Речено-сторено?
Експедицията "Марс-1" - крачка в бъдещето или грандиозна афера
Възможно ли е само след десет години, през 2023-а, холандска фирма да изпрати на Червената планета четирима астронавти и те да останат да живеят там
/ брой: 190
От началото на годината средствата за масово осведомяване се надпреварват да ни информират за главоломно растящия брой кандидати от цял свят за заселване на Червената планета. Холандска фирма обяви проекта "Марс-1", като обеща през 2023 г. да достави на Марс четирима астронавти - двама мъже и две жени. Кандидатите надхвърлиха 80 000 души от 120 страни - най-много на брой са китайците - 10 000. Следват ги американците, за които полетът е невероятна авантюра. За китайците пътят до Марс е своеобразна форма на евтаназия, възможност да се избавят от замърсената околна среда и негодните храни.
Решени-нерешени проблемите на полета, но и от България са подадени заявления: първото е на Надежда Томова, 29-годишна пловдивчанка, бакалавър по физическо възпитание, пред завършване на магистратура по психология. Обича да чете научна фантастика и художествена литература, любимите й предмети са химия и биология.
Пламен Николов пише: "Аз съм на 31 години и съм безработен в момента. Имам диплома за средно образование. Работил съм из Европа от 2002 г. насам. Силна личност съм, отказвам се много трудно, щом веднъж започна нещо. Моята мечта е да стана астронавт, да докосна марсианската повърхност и да се устроя там". Интереси: научни факти и филми, фантастика, спорт и разговори за Вселената.
Още двама българи са подали заявления.
Един обикновен ден далеч от Земята
Георги Христов, 26-годишен, заявява: "Откакто се помня, все търся отговор на въпроса за смисъла на живота. За някои това са парите и кариерата, но за мен е нещо друго - искам да съм пионер в някоя сфера на човешката история".
Четвъртият - Петър Георгиев: "Наистина вярвам, че бъдещето на човечеството зависи от това да се научим да усвояваме ресурсите на Космоса. Това може да стане чрез проучване и, разбира се, колонизиране".
Заявленията се приемат срещу скромна сума в зависимост от средните доходи в съответната страна (от 5 до 75 долара). Българите са броили по 14 долара, китайците - по 11 долара... Най-късно до юли 2015 г. специално жури трябва да избере четиримата, които след това ще преминат 7-годишна подготовка за бъдещия полет до Марс. Подборът между десетките хиляди (по всяка вероятност между стотици хиляди) ще стане чрез система за гласуване в реалити шоу (нещо подобно на показваното у нас "Биг Брадър").
Колонизирането започва
За да реализира проекта, на фирмата са необходими шест милиарда долара и то за четири еднопосочни билета до Марс! Представителите й ще търсят изпълнители на проекта с утвърдени технологии. Финансирането - от частни фирми, спонсори и от риалити шоуто, ще започне още през т.г.
"Утвърдените технологии" не са известни, знаем само първопроходците в Космоса през втората половина на ХХ век, както и програмите на НАСА и на "Росскосмос" за полети до Марс през новия век. По програмата на "Марс-1" първите четирима колонизатори следва да полетят от Земята на 14 септември 2022 г., а пристигането им на Марс да стане на 23 април 2023 г.
Преди това: ще бъде изстрелян спътник за връзка с Марс и ще полети първият кораб с 2,5 т храна.
В 2018 г. ще кацне робот, който да избере най-подходящото място за колонията (слънчево и с повече лед, който ще топят за вода за пиене, за хидропонни растения и кислород за дишане).
През 2021 г. предстои строителство на 6-капсулен модул за живеене... Базата на Червената планета ще бъде построена от роботи. Щом там пристигнат първите колонисти, ще започне пряко видеоизлъчване.
До 2033 г., според програмата, в базата се предвижда да живеят двадесетина души, които трябва да се грижат сами за всичко, включително и за здравето си. На всеки две години в базата ще се заселват по четирима колонизатори с еднопосочен билет.
Компанията "Марс-1" съществува от юни 2011 г. Ръководителят й Бас Лансдорп е от Делфтския технически университет. Подкрепят го Нобеловият лауреат Герхард Хоофт от Утрехтския университет и Пол Ромер, един от създателите на риалити шоуто "Биг Брадър". Ето какво споделя последният:
"Когато основателите на проекта за усвояване на Марс за първи път се обърнаха към мен, помислих тези хора за луди. Какво могат да направят те, ако не го може дори НАСА? Но техният проект с "еднопосочен билет" ми се стори едновременно завладяващ и отблъскващ".
За успокоение на кандидат-туристите за Космоса съобщавам още една информация: Суборбитални космически полети за туристи планира да организира Virgin Galactic. Нейният президент и изпълнителен директор Джордж Уайтсайдс казва: "Вярвам, че през следващите 20 години хиляди и дори милиони хора ще могат да пътуват до Космоса. Космическите полети ще се превърнат в нещо толкова обичайно, каквото са полетите със самолет. Ще стане възможно в рекордно кратки срокове да се пътува и между най-отдалечените точки на Земята. Така вместо 20 часа полетът между Ню Йорк и Сидни ще трае от 2 до 3 часа..."
Като чете, слуша и гледа тази шумна кампания, непосветеният си мисли, че утре, след година-две или след десет години най-късно ще започне заселването на Марс. За любопитните читатели ще върна лентата назад във времето чрез спомените на проф. Хайнц-Херман Кьоле (1925-2011), дясната ръка на знаменития немски и американски пионер в ракетостроенето Вернер фон Браун (1912-1977). По-възрастните ще се съгласят с мен, че той бе мотор на американската "Лунна програма", увенчана с успех през 1969-1972 г.
Знаехме за съперничеството между учените от бившия Съветски съюз и САЩ кой пръв ще сложи скафандър, кой ще бъде първооткривателят. Не знаехме само за споровете на военните върхушки кое оръжие ще е най-добро за използване в Космоса? Кой ще дава заповедите от Луната?
Командването на сухопътните войски в САЩ настоявало Луната да стане плацдарм за пехотинците. Нито ВВС, нито ВМФ имали право да претендират за космическата военна база. "На Луната няма нито вода, нито атмосфера, ето защо там няма какво да правят моряците, няма за какво да спорят и летците" - припомня популярните от онова време аргументи професорът по космическа техника Кьоле.
По думите на Кьоле, в сивия лунен прах "американските военни смятали да приложат опита в строителството на станциите, разположени в снеговете, близо до Северния и Южния полюс на Земята". Тогава, преди още да е създадена НАСА, "те се надявали да отхапят за себе си доста голям къс от баницата".
В главите на експертите узрял неотразим план: проектът "Хоризонт", строителство на постоянно действаща обитаема военна база на Луната.
По онова време палмата на първенството е у руснаците. Ръководителите на американската космонавтика били обхванати от треска, тъй като в СССР се готвели да посрещнат полувековния юбилей на Великата октомврийска социалистическа революция не къде да е, а на Луната!
Ето защо първото кацане на Луната те смятали да осъществят още през пролетта на 1965 г., а в края на 1966-а, напук на всички комунистически тържества, на Луната да започне да действа американска база, в която да живеят 12 души. Тази база трябвало "да всява ужас" сред потенциалните противници на САЩ, Съветският съюз просто нямало да има възможност да унищожи разположеното там оръжие за възмездие, било то и атомно. Използването на Луната за главен арсенал на армията на САЩ било много неочаквана идея.
Проектът "Хоризонт" коренно се отличавал от приетата впоследствие програма "Аполо", която се увенча с истинското покоряване на Луната. На околоземна орбита военните предвиждали да изведат пилотирана станция, която да се превърне в "орбитална бензоколонка". Там, на път за Луната, корабите трябвало да се запасяват с гориво. Възможността да се зареждаш с гориво на орбита предполага на борда на ракетата да вземеш повече товари, щом няма да е необходимо до старта да поемаш излишно гориво.
Според пресмятанията на проф. Кьоле, за строителството на най-далечната "крепост на свободата и демокрацията" - военно-лунната база - трябвало да се пренесат в космоса 245 тона товари. Над двеста пъти да бъдат изведени в полет товарни ракети от типа "Сатурн". Базата щяла да бъде разположена, разбира се, под повърхността на Луната, за да е защитена не само от резките температурни промени, но и от смъртоносното космическо лъчение. Ядрените реактори, разположени в мрака на лунната нощ, щели да прогонят тъмнината. А празните резервоари от горивото щели да служат за жилища и работни кабинети на астронавтите.
"Президентът Айзенхауер беше настроен много критично към всичко това, което се числеше към военнопромишления комплекс - пише в спомените си Кьоле. - Космонавтиката беше за него по-скоро научен проект". Ето защо усвояването на Космоса трябвало да бъде предадено в ръцете на гражданските специалисти. Това "завоюване" трябвало да бъде мирно.
След този решителен поврат във върховете на американската администрация своя рязък завой направил и Хайнц-Херман Кьоле. Заедно с групата на Вернер фон Браун той минал под крилото на НАСА. Работата по ракетата "Сатурн", започната преди това, сега станала прерогатив на НАСА. За космическото ведомство настанали "златни времена".
"За кратко числеността на командата на Браун се увеличи от две на осем хиляди - пише Кьоле. - При това Браун бе пряко свързан с шефа на НАСА, а последният бе на пряко подчинение на президента."
Проектът за създаване на база на Луната, който изисквал огромно напрежение на силите, бил благополучно забравен. Решили да се ограничат само с изпращане на хора на Луната - още повече, че при подготовката на тази експедиция в НАСА използвали разработки на американските военни. Проектът "Хоризонт" се превърнал в програма "Аполо".
От началото на новия век се заговори отново за постоянна американска военна база на Луната и как в нея да бъде складирано атомно оръжие, недосегаемо от противника.
В зората на зараждането на космонавтиката нямаше прегради пред човешката фантазия, всичко изглеждаше възможно: да построим град на орбита около Земята, военна база на Луната, да пътешестваме до далечна звезда... А Вернер фон Браун мечтаел да покори Марс. Според неговите планове човекът трябвало да стъпи на Червената планета още в началото на осемдесетте години на ХХ век. Като дете четял истории за "тайнствения Марс". Омаян от тези романтични легенди, той направил своя избор в живота: започнал да строи апарати, способни да се отправят в Космоса - там, където живеят невиждани на Земята същества.
В годините на Втората световна война младият учен, защитил дисертация по ракетна физика, станал технически директор на проекта за ракетите с конвенционален експлозив V-1 и V-2, изпълняван в Пенемюнде. (V=фау, съкратено от "Vergeltungswaffe", т. е. "оръжие за отмъщение") По-късно творецът на секретното нацистко оръжие е главен ракетен конструктор на НАСА, а в 1970 г. - заместник-директор на космическото ведомство на САЩ.
През 1945 г. американците вземат на служба водещите немски специалисти в областта на ракетостроенето. За 15 години благодарение на тях САЩ стават космическа държава. Какъв е планът на Вернер фон Браун за покоряване на Марс?
Десет космически кораба трябва да проправят пътя към Червената планета. За експедицията е предвидено да се подготвят астронавти, а не автоматични сонди.
- Човекът е най-добрият компютър на борда на космическия кораб - казвал фон Браун.
Според него за покоряването на Марс били необходими 70 човека.
Плацдармът за експедицията Браун виждал на околоземна орбита. По разчетите му щели да са необходими 950 рейса на транспортните кораби, за да може направо на орбита да се монтират ескадрила пилотируеми апарати, които да поведат армията от наемници към Марс. Когато след много месеци флотилията стигне Червената планета, три крилати ракети щели да извършат десант на повърхността на Марс. Идеята била почти година астронавтите да изследват планетата, а след това да се отправят обратно. Общо, както предполагал Вернер фон Браун, експедицията трябвало да продължи почти три години.
Покоряването на Марс ще е прескъпо, това било ясно на Браун още през 1952 г., макар да утвърждавал, че разходите ще съответстват "на неголяма бойна операция в ограничен театър на военните действия".
През следващите години Браун неведнъж се връщал към най-любимия си проект, прибавяйки все по-големи икономии в плана. Така например в докладна записка до президента Никсън, написана след успешното кацане на Луната от членовете на екипажа на кораба "Аполо", той уверявал, че за не повече от 6-7 рейса модифицираната лунна ракета "Сатурн-5" ще достави на околоземна орбита всичко необходимо за монтажа на космическия кораб, с който неголям екипаж ще може да се отправи към Марс. Необходимо ще е да снабдим ракетата "Сатурн-5", писал Браун, с трета степен с атомно гориво. Така още през 1982 г. първият астронавт трябвало да стъпи на Марс.
Ала Ричард Никсън, обременен с огромните разходи във Виетнамската война, отказал да утвърди този проект.
Едва след повече от 30 години Джордж Буш, през 2004-а, в края на предизборната си кампания, призова за план за осъществяване на нови пилотирани мисии до Луната до края на 2020 г. През октомври 2006 г. програмата "Луна-Марс" на НАСА бе обявена: "Задачата ни е да построим градове на Луната и впоследствие да оставим следи от гуми на Марс".
Основният проект "Съзвездие" предвижда разработване на тежка ракета-носител "Арес" и космически кораб "Орион" за 4 астронавти, които да започнат полети до Луната, изграждане на "първи базов лагер", а на по-късен етап да полетят и до Марс.
Възможно е през близките десетилетия мечтата на Вернер фон Браун да бъде осъществена. Заради икономии НАСА е удължила договора с Руската космическа агенция до средата на 2017 г. за изпращане на астронавти с нейни кораби до Международната космическа станция. Орязаният бюджет за космически технологии и изследвания отлага пускането в експлоатация на американския пилотиран кораб "Орион", както и завършването на ракетата-носител "Арес" с две години...
Да не забравяме за големите амбиции в Космоса и на още три могъщи държави - Китай, Индия, Япония. Техни цели също са Луната и Марс.
Плюс 200 градуса през деня, минус 1230 - през нощта!
Масата на Марс е 11 пъти по-малка от масата на Земята, диаметърът - два пъти по-къс. Според учените най-добре е полетът да започне при "велико противостояние", което се повтаря на всеки 15-17 години (последното бе през август 2003-а) - тогава разстоянието до планетата от 56 млн. км може да се преодолее за около 250 денонощия!
На Марс са открити обширни червено-оранжеви и тъмни области, както и тъмни ивици - "канали". Учените предполагат, че там е имало и все още може би има някаква форма на живот. Това насочи човешкото внимание към научни изследвания на планетата:
-1964 г. - американската "Маринър-4" изпрати първите снимки от Марс
- 1971 г. - "Маринър-9" изцяло картографира планетата
- 1971 г. - за първи път Червената планета бе "улучена" от руската "Марс-2", а "Марс-3" извърши меко кацане
- 1975 г. - американският "Вайкинг-1" търси признаци на живот
- 1996 г. - "Марс патфайндър" достави там първия марсоход
- 2001 г. - "Марс-Одисей" изпрати на Земята 15 000 снимки на марсианската повърхност
- 2003 г. - гости на Марс станаха марсоходите "Спирит" и "Опортюнити"
- 2007 г. - към Марс полетя станцията "Финикс"
- 2008 г. - "Финикс" кацна на повърхността на Марс
х 2012 марсоходът "Кюриосити" с тегло 899 кг може да измине до 90 м на час и изпраща от Марс много ценна информация
Вече знаем, че на планетата има планини с височина 26 км, както и обширни равнини, прорязани с дълбоки долини, огромни кратери, пясъчни дюни и бели полярни образувания от замръзнала смес от вода и въглероден диоксид. Климатът е свиреп, атмосферата - силно разредена, като съдържанието на въглероден оксид във въздуха е 95%. Водната пара - 5000 пъти по-малко от тази в земната атмосфера! Температурата на екватора денем достига около плюс 200 градуса, а през нощта спада до минус 1230!!! На полюсите е постоянна - минус 1450 градуса.
Руснаците приемат 2035 г. за реалистична
Известно е, че страните, участнички в създаването на Международната космическа станция имаха идея за съвместен проект, но тази идея не се хареса на САЩ. Към руския проект през декември 2005 г. се присъедини и Европейската космическа агенция.
В плановете на "Росскосмос" е предвидено през 2020 г. да започне усвояване на Луната, а към 2035-а да бъде осъществен полет до Марс.
Програмата "Земя-Марс" ще бъде реализирана на три етапа: създаване на ракетно-космически комплекс, чиято функционалност ще се провери чрез полет до окололунна орбита и завръщане на околоземна; пилотиран полет до околомарсианска орбита; пилотиран полет до Марс с кацане на планетата.
Основен проблем за експедицията са хората: дали ще могат да живеят и работят в екип близо три години при екстремални условия?
Отговор на въпроса бе потърсен чрез експеримента "Марс-500". Екипажът на "марсианския космически кораб", който участва в имитацията на пилотиран полет до Червената планета (от 3 юни 2010 г. до ноември 2011 г.) издържа успешно изпита. Доказано бе, че по време на междупланетни полети може да бъде запазен добрият микроклимат, а също завидната работоспособност поне за година и половина.
Любопитна подробност за днешните кандидати за заселване на Марс, както и за всички читатели, е броят на подалите заявки за участие в "Марс-500". От 22 държави през есента на 2006 г. 150 души пожелаха да бъдат включени, а през февруари 2009 г. от тях бяха определени шестима: четирима руснаци, германец и французин. Те работиха в изградения в Москва земен изследователски комплекс.
В подготвителния 105-денонощен експеримент "Марс-105" са участвали 6 души: имитирани са всички възможни особености на полета до Марс: живот и дейност при липса на радиовръзка със Земята, психическа устойчивост при усещане за неизвестност и опасност, които се увеличават с "отдалечаването" от Земята.
Истинският полет до Червената планета ще има три етапа: 250-дневен до Марс, 30-дневна работа на планетата и 240-дневен полет обратно към Земята.