Върхове
Д-р Стамен Григоров - победителят на туберкулозата
Със създадената от него ваксина той първи в света спасява хиляди хора от страшната болест, успява да разгадае и тайната на киселото мляко
/ брой: 216
Д-р Стамен Григоров е роден на 27. Х. 1878 г. в с. Извор, Трънско. Следва естествени науки в гр. Монпелие, Франция, завършва медицина в Женева, Швейцария. Получава световна известност с приносните си изследвания по киселото мляко, за което Женевският университет му присъжда наградата за наука. Изобретател е, първи в света, на противотуберкулозна ваксина, спасила хиляди хора от страшната болест.
През септември т.г. Световната здравна организация шокира човечество със съобщението, че туберкулозата днес е най-страшната и най-смъртоносната за хората инфекциозна болест! Само през 2017 г. от нея са се заразили 10 милиона души, а са починали 1,6 милиона! От началото на ХХI век здравните служби по света са успели да предотвратят смъртта на 54 милиона души, заразени с туберкулоза. Болестта вече изпреварва дори СПИН-а - плъзнала е по цял свят - САЩ, Африка, Източна Европа, в т. ч. и България!
Името на д-р Стамен Григоров ние, българите, свързваме с откритата от него бактерия (laktobacillus bulgaricus), която е в основата на киселото мляко. Световната медицина познава лекаря и с второто му откритие - противотуберкулозната ваксина, с която преди век българинът започва да лекува гръдноболни - 22 години преди Флеминг!
"... Аз изпробвах двайсетина видове от микробните сапрофити, както и десетина видове от сапрофитните гъби... Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да се достигне до антитуберкулозната ваксина.
... Направих опит върху туберкулозни зайчета и можах да ги имунизирам с моята ваксина... Профилактично аз използвах по следния начин: взех 5 морски свинчета и на всяко от тях направих три инжекции от моята ваксина - първата с половин куб. см, втората с 1 куб. см и третата с 2 куб. см. Същевременно заедно с третата инжекция аз инжектирах морското свинче на друго място с лека емулсия на туберкулозни бацили. Със същата емулсия заразих с туберкулоза 5 други морски свинчета. След три седмици констатирах, че петте ваксинирани профилактично не бяха туберкулозни, докато другите пет бяха. Следователно моята ваксина е предпазна и лечебна..."
Горните редове са от статията "Противотуберкулозна ваксина" на българския изследовател д-р Стамен Григоров, публикувана на 29.ХII.1906 г. в най-авторитетното медицинско списание "Ла прес медикал" (Париж). На членовете на Медицинска академия на Франция името на автора на статията е било добре известно, за да я приемат и обнародват като отделна брошура към списанието. В съобщението на "Ла прес медикал" за статията на д-р Стамен Григоров се подчертава, че той е първият учен в света, открил и приложил различни пеницилинови гъбички срещу инфекциозната болест туберкулоза. С това той е отворил пътя на пеницилиновите гъбички в борбата срещу инфекциите.
В 1929 г. Александър Флеминг ще бъде признат за първооткривател на пеницилина, ще получи и Нобеловата награда. Още по-късно - 1939-1940 г., австралиецът Флорей и немският физик Шен, ще претендират за водещи във втория етап от откриването на пеницилина. Защо ли д-р Стамен Григоров не е направил необходимото, за да узакони своето епохално откритие? Не е ли знаел Флеминг съдържанието на статията на д-р Григоров? Как да повярваме, че Флорей и Шен не са го знаели - нали техните разработки са по същия проблем?
Стамен Григоров Изворски от малък впечатлявал близки и познати с ученолюбието и влечението си към естествознанието. Родители му го "виждали" учител, той сам решил да продължи образованието си по естествени науки. После - по медицина. В Женевския медицински факултет бактериология преподавал прочутият проф. Масол. Оценил ерудицията на своя студент, професорът го насочва в научната работа, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка...
След като е направил хиляди опити, Стамен Григоров успява да изолира под лещата на микроскопа "една пръчица" в българското кисело мляко - млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията. Той го нарича "Бацил А". Публикацията му в престижното медицинско френско списание "Revue Medicale de la Suisse Romande" (брой 10, 1905 г.) заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Възтрогнат, професор Масол пише писмо до знаменития Иля Мечников (1845-1916):
"Скъпи приятелю,
Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и струва ми се, че на теб именно, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни изследователски опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подкваската му е донесена направо от България. Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни "фагоцити" помисли за българското кисело мляко и този "пръчковиден бацил", който откри Григоров и аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен."
По покана на Мечников българинът докладва своите резултати пред научния съвет на Пастьоровия институт в Париж. Руският професор, бъдещият тогава лауреат на Нобеловата награда за медицина и физиология (1908) потвърждава резултатите на д-р Стамен Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето в 1907 г. По-късно известните учени Коенди, Микелсон, Люерсон и Коен единодушно ще нарекат млечнокиселия бацил - "българска млечна бактерия" - "Lacto bacterium bulgaricum", в чест на родината на неговия откривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е "Lactobacillus delbureckii subsp bulgaricus Grigoroff 1905". Доказателство за значимостта на постигнатото от д-р Стамен Григоров!
В края на 1905 г. родолюбивият българин д-р Стамен Григоров се завръща в Отечеството, където смята, че ще бъде най-полезен. Отказва поканата на професор Масол да оглави катедрата по микробиология в Женевския медицински факултет, както и престижния пост директор на филиала на Пастьоровия институт в Сао Паулу, Бразилия!
Установил се в град Трън, д-р Стамен Григоров започва работа като главен околийски лекар и управител на болницата. Едновременно с големите усилия за организиране на занемареното здравеопазване, той продължава изследванията си за създаване на противотуберкулозна ваксина. В скромната си научна лаборатория довежда опитите до положителен резултат. Много гръдноболни се насочват към Трънската болница...
За две години - 1905 и 1906, две големи, световни открития на българин!
През трите войни (1912-1918), които България води, д-р Стамен Григоров неустрашимо се бори с избухналата холерна епидемия. От наблюдателното му око не отбягва фактът, че гладуващите войници, които са яли корички мухлясъл хляб, не заболяват от холера. Не са ли мухлясалите корички хляб неговите пеницилинови гъбички?
Жестоката практика потвърждава лабораторните му анализи. В Петричко д-р Григоров с риск за собствения си живот, започва да лекува болните от холера със своето откритие - много години преди Флеминг. Така е спасен животът на хиляди войници и хиляди мирни жители в Петричкия край. За тази му всеотдайна работа като войскови лекар е награден с най-високия в Българската армия "Орден за храброст" и "Златен червен кръст".
В трънската болница д-р Григоров работи 20 години, открива отделение за лечение на туберкулозни. Ваксината му е използвана за лечение и в санаториумите в Искрец и Трявна. През 1922-1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на професор Парашкев Стоянов (в Александровската болница) и за лечение на рак.
През 1935 г. е поканен и заминава на работа в Милано, Италия. Там в три известни санаториума за туберкулозно болни са му предоставени всички условия да приложи своите методи за лечение. Във в. "Утро" от 30 април 1938 г. четем за изненадващо добрите резултати от работата на д-р Стамен Григоров - методът му е назован "кура булгарика" - "българско лечение". След завръщането му от Италия работата му е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Умира внезапно - точно на рождения си ден, 27 октомври, през 1945 г.