Изостря ли се ситуацията на Балканите?
Вътрешните сблъсъци и геополитически игри усложняват обстановката в региона до ниво на тревога за неговата сигурност
/ брой: 200
Унгарският премиер Виктор Орбан каза при посещението на турския президент Ердоган в Будапеща, че "външната политика на Унгария трябва да се съобразява с три столици - Анкара, Москва и Берлин". Това би трябвало да се разчита не само като сигнал. Това е насока и предупреждение. Особено, ако се добавят и думи на външния министър на Сърбия Дачич, който на конференция в Тимишоара, Румъния, за сигурността на Балканите подчертава, че "ЕС се държи като философ от Тибет, без да предлага нито едно решение". Словата на Дачич са разбираеми, защото не са тайна двойните стандарти на Брюксел по редица въпроси. В случая става въпрос преди всичко за ситуацията в нашия регион. Става дума за стабилността и спокойствието около нас, за което се надявахме, че ще се случи след обявяване на интеграцията на Балканите като стратегически приоритет на ЕС. Но случващото се напоследък в Босна и Херцеговина (БиХ), Македония или напрежението между Прищина и Белград относно идеите за нормализиране на обстановката чрез размяна на територии или корекции на граници
не дават основание за реализиране на оптимистичните сценарии за региона.
Геополитическите игри и стремежите на "великите" да не допускат влияние на Русия, Китай или Турция, а те пък от своя страна да апелират за ненамеса във вътрешните дела на балканските страни от Вашингтон и Брюксел, усложняват обстановката до ниво тревога за сигурността на този балкански полуостров.
За нас Македония (по обясними причини) е болезнен въпрос и, както е известно, "каквото и да кажем по македонския въпрос, все ще сбъркаме". Колкото и да се нищят резултатите от онзи референдум от 30 септември с консултативния му характер, ясно е като бял ден - само 36% от гражданите в Повардарието отидоха до урните и макар, че 90% от тях казаха "да" за членство в НАТО и ЕС чрез промяната на името на страната. На Зоран Заев наистина ще му се наложи да прояви чудеса от храброст и политически хватки, за да реализира членството в алианса. Защото това безспорно бе целта на мероприятието. В Скопие открито се говори, че става въпрос за пари и то много, за обещания за високи постове, за да се осигури подкрепа на нужните 9 броя депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, което ще осигури мнозинство от 2/3 и се гласуват промените в конституцията, включително промяната на името на Северна Македония, което е условие от Преспанското споразумение. Случаят с Таки Фити, президентът на Македонската академия на науките, който променил "не"-то със "за" относно промяна на името, след като дъщеря му заминала на работа в Световната банка в Ню Йорк, се използва от опозицията да разобличава какви методи използват управляващите, за да получат подкрепа в Собранието за промените в конституцията съгласно Преспанския договор. Във ВМРО-ДПМНЕ наричат онези "северомакедонци", онези които са склонни да приемат смяната на името срещу гарантирано членство в ЕС и НАТО. Защото ВМРО-ДПМНЕ категорично отхвърля споразумението с Гърция и е срещу конституционните промени. В лицето на лидера си Християн Мицковски партията завява, че "зачита волята на мнозинството граждани на Македония, изразена на референдума, който категорично отхвърля договора". Думи като "ВМРО-ДПМНЕ е партия на народа, остава с хората и уважава волята им" се харесват на не малко македонци, защото звучат емоционално и са близки до душевните нагласи на хората. Още повече, че на този етап партията не отстъпва дори под натиск от страна на ЕНП, където е нейното европейско семейство. Типично за македонския характер, който цени собствените си идеи, становища и ги отстоява дори пред заплаха за изключване или "влияние на събития вътре в партията". Политическата криза в Скопие е налице, а дали ще стане институционална, е въпрос на време.
Точно в този момент бе потвърдена присъдата от две години затвор на бившия премиер Никола Груевски за покупка на брониран "Мерцедес" с държавни пари и персонално ползван. Във фейсбук той написа "готов съм да вляза зад решетките, но препоръчвам на своите съпартийци в никакъв случай да не се пазарят с властите и да искат намаление или отменяне на присъдата ми срещу отстъпки в Собранието при гласуване на договора с Гърция". Защо им трябва да го превръщат в мъченик точно в наелектризирана обстановка, а той да доказва, че разбира народа и до последно му остава верен? Това са ходове, които са най-малкото нож с две остриета.
Всъщност Зоран Заев, премиер и лидер на СДСМ, не губи оптимизма си и демонстрира убеденост, че "чрез дебат в парламента ще спечели прогресивния елемент". Твърди, че "аз лично говорих с много депутати и видях, че има една добра прогресивна маса от депутати, която е сериозен мотив и причина да отворим процедурите в Собранието". Следва "каквото сабя покаже", както се казва. Заев твърди, че "квалифицирано мнозинство ще се образува по естествен път" и отхвърля спекулации, че става въпрос за предлагане на пари. Депутатите били отговорни и имали решимост за бъдещето на Македония. Правителството направило необходимото за членство в НАТО и ЕС, сега било ред на парламента.
Да, Собранието е на дневен ред, но ако не се получи, извънредните избори чукат на вратата. Заев първо ги допусна като възможност за изход от ситуацията след референдума, а после ги отхвърли, защото "Македония няма нужда от нови избори". Не за първи път променя становище, но дали мотивът, че "на Македония не й трябва да прахосва нови 2-3 месеца, защото ще се получи същото при нови избори"
не показва доза несигурност
за резултатите при нов вот на гражданите? На Вардара всичко е възможно, емоциите са водещи, а Заев не успява "да свири на тънката струна". Но подкрепата за него от страна на ЕС и САЩ продължава и това дава кураж за намиране на изход от "безизходицата с Преспанския договор". Независимо от твърдения на Петър Богойески, член на ВМРО-ДПМНЕ, че "политиците от правителството са влезли много наивно и неподготвено в процеса на преговорите с Гърция, водени само от македонски инат".
Какво да кажем ние, когато все повече стават становищата в София, че Атина е успяла да защити националните си интереси с Преспанския договор, публикуван вече официално в Скопие, а ние се кахърим с изяви на македонския премиер след нашия Договор за добросъседство, които ни връщат години назад с антибългарските си звучения? Може би е уместно да си припомним старото "докато ние спорим за Македония, тя се превръща в албанска"? Именно на т.нар. албански фактор и в Македония се разчита, за да се осигури чрез гласуване и членството в НАТО. То пък се приема като гаранция, че страната няма да се федерализира или разпадне при дадени обстоятелства. За такива се говори например в БиХ, където наскоро имаше избори.
На Запад зачестяват публикации, че след края на войната от 90-те години Босна си остава
"една провалена държава".
Не са тайна информации, че страната е раздирана от бедност, корупция, масова миграция и ислямизиране до радикализация на част от населението й. Страната се управлява сложно чрез тричленно колективно председателство и се състои от 2 зони - Република Сръбска (РС) и федерация на хървати и бошняци (мюсюлмани). Дейтънската държава бе оформена по етнически принцип и на изборите трябваше да избере 4 президенти, 2-ма зам.-председатели, 5 парламентарни кабинета, 10 кантона - и всичко това при наличие на 180 министри и непрекъснати заплахи за отделяне на автономната област РС. Както и при настоявания на хърватите да се обособят като собствена трета единица в БиХ. Бошняците (мюсюлмани) са около 50%, сърбите - около 30%, а хърватите съответно - 20%. Администрацията е 212 000 души и струва 1/3 от приходите на страната по данни на Дойче веле. В "тричленката" са избрани бошнякът Сефик Джеферович (Партия на демократическото действие, лоялен привърженик на Бакир Изетбегович), хърватинът Желко Комсич ("Демократичен форум") и сърбинът Мирослав Додик, президент на РС. Най-известен е Додик и то с изявите му като последователен поддръжник на Москва и разчиташ на руски инвестиции за развитие на автономната сръбска част от БиХ. Той е и най-критикуваният на Запад политик в БиХ. Първата изява на Додик след избирането му и след срещата му с Путин в Сочи бе да "се опита да убеди другите членове на председателството да се премахне длъжността на Върховния представител за БиХ, което "ще осигури суверенитет на държавата и тя ще има капацитет на международната сцена". "Чужденците трябва да си отидат от страната", казва Додик, включвайки и тези от Конституционния съд. Едното му око винаги е насочено към Белград и заплахата, че ще отдели "своята" област, виси като дамоклев меч над БиХ. По-малко известно е, че БиХ не е признала Косово и всеки сигнал, че има намерения за промяна на тази позиция среща категорична съпротива от страна на Додик. Както и на Белград, естествено. При промяна на границите на Балканите, каквито слухове напоследък се носят над региона, РС няма да се поколебае в каква посока да се насочи. Хърватите също си имат посока. Сараево вече е бил сцена на атентат, довел до Първата световна война. Нестабилната обстановка в БиХ, гарнирана от етнически и религиозни противоборства, създава ситуация на несигурност и за Балканите като цяло. Допълнено със ситуацията между Белград и Прищина, това нагнетява не само напрежение. Това всява страх сред хората и то поради факта, че си знаят историята.
Косово е поредната "ябълка на раздора"
във и извън Балканите. Членки на ЕС като Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания не са признали независимо Косово. Натискът над Белград да нормализира отношенията си с Прищина срещу членство в ЕС е толкова отчетлив, та нарастват мненията, че Сърбия в крайна сметка ще отстъпи и ще признае независимо Косово. Пазарлъкът е в ход, но съдбата на политик в Сърбия, който ще се осмели да признае Косово като самостоятелна държава, е ясна - той рискува не само политическа кариера. Сигурно затова се разиграва картата с размяна на територии или промяна на границите. Компромис, който се счита за приемлив, за да се преглътне горчивият хап. Което от своя страна изправи на нокти политиците в Прищина. Наяве излязоха противоречията между президента Хашим Тачи и премиера Рамуш Харадинай, който открито се съпротивлява срещу промяна на границите. В Прищина се носят слухове, че Тачи разчита на Вашингтон, а Харадинай на Анкара, но за Вучич нещата се размиват.
А провокациите между Сърбия и Косово не спират. Ту Вучич посещава езерото Газивода в Косово, където сърбите са мнозинство, ту Тачи се "разхожда" със спецчасти там, а то всъщност е част от сръбската водоснабдителна система. Конфликтните ситуации не спират, а въвеждането на сръбската армия в бойна готовност само потвърждава, че се търсят допълнително съзнателни конфликти. Не липсват протести на местни жители в сръбските райони в Косово или хилядни митинги на противници на идеите на Тачи в Прищина. Подкрепяни от опозиционни партии и премиера Харадинай. Вучич търси подкрепа от Путин и "съвет" как да реагира в такава ситуация, като лично посети на 2 октомври руския президент, а Тачи обяви, че "президентът Макрон подкрепя споразумение между Белград и Прищина, чрез което Прешево, Медведжа и Буяновац ще преминат в границите на Косово". Като безспорен последовател на политики на Тито, сръбският президент се опитва да прилага
"и вълкът сит, и агнето цяло",
но Москва не крие, че си дава сметка как в Белград напират за членство в ЕС, правят съвместни учения не само с участие на руски военни части, но и с НАТО, търсят подкрепа и в Берлин, като откриват не само магазини от вериги като "Лидъл", лавират между геополитическите играчи и приемат с охота китайски инвестиции за милиарди в страната си. Което не пречи да се обещае "всестранна помощ на Сърбия, включително и по въпроса за обезпечаване на нейната сигурност". Друг въпрос е дали наистина Русия отделя специално внимание на Балканите поради противоречията й със Запада и дали не цели отвличане на внимание от Украйна, където проблемите й са сериозни. По-скоро някои на Балканите се опитват да използват противоречията между Русия и Запада, за да запазят или позиции на управляващи, или да реализират "великодържавни идеи". Освен да се следят внимателно събитията в региона, дали да не се разгледа "под лупа" сигналът на Орбан за посоките на външната политика на Унгария? Струва си умуването.
Снимка БГНЕС
Това са привърженици на косовския премиер Рамуш Харадинай, които демонстрират в Прищина срещу идеята на президента Хашим Тачи за размяна на територии като начин за разрешаване на спора със Сърбия. Напоследък обкръжението на Харадинай се опитва да блокира институционалната роля на Тачи в преговорите със Сърбия и тази роля да бъде поета от парламента