очаква България да получи от Брюксел 100 милиона евро за борба с високата младежка безработица, които ще бъдат отпуснати за 2014 - 2015 година, съобщи премиерът Пламен Орешарски.
Младите хора без работа у нас съставят 28,3%. Едва ли е успокоително това, че в ЕС има само още седем страни, където този процент е по-висок. Звучи по-скоро тревожно, отколкото успокоително решението на европейските лидери да бъдат отпуснати осем милиарда евро за борба с младежката безработица. Решението да се отдели такава огромна сума говори недвусмислено за мащабността на проблема в Централна, Южна и Източна Европа. Вероятно тези пари ще бъдат поредната капка, с добре премерена дозировка сол, пусната от самолета на капитала в морето.
Ясно е, и то не от вчера, че
крехката свързваща нишка
между българските учебни заведения и работодателите е отдавна скъсана. Дочуват се откъде ли не различни загрижени предложения за нейното възстановяване. Трябвало например да се включат студентските стажове като задължителен елемент за всяка специалност. Да се въведе отново кариерното ориентиране, където да се дават познания за нуждите на пазара на труда от различни специалисти. Не липсват и преки обвинения към младите хора. Едно от тях е, че не знаели как да се представят пред работодателите, а училището не подготвяло кадри с необходимите аналитични умения. Приказки, които не могат да скрият тежкия икономически проблем на нашето съвремие - капитализмът пречупва мечтите на хиляди млади, превръщайки ги в излишни хора. В този дух е и забележката на Данев този път към общините. Според него те не могат да осигурят качествена работа, която да развива потенциала на хората. Не можели да създадат технологична и организационна дисциплина, а често пъти не предоставяли качествени работни места. Думи, думи, които можем да ги сравним с прехвърляне на останали ненужни камъни в двора на съседите.
За своето бездушие към проблемите на хората, свързани с физическото им оцеляване, за своята "стопанска" логика, лишена от морал и от елементарна човечност, представителите на бизнеса са склонни да хвърлят обвинения към какво ли не - към училище, към цялата образователна система, към държавата, дори към църквата. Нека да не забравяме, че съществуващата пазарна икономика не е планова. Единствено социалистическото общество от близкото минало, благодарение на своя последователен планов характер, беше преодоляло безработицата в България. Днес обаче нещата са променени, но причините трябва да се търсят другаде.