Не Кой, а Защо!

"Поход на справедливостта" блокира центъра на сакралната дата. Онази превратната, която щеше да е кулминацията на събудената демокрация на улицата. Досега демокрация не е имало, нито протести, нито събудени граждани. Това през февруари бяха само репетиции на скучаещи хора. Или някакви объркани несретници, неможещи да си платят сметките. "Ние не сме такива, ние сме качество. Ние се борим за морал", е мотото на новата демокрация. Нас сметките не ни интересуват, изтъкват те с гордост. Прочее, сметките всекиго интересуват, освен този, който не ги плаща сам и не се бори сам в живота. Незнайно защо такива хора се определят за средната класа. Те обаче са будни.
Плакати "България се събуди", "Будните оставаме, вие си отивате", "Времето ви изтече!" бяха понесени уверено от студенти - знамето, зад което десните се скриха, след като протестът им се изхаби и се увенча всъщност с нищо. 
Скандирания "Оставка", "Събудете се", "Мафия", "Червени боклуци", "Окупация" дежурно огласяха шествието. Тези призиви обаче ги слушаме вече четири месеца, придружени с вувузели, агресия и увереността на истината от последна инстанция. И всеки,

който не ни харесва, е тъп, лош и комунист

Всяка институция, медия, която изрази несъгласие с нас, е продажна, обслужваща - комунистите, олигарсите, рептилиите, и ние ще оспорваме легитимността и обективността й. Всяка публична личност пък, която си позволява да задава неудобни въпроси и да критикува, ще я слагаме в "оня списък". Ние сме чистата раса и ние определяме кой и какво да прави. Ех, дали тези хора съзнават, че с  полицейско-фашистките си методи многократно задминаха всичко, което уж мразят. Дали пък Хитлер не е тяхното знаме? Сорос ряпа да яде.
Реално т.нар. протест се сведе до улично викане, артистично фръцкане, отричане, омраза към "червените боклуци", заклеймяване. И никакви аргументи по същество. Всичко това вече толкова досади на хората, пък и на управляващите, че ако правителството си подаде оставката, ще е само от досада. Цялата пропаганда е насочена към самите протести - преекспониране, коментиране, издигане в култ, в център на събитията, докато в държавата се случват много по-важни неща. Медиите не спират да занимават обществото с това кой как отразил протестите, какво казал за тях, как полицията се отнесла, как реагирали управляващите. И нито дума за самата политика на управляващите. Нито дума за мерките, дейността, конкретната политика на кабинета - нито дума защо е толкова деструктивна за население и държава, че води до желанието за оставката на кабинета. А вярвайте - има какво да се критикува, какво да се оцени, какво да се доизкусури, и какво да се адмирира. Но май никой не се интересува особено.
В крайна сметка

пропагандата постига целта си

като отклонява основния въпрос - защо! Ражда се и риторичният въпрос - ако ГЕРБ участващше в управлението, ако движението на Кунева и ДСБ бяха влезли в парламента, дали щеше да има "събудени"? Така и никой не показа какви деструктивни неща прави това правителство. Цялата "буря" прилича единствено на борба за докопване до властта, на желание за изгонване на настоящите управляващи - не заради конкретна тяхна политика, а заради желанието БСП да бъде свалена на всяка цена, да бъде унищожена като фактор. След 150 дни все още няма смислени аргументи за тази оставка. Та вместо да правят малоумни списъци с "враговете на народа", да бяха направили списък с грешките на кабинета! Който списък непрестанно да попълват, да коментират, да предоставят на обществеността с аргументи, за да я убедят някого в правотата на каузата си.
Може би ранобудната мисъл и непорочната младост ще даде отговор - защо протестирате? "Искаме оставка" не е отговор, "мразя комунисти"- не е аргумент. Отговорът следва да обяснява ЗАЩО искате оставка? Смислен отговор на питанията си не получих. Не намерих такъв и в декларацията, разпространена от окупиралите СУ. Там пише за желание за управление, стъпващо на нравствени ценности, а не на лични изгоди; за равенството пред законите срещу картелно-партократския хаос, за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона. Ние искаме да живеем достойно тук и сега - в България като част от европейското семейство! Накратко - общи приказки, популизъм, демагогия, патос и кухи клишета. Без нищо конкретно като искане, без конкретни обвинения, стъпващи на факти и реалност. Вероятно декларацията е писана от студенти по политология, социология или философия. Дървена. От тези, които утре ще ми обясняват, че 90% от хората подкрепят протеста, при положение че на улицата са хиляда души. Барабар с полицаите. От тези, които с политическата си акция

ще си отворят пътя за назначения и политическо спонсорство

на кариерата им в партийните централи на ГЕРБ и Реставраторския блок. Това вече сме го гледали през 90-те. Ще отидат да се поизучат в САЩ и след време ще се върнат като Емил Кошлуков да пренапишат историята.
Но хайде без хипотези да видим фактите. Протестиращите студенти нямат искания, но искат оставка. Това е нова форма на протест, непозната на историята. Всеки протест има кауза и смисъл - земеделските производители протестират за субсидии; фермерите - против сроковете за въвеждането на тежки евроизскванията, които ще доведат до фалити; пощенските служители - против съкращения и за увеличаване на възнагражденията им; миньорите - заради забавени с месеци заплати; екозащитници - срещу добива на шистов газ; граждани - срещу изсичането на горите, срещу високите цени на бензина, на тока, на парното... Само студентите - уж интелектуалният потенциал на нацията, нямат кауза. Но имат ултимативно искане - Оставка. Един от слоганите им е: "Проправяме път към бъдещето". Към кое бъдеще, очертайте го! Властта не ги чувала, казват. А вие нещо конкретно казвате ли й, освен "искаме оставка". А защо искате оставка? - "Не искаме комунисти. 24 години преход стигат!"
Не става ясно къде са тия комунисти - в средата на миналия век, в учебниците, в централата на БКП (малка партия невлязла в парламента), в редиците на сините и ГЕРБ (немалко бивши функционери от соца са наистина там) или в облъчените мозъци? На опита на образователния министър и на самия премиер да се срещнат с тях, за да разберат какво точно искат, студентите отказват - единственото искане било оставка. То е като жена ти да ти поиска развод с думите "Ми, няма да ти кажа защо!" - несериозно, незряло, абсурдно дори. Мегаглупост.
Друг "аргумент", измислен напоследък, е, че правителството не било легитимно - нищо, че е избрано по всички правила на парламентаризма. Като не е легитимно, как искат оставката? Не го ли легитимират така - първи въпрос. Втори - ако една власт е станала управляваща съобразно законоустановени правила и ти твърдиш, че тя не е легитимна, значи ли, че оспорваш легитимността на Конституцията?
Неспособността им да дадат елементарни отговори буди въпроса - дали въобще знаят какво се случва в държавата, каква политика провежда кабинетът и

не са ли само навити кукли на конци?

Дали могат да кажат имената на трима министри само и какво против предприетите от тях мерки имат? Но пък имената на чалга заведенията в Студентския град, на фолк дивите и участниците във "Вип Брадър" сигурно знаят. Не ги интересува, че законът забранява в Университета да се правят политически акции - той е храм на науката, както църквата е храм Божи. Прочее, самата дума окупация означава насилие, особено когато блокираш обществени сгради и ограничаваш достъпа други хора, които също имат права. В други държави подобна окупация, особено на висши училища, се третира като тероризъм. Бунтарството и недоволството могат да са градивни само когато имат цел, смисъл, мотиви. Няма право на окупация малка група хора, която саботира учебния процес на хиляди. Искащите да учат биват подигравани, наричани "платени контри" и "провокатори". "Студенти с кауза се борят на десетки фронтове - срещу платени групи "желаещи да учат", срещу обществото, срещу други групи, които се опитват да обърнат студентския протест на барокамера за самоизява", написаха в социалната мрежа протестъри. Вижте, 50, 100 или 200 души не са "студентите", а са много малка група, тероризираща останалите си колеги и шантажиращи обществото. При менторите им вече се наблюдават дори явни психически отклонения. В техните очи злото вече е цялото общество! 
И още нещо. Окупиращите студенти обявиха, че си имат и зала за секс! Ако това е интелектуалният потенциал на нацията, горко й! Ако така "ранобудно" окупираха лекциите, библиотеките и книжарниците, настина българинът би имал повод за оптимизъм за бъдещето си. Но те трошат заграждения, обръщат кофи за боклук, хвърлят се пред полицейски коли, атакуват жандармеристи, нападат журналист... И когато полицията - твърде благата българска полиция, се опитва да ги извади изпод колите и да ги свали от капаците им, реват: бият ни! Ако при събаряне на загражденията на държавна институция, намесата на полицията се определя като насилие, как бихте определили действията на щатската полиция? Само преди месец във Вашингтон полицаи застреляха майка пред детето й, защото не се подчинила на полицейска заповед!

Какво очаквате от полицията

когато нарушавате обществения ред, хулиганствате  и посягате върху други хора? Да ви се усмихва и да танцува с вас?
Ако студентите наистина искат да променят нещо в България, да започнат да говорят със себе си, но искрено. Не да повтарят чужди мантри и да се борят за чужди каузи. Човек много лесно различава езика на политиците от този на спонтанната и чиста младеж. Реаниматорите не се посвениха да използват дори студентите. Какъв нов морал е това?! То е до болка познато. Един протест има смисъл само ако дава алтернатива.