Краезнание
Историята се пише, за да се знае...
/ брой: 21
За селата от бившата Средецка околия в Бургаска област през последните десетина години излязоха от печат не една и две книги. Прави впечатление, че почти всички автори са напуснали отдавна родните си гнезда и с настървение и умиление разказват за тях. Между заглавията ще отлича "История на град Средец" от Петко Русев, "Момина църква през вековете" от Димо Карабелов и Атанас Попов и "Моето родно село Голямо Буково" от Никола Великов. Те се доближават до изискванията на селищната монография, до столетната традиция в българската литература.
Друг характер има книгата на Димитър Терзиев "В моя свят на друго време", издание на "Либра скорп" - Бургас. От първата до последната страница на книгата авторът не пише с умиление за родния Средец, за близките и приятелите, с които е израснал и с които е работил десетилетия наред. Разказът за родословието му завършва с описание на един пороен дъжд и придошлата река, в която пред очите му намират смъртта двамата му родители. Останал кръгъл сирак, той ще носи парещата болка и по примера на баща си ще бъде взискателен към себе си и към всички, непримирим към слабостите и неправдата през годините на трудовия му живот - от учител до преподавател във ВХТИ "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас.
С особен интерес се четат страниците за гимназията в Средец - своеобразен летопис на едно учебно заведение, открито в края на 1944 г., преминало през различни форми на организация до днес. Сам възпитаник на гимназията, Димитър Терзиев пише за първите учители, за първите випускници, за да не бъде забравен някой. Разказва за годините, когато бе преподавател, заместник-директор и директор на гимназията - за учители и ученици. Аз съм един от неговите ученици, на които в първата година като директор подписа дипломите за средно образование. Стотици след нас завършиха този свят храм на знанието и с благодарност си спомнят за дългогодишния му директор Димитър Терзиев.