От морето до билото на най-високата планина

Павел Костадинов Марков е роден на 2 май 1918 г. в Асеновград в бедно многодетно семейство. Баща му е бил военноинвалид, а майка му - домакиня. Семейството се мести от град в град, търси непрекъснато работа, за да се прехранва. Павел учи в Несебър и Обзор, Бургаски окръг, където завършва прогимназия. В София, където работи най-големият брат, се преселва и цялото семейство. Тук

бъдещият откривател

жаден за знания, завършва Втора софийска гимназия и специалността физика през 1941 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В университета отличният студент е поканен да стане асистент на професор Георги Наджаков. От 1952 до 1960 г. Павел Марков е преподавател в Катедрата по опитна физика. За старши научен сътрудник е избран през 1960 г., от 1960 до 1972 г. ръководи Лабораторията по ядрени фотоемулсии и високи енергии във Физическия институт с атомна научноекспериментална база при БАН. От 1972 до 1988 г., когато се пенсионира, той е ръководител на Сектора по високи енергии и космическо лъчение в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. За професор е избран в 1966 г., през 1968 г. защитава докторат, а член-кор. на БАН става в 1974 г. Почина на 5 май 1998 г.
Научната си дейност проф. Марков започва с хидрофизични изследвания на водите на Варненското езеро, язовир "Бели Искър" и Черноморското крайбрежие, работи и в областта на топлофизиката - топлоотдаване на метални жички и спиралки в условията на свободна и принудена конвенция на газове. А когато през 1957 г. в Дубна, СССР, е открит Обединеният институт за ядрени изследвания - ОИЯИ, Павел Марков е в първата група български физици, изпратени на

специализация и работа в Лабораторията по високи енергии

В продължение на две години той работи на синхрофазотрона - най-големия ускорител на елементарни частици по това време. Първите му изследвания са с ядрени фотоемулсии, които се облъчват на ускорителя и след това се наблюдават под микроскоп, за да се открият взаимодействията на частиците. Най-напред е изследвал взаимодействия на протони с ядра, след което по съвета на ръководителя на лабораторията акад. Владимир Векслер започва да изучава взаимодействията на протони с протони и на протони с деутрони, изследва тъй наречения елементарен акт. През 1967-1970 г. Павел Марков е избран за заместник-директор на Лабораторията по високи енергии и за председател на фотоемулсионния комитет при ОИЯИ. През 1975-1976 г. работи заедно със съветски и американски учени в Националната ускорителна лаборатория на името на Ферми, в Батавия, САЩ.
В сътрудничество със съветски физици проф. Марков успява да получи забележителни научни резултати в една нова област - физиката на високите енергии и елементарните частици. Петнадесет години от научната си дейност той е посветил на изследванията върху еластичното разсейване на протони и пи-мезони на много малки ъгли. Тази серия експерименти роди новото откритие във физиката - Закономерност на изменението на радиуса на силното взаимодействие на протони при високи енергии. За него проф. Павел Марков и проф. Заячки от Висшия химикотехнологически институт, заедно с 11 съветски учени получиха диплом № 244 на Държавния комитет за изобретения и открития на бившия СССР от 22 декември 1982 г.

Първото съветско-българско откритие

в историята на сътрудничеството на нашата наука със съветската наука!
С друг колектив от експериментатори в ОИЯИ в Дубна под ръководството на д-р И. Савин той успешно проведе серия експериментални работи по асимптоматичното поведение на амплитудата на разсейване на неутрални К-мезони от ядрата на водорода и деутерия - поведението и при много високи енергии на връхлитане. В тях под ръководството на проф. Марков участва и група млади български физици. Тези изследвания потвърдиха верността на една от важните теоретични закономерности в областта на физиката на високите енергии - теоремата на Померанчук.
В края на 80-те години наши физици под ръководството на проф. Марков в сътрудничество с физици от ОИЯИ и от други страни, ръководени от проф. Михаил Фьодорович Лихачев, постигнаха други важни резултати - регистрираха чаровни бариони, ламда-це-плюс в неутрон-ядрени взаимодействия. Новите данни за откритите барионни и

мезонни чаровни частици

изиграха съществена роля в развитието и изграждането на квантовата хромодинамика.
Проф. Павел Марков е автор и съавтор на повече от 150 научни труда, признат пионер в експерименталните изследвания на физиката на високите енергии у нас, учител и ръководител на висококвалифицирана школа физици-експериментатори, която активно сътрудничеше с физици от други научни центрове в чужбина. Научната му дейност е ярка илюстрация за възможностите на малките страни да правят "голяма" наука.
Значителна бе и педагогическата дейност на проф. Марков. Много години той е чел лекции по опитна физика (1951-1967) и по експериментална физика на високите енергии (1972-1988) във Физическия факултет на Университета. В Националната математическа гимназия води курс по физика на елементарните частици (от 1981 г.). Съавтор е на учебник по физика за учителските институти, претърпял 5 издания (1953-1963), на учебник по физика за Х клас с 4 издания (1967-1970), учебник по физика за ХI клас, също с 5 издания (1966-1970), и физични таблици (1950). Два пъти е получавал Първа награда на Научния съвет на ОИЯИ - 1965 и 1970 г.

В отделни карета

С думата ОТКРИТИЕ изразяваме какво ли не, тя не слиза от колоните на вестниците, макар че точното й смислово значение според речника е "НОВА ЗАКОНОМЕРНОСТ, ЯВЛЕНИЕ ИЛИ СВОЙСТВО В МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ, КОЕТО НЕ Е ИЗВЕСТНО ДОСЕГА". В "Большая энциклопедия" (1902 г., Санкт Петербург) четем: "запознаване на човечеството с тези неща, които до този момент не са били известни; откритията съдействат за разширяване на нашия кръгозор, за установяване на по-правилен мироглед".

Проф. Павел Марков за своите учители:

- Много е говорено за учители и ученици... Времето на отделния учен отдавна е минало. Изолиран, сам, той е невъзможно да съществува. За науката ме откри академик Георги Наджаков, авторът на първото българско откритие. Бях отличен студент, но не допусках, че ще му стана асистент.
"Ние сме решили - каза ми един ден той - да ви вземем за асистент." Тези негови думи ме накараха да се изчервя, да потъна в земята от срам, защото го слушах и не вярвах на ушите си. Ще ми се да кажа, че като Георги Наджаков рядко се срещат хора с такива качества.
Петнадесет години по-късно, отново учителят, патриархът на българската физика, предлага на Павел Марков специализация в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Там, в лабораторията по високи енергии, той ще срещне втория си голям учител - академик Владимир Векслер, който ще му помогне да разкрие целия си талант, всичките си способности.
- Пристигането ми в Дубна - разказвал ми е с вълнение проф. Марков - не ще забравя никога, защото там ми се отвориха очите за голямата наука. Не ще забравя и всички онези големи учени и забележителни личности, които ми подадоха ръка, с които тръгнах по общия път за проникване в дълбочините на материята. И знаете ли, в България измервах прозрачността, температурата и електропроводимостта на водата, а в Дубна започнах работа на най-големия ускорител на елементарни частици по това време в света! От морето изведнъж се видях на билото на най-високата планина... А от високото се вижда всичко!   



Кабинетът на патриарха на българската физика акад. Георги Наджаков
Снимка Благовеста Цветкова



Работен ден в Института по физика на твърдото тяло при БАН