Данъкът на мизерията

Георги Димитров

Общинският данък върху старите коли трябвало да се вдигне, а върху новите да намалее. Така решиха интелектуалните капацитети от финансовото министерство. Те обосновават идеята си с екологични хрумвания и евродирективи. Общо взето, всяко престъпление в България се обяснява с някаква евродиректива. В случая умствената мизерия на ГЕРБ предлага още един канал, с който бедните и не само бедните, дават пари на богатите.
Това е политически въпрос, подобно на спора "за" и "против" плоския данък. Никъде по света пък няма по-висок данък върху нещо, което струва по-малко пари. Данъкът върху имущество зависи от стойността, а не от любовта на управляващите към избирателите. Според някои тази любов е феномен на икономически фашизъм и социален расизъм на богатия елит към масата от народа.
След десятъка върху работещите бедни, субсидирането на частните болници, училища и детски градини, присвояването на европейските пари и др. управляващите мутри удариха и масовите автомобили на масовия българин. Както почти всички нормативи у нас, това е поредният див лобизъм, в случая в полза на вносителите на нови коли, сикаджийските автокъщи и лизингодателите. Не случайно много от анализаторите и публицистите по цял свят говорят за този лобизъм като за приватизация на парламентите от корпорациите.
Не само по повод търговските трансатлантически, тихоокеански и галактически споразумения, които, слава богу, бяха подсечени навреме от американския президент Доналд Тръмп.
Смешният министър Владислав Горанов, който се оплакваше на Бащицата, че не можел да гледа семейство с три хиляди лева заплата, се прицели във всички автомобили на над 5 и над 15 години. Те са 2 милиона и половина, с които се движи и предимно РАБОТИ половината български народ.
Много са причините, поради които бюджетните крадци от управляващата партия искат да запълнят направените от тях дупки: Огромното крадене по магистралите, плячкосването на европейски пари за всевъзможни извращения като клозетните плочки на Фандъкова пред храма "Св. Седмочисленици", 16-те милиарда външен дълг, ограбването на болниците, държавната контрабанда и фалита на крадливите общини. Пък и емоционалното мутренско видение на местния олигарх – по пътищата да не се пречкат никакви други коли освен екологични джипове-катафалки, ламборджинита, бугатита и ферарита.
Да видим замърсяването с вредни емисии, предимно в София, откъдето идват всички подобни инициативи. Всенародна тайна е, че зимни замърсители са твърдото гориво, с което се отоплява голяма част от града. И че основният целогодишен източник на фини прахови частици е поголовното и корупционно строителство в града, с което се хвали ГЕРБ. В този смисъл не колите, а Фандъкова е главният замърсител на София.
Всеки гаражен автомонтьор ще ви каже, че авторите на такива екологични теории са пълни смешници. Първо, до голяма степен изпускането на дим и масло зависят не толкова от възрастта на един автомобил, а от неговата съвестна поддръжка. Например от смяната на гарнитурата, шлайфане на главата на двигателя и  други ремонти, когато се налага. Нали искат всички коли да имат и катализатори. Напук на официалния медиен лобизъм, всеки ден може да се видят нови лимузини, които димят като печка „циганска любов”.

„Когато богатите решават съдбата на бедните, това не се нарича демокрация, а олигархично управление”
                      Искра Баева

Известно е и нещо друго. Докъм 90-те години на миналия век цел на производителите беше здравата кола тип „автомобил за цял живот”. Така в една класация за трите най-сполучливи (като здрава ходова част и трайност) автомобили на всички времена, са определени Мерцедес 190, Фолксваген Голф 2 и Пежо 205. С канонадата на корпоративните медии и различни екологични грантояди против старите коли, тази класация изчезна набързо от сайтовете.
С разцвета на капитализма по света и у нас, новите коли свалиха качество, както храните.
Някъде след 2005 г. основна задача на компаниите не е масовата кола за „цял живот”. А масовата кола, която след 100-150 хилядния километър се превръща в необратима кошница. С цел на петата година да вземеш на лизинг нова. Без ес-класите, разбира се.
И това на фона на развалините, наречени магистрали и улици, по които се търкалят пластмасови брони, гърнета, ауспуси и джанти. Ускорител за бързата им смърт са отвратителните дизел и бензин у нас, които новите коли не могат да понесат.
Изводът: с този и други подобни ходове управляващите от ГЕРБ ще настроят против себе си всички, които не са свързани с тяхната партия и с нейния „златен  милион избиратели”. Твърде възможно е да се възпроизведе ситуацията „един народ срещу една партия”.
Но за тази цел опозицията трябва да издигне сериозна алтернатива. Именно в политиката за общинските данъци. И да предложи облагане на луксозното потребление на златните лимузини, струващи колкото един панелен блок с три входа.