Наследство
Хоталич - крепост на българщината
Най-големият град след трите ни средновековни столици е до Севлиево
/ брой: 164
За средновековния град-крепост Хоталич столетия наред се носят мистериозни предания. Покрит е в тайнственост, името му се носи от поколения на поколения в Севлиевско със славата на изгубен завинаги призрачен град. Първоначалното име на потъналия в тайнственост град е Хотел - старинна славянска дума. Разчетен е през 1959 г. от проф. Николай Ковачев. След това оригиналната находка е изгубена. В по-късни турски административни документи е наричан Хоталич.
Откривател на загадъчния град е археологът Симеон Симеонов, който в края на 70-те години на ХХ век предприема проучване на хълмистата местност Крушевски баир - на 4 км северозападно от Севлиево, над пролома на река Росица. Археологическите разкопки започват цялостно през 1981 г. Още през първия сезон са разкрити каменните стени на две вписани една в друга средновековни църкви, както и множество каменни жилищни сгради.
Обектът се оказва византийска крепост от V-VI в. През Х век е възстановена от българската държава като масивна крепост, която трябва да брани от варварски нападения от север и от южната съседка Византия. Оказва се, че след столиците на Първото и Второто българско царство Плиска, Преслав и Търновград Хоталич е най-голям по площ. Това е значим административен и икономически център, който е поддържал активен търговски обмен с други градски центрове на България, както и с Византия. Търговците му достигат и до Латинската империя.
По време на разкопките са разкрити над 90 каменни постройки, разположени извън и зад масивната крепостна стена. Жилищата са полувкопани в стръмния северен склон и са доизградени с ломен камък откъм юг. Каменните къщи са на един или на два етажа. Разкрити са четири храма. В източната църква е оцелял олтарният престол - от римски надгробен мрамор със заличен надпис. Открити са над 60 гроба, разположени в няколко некропола. Археолозите попадат на ковашки и оръжейни работилници, на керамични пещи, както и на пещи за топене на метали. Разкрити са стотици монети, сечени във Византия и в България, съдове и накити.
Външният град е ограден с каменна стена, с отбранителни кули и с пет порти. Най-стабилна е най-горната част на хълма, отделена с мощна крепостна стена, дебела 2 м и висока 8-10 м. На върха се издига масивна четириъгълна кула. В тази крепостна част - цитадела, е запазено болярското жилище. Изразителна архитектурна част е болярската семейна църква. Въпреки малките си размери, тя е събирала цялото владетелско семейство. В трудни времена, вероятно при нападението на татарите през XIII в. или при турските нашествия през следващия век нейният притвор е пригоден за щерна - водохранилище за дъждовна вода.
Градът съществува до края на XVII в. Турските нашественици разрушават крепостта и прогонват населението. По-късно то се заселва в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица, като наричат селището Серви - Селви (Севлиево).
Археологическите разкопки в горната част на Хоталич продължават и през това лято.