Таланти и поклонници
"ЕФЕКТЪТ НА КРЪСТЕВ" - откритие, което прави световното разоръжаване възможно
Благодарение на българина могат да бъдат регистрирани с абсолютна точност всички взривове, включително и атомните, независимо къде са произведени
/ брой: 36
"Първият международен договор за забрана на опитите с ядрени оръжия в атмосферата, в Космоса и под водата би бил невъзможен без откритието на д-р Кръстьо Кръстев" - тази констатация можете да прочетете в западната преса от средата на ХХ век. Звучи невероятно, но благодарение на откритието на българина става реалност регистрирането на всички видове взривове, включително и атомните, независимо от това къде са произведени. И то с абсолютна точност!
В първите години на студената война САЩ настояват за инспекции на място при съмнение за проведен ядрен опит, докато Съветският съюз отказва под предлог, че с инспекциите се цели преди всичко прикрит шпионаж... Но когато данните на съоръженията, създадени на базата на "Ефектът на Кръстев", потвърждават местоположението на атомния взрив, няма как двете свръхдържави да не се договорят за забрана и ограничаване на ядрените опити.
Какво знаем за българския откривател?
Кръстьо Иванов Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра, в учителско семейство. След Междусъюзническата война през 1913 г. родният му град е завладян от Румъния и родителите му се преселват в София. Тук добруджанчето завършва гимназия и продължава образованието си в Бон и Берлин, където се дипломира като минен инженер. Още по време на следването проявява дарбата си на изследовател, а като инженер, след завършването на висшето училище, защитава три докторски степени.
Американският бомбардировач В-29 "Енола Гей", с който на 6 август 1945 г. бе хвърлена атомната бомба над Хирошима
Завърнал се в България на 1 февруари 1920 г., инж. Кръстьо Кръстев е приет за член на Българското инженерно-архитектурно дружество - БИАД. Работи в пощите и в Българските държавни железници, където прави и първите си изобретения, между които е "Система за въздействие върху влака по време на движение с цел предотвратяване на катастрофите". Друго негово изобретение се отнася до модернизиране на телефонните съобщения.
Във Военното училище е привлечен като професор по физика, технология и химия на мощните експлозиви. Проблемите на взривното дело ще го занимават от младини до края на живота му, а тяхното решаване ще го направи учен от световна величина. За изобретението му, с което се осигурява точно попадение при стрелба с оръдие, Министерството на войната го награждава със Златен медал за наука през 1933 г. Това изобретение ще го вдъхнови за върховото му откритие, до което стига чрез продължителна изследователска работа.
По време на експериментални артилерийски стрелби с тежки оръдия, провеждани от специалната лаборатория на Министерството на войната, на 12 август 1932 г. инж. Кръстев забелязва, че контролно-измервателните уреди регистрират след всеки взрив неизвестно дотогава явление. Какво ли може да е то?
Констатацията му: при взривовете се отделят електромагнитни вълни, включително и в обсега на радиочестотите. Ето го и четвъртия - след разрушителния, светлинния и звуковия - ефект: електромагнитните вълни се разпространяват със скоростта на светлината, тъй като са продукт от разрушителните резултати на равнище молекула при взрива, затова те се появяват на енергийно равнище на молекулите.
Колкото и трудно да е за разбиране от неспециалисти, ще кажем още, че в зависимост от експлозията имаме различна характеристика на тези вълни по вид, сила и място. Българинът нарекъл новооткритото явление "Електромагнитна пулсация" - ЕМП.
Сами се досещате, че военните засекретяват откритието, но не и за Германия. Кръстев продължава проучванията си съвместно с немските физици проф. Алфонс Крайгаунер и Бруно Гьоринг (години по-късно - и с американски учени). Със средства на отдела за измервателна апаратура на фирмата "Сименс" създават светлинно-лъчев осцилограф, както и други уреди с военнопрактическа стойност. В Германия проф. Кръстьо Кръстев е в тесни връзки с Макс Планк (1858-1947) и Вернер фон Браун (1912-1977).
Става ясно, че Кръстев участва в създаването и на устройства за насочване на ракетите "Фау", с които немците атакуват Лондон по време на Втората световна война ("Фау", съкратено от Vergeltungswaffe, т. е. "оръжие за отмъщение").
При изпитанията още на първия осцилограф откритието е потвърдено. С друг осцилограф, когато на 6 януари 1939 г. край Берлин Ото Хан и Фриц Щрасман извършват първия опит за разбиване на атома на урана, резултатите му отново са документирани с осцилограф, създаден благодарение откритието на Кръстев. В знак на уважение към българина немските физици наричат откритието му "Ефектът на Кръстев". Така го срещаме и в историята на физиката на ХХ век.
Непосредствено след Девети септември 1944 г. на път от Германия за България, намирайки се в Словакия, Кръстьо Кръстев решава да замине за Италия - предугадил човекът какво го очаква в родината. В Рим през 1947 г. се среща с американския физик Албърт Ърл Стол, който по това време е съветник в посолството на САЩ. Срещнали се и се разбрали - има такава приказка...
Да казваме ли, че у американците са досиетата на научния институт "Кайзер Вилхелм" в Берлин, ръководен от Макс Планк, както и протоколите от опитите за деленето на ядрата на урана от Ото Хан и Фриц Щрасман от края на 1938 и началото на 1939 г. В настъпващата американска армия има специално разузнавателно поделение, което е натоварено със задачата да събира информация за атомните изследвания на европейските учени. То задържа германски учени и специалисти, между които и бъдещият Нобелов лауреат Валтер Боте. Изземва документацията - в ръцете им се оказва почти всичко от недовършения уранов проект на Третия райх...
И още: при първите опити с атомен реактор в Чикаго през декември 1942 г. Енрико Ферми и Лео Сцилард си послужват с таблицата на Кръстев за определяне на специфичните атомни температури. В Чикаго е осъществена първата сполучлива реакция на разлагане на атома - първият опит за получаване на самоподдържаща се верижна реакция.
От Италия Кръстьо Кръстев заминава за Канада. Три години в Торонто е директор на Центъра за хирургическо оборудване. После се установява в Шампейн, САЩ, като ръководител на научноизследователски институт за сплави за хирургически инструменти. След това става специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили. Работи и в научноизследователска лаборатория към университета в Мичиган. Има срещи с президентите Труман, Никсън и Кенеди, познава се с редица губернатори на щати. За особени заслуги към Пентагона е награден с най-високото американско отличие, давано на цивилно лице.
На 11 септември 1962 г. Кръстьо Кръстев и семейството му получават американско гражданство. Оттогава името му се среща в печата. Умира на 16 септември 1969 г. Близките му изпълняват през 1972 г. последното му желание - пренасят урната с праха му и я полагат на родна земя.
На карта е заложено бъдещето на човечеството
В преговорите със Съветския съюз в Женева за забрана на ядрените опити Съединените щати уж търсят система за инспекция на място, защитени от възможни измами, която ще попречи на великите ядрени сили да разработват и създават нови ядрени оръжия.
Това поне би трябвало да е същността на женевските преговори, а не някаква безсмислена размяна на "черни кутии" между Русия и Америка за регистриране на подземни ядрени взривове след тяхното извършване...
В базите на своя територия военновъздушните сили на САЩ имат секретни устройства, които могат да определят времето, мястото и мощността на всеки ядрен взрив над земята, в атмосферата, под земята или под водата. Системата не се нуждае от скрити устройства на територията на Русия. Ето защо истинската цел на преговорите в Женева би трябвало да бъде прекратяването на ядрената оръжейна надпревара...
Ако Съветският съюз и Съединените щати не успеят да решат основния проблем за спиране на оръжейната надпревара, човечеството е изправено пред отчайващата алтернатива да се готви за огромна, безгранична и неконтролируема ядрена борба...
Инспекциите на разработването на ядрени оръжия в никакъв случай няма да попречат на атомните разработки за мирни цели. Напротив, програмите "Атомът за мирни цели" би трябвало да продължат. Човечеството се нуждае от ползата от атомната енергия много повече от нейните разрушителни свойства...
Неизброими милиарди долари и неизчерпаемо количество човешка енергия бяха пропилени в разработката на ядрените оръжия, разходите стигнаха до точката на чистата лудост. Броят на страните, които биха могли да се включат в тази безплодна надпревара, ще се множи безгранично. Сега е моментът да се сложи край на това. В съдружие с всички народи атомът трябва да бъде впрегнат за мирни цели, а опитите с ядрени оръжия да се забранят в условията на ефективна система за контрол...
Настъпи времето за големи изпитания за човека. На карта е заложено бъдещето на човечеството!
(Из статията на проф. Кръстьо Кръстев "Експерт иска да се прекратят изследванията и производството на атомни бомби", публикувана във в. "Чикаго Трибюн" - 3 март 1963 г.)