На фокус
Насилието е безсилие
/ брой: 176
Властта се прави на глуха, сляпа и безразлична към протестите у нас и в чужбина, с които българите показват, че е сбъркана системата на политическото управление на държавата. Така тя прикрива своите основни цели - да запази линията на управление, да съхрани себе си, да заздрави постовете, с които си осигурява комфорт и увеличава личните си богатства. Най-лошото е, че напрежението вече ескалира неудържимо. На 2 септември видяхме докъде се стигна: безредици, бомбички, бой, спукани глави, ранени протестиращи, невинни хора и полицаи, кръв, ожесточение и ужас сред народа. Кой допусна този хаос? Кой докара хиляди полицаи в София? Кой плаща дневните и нощните на тези служители, бранещи властта? Знайно е, че "насилието е безсилие". Защо трябва заради ината на властващите да се хаби по този начин човешка енергия?
Пред мен е една малка книга с афоризми на проф. Александър Балабанов и писателката Яна Язова. Там намирам мислите им за протестите, за търпението и за мълчанието на хората, както и за грешките на техните управници. Дивя се на мъдростта и актуалността на творците! Техните разсъждения са толкова истинни за днешната ситуация у нас, че ясно ги виждам, чувствам ги като съвременници. Предоставям някои от тях на вас, мили читатели:
"Жестокостта прикрива липсата на сила. Силният е добър. Жестоката ръка е най-слабата ръководяща сила. Един звяр, допуснат в човешкото общество, може да превърне хората в глутница. Никой не е чужд и далечен, ако е ЧОВЕК!"
Повече от 30 години у нас се руши. Страната ни е в руини, от предишните заводи и фабрики остана само споменът. България е превърната в сметище за наши и чуждоземни боклуци. Обогатяват се предателите на България и на българите. Е, да си мълчат ли честните и трудовите хора? Ето как отговорят Яна Язова и Александър Балабанов:
"Да видиш недоволството и да не се помъчиш да го поправиш, значи да видиш плевел в нивата и да не се наведеш да го изкорениш. Утре ще видиш цялата нива буренясала. И не се теши, че нивата била чужда. Знай, че плевелите на всички ниви имат еднакъв корен."
Ще кажете, че тези, които са на улиците, на протестите, не са целият български народ. Това обаче не означава, че те са сами! Може ли всички българи да издържат на това ходене, викане, силен шум, на такова физическо и психическо напрежение? Протестите искат едно - Оставка! Шествия, скандирания, песни, палаткови лагери, блокади, но вече повече от два месеца властта им обръща гърба си. Много, много са българите, които не са съгласни с днешното управление. Не може всички да са на улицата, но всички сърца са с нея. Нашите управници гледат на протестите като на зло, като на "маймунско нашествие". И пак намирам отговори в мислите на Яна Язова и Александър Балабанов:
"Разрушението и градежът никога не се срещат. Силният мълчи. И "Мислителя" на Роден мълчи. Мълчанието не е само покорство. Човекът, който мълчи, не е само застрашителен, той е сила! Атлас, който носи земното кълбо на раменете си, мълчи! Най-сериозната заплаха е мълчанието! Човекът мълчи, когато стореното не може да се поправи."
Преяждането с власт е най-голямата вреда. Една стара поговорка казва, че "и на ангела да дадеш власт, ще му поникнат рога". Управниците трябва да се съобразят най-сетне с волята на народа. И да чуят критиката. Двамата автори, които цитирам, и за това имат позиция: "Критиката не унижава критикувания, защото се говори пред Бога, а пред животното се мълчи!"
Кои управници са най-опасните? Тези, които са учили-недоучили; които казват, че могат да управляват, а показват, че не могат. Но подобни лица - не личности, са толкова елементарни, че не могат сами да се видят, нито да се преценят. За днешните ни вредни управници авторите на афоризмите също са казали: "Най-опасният политик е простакът. Защото той искрено и с чисто сърце няма да пожали никакви средства, за да направи всички хора като себе си."