Босилеград: България е там, където има българи

Само човек, който е бил съпричастен на живо с онази неподправена искрена любов към българщината, може да усети и разбере какво е отношението към нея на нашите сънародници от Западните покрайнини. А може би то е такова и навсякъде по света, където живеят компактни маси от българи. Поводът за моята среща с тях бе честването на 20-годишнината от основаването на Културно-информационния център на българското национално малцинство (КИЦ) в сръбския град Босилеград.
Да си призная, в продължение на повече от половин час имах усещането, че малкият бус, с който пътуваше групата ни от десетина човека, ни отвежда към някакво място "забравено от Бога". И не само заради пасторалната есен наоколо, която разкриваше цялата си прелест от багри, или заради онова спокойствие и тишината, които те обземат, наблюдавайки красотата на река Драговищица през гората в съседство с пътя. Факт е, че и от двете страни на границата за цялото това време, километри наред, не срещнахме нито една кола. А малките селца се редуваха със своите стари напукани къщи и познатите некролози по стените и с цели градини от необрани дървета ябълки, круши и дюли. Тъжна и носталгична е тази гледка, но неминуемо те връща в спомените на детството в един свят, където времето сякаш е спряло.
Самият Босилеград не е голям за представите ни за град. Заедно с прилежащите трийсетина села в общината наброява няколко хиляди жители, от които над 90 на сто са българи. Целият му живот сякаш е концентриран в центъра, където се срещат няколко тесни улички с кафенета, ресторантчета и магазини. Пак там се намира и самият КИЦ - една удивително малка къщичка на два етажа, която обаче с право е сравнена с цяло консулство, извършващо апостолска дейност вече 20 години. Основан е на 11 декември 1997 г. като филиал на гражданското сдружение Културно-информационен център на българското малцинство "Цариброд", а негов председател оттогава до днес е Иван Николов, който сам по себе си е една легенда в борбата за отстояване интересите на нашите сънародници. Изумително е как тук, на такава малка площ, е събрана цялата наша история. Накъдето и да се обърнеш - лавици с книги. Вазов, Смирненски, Яворов, Вапцаров и който още се сетите, а по стените - икони, плакети с награди, грамоти...
И както си му е редът за едно такова честване, към 15 часа се изсипа цяла правителствена делегация начело с вицепремиера Валери Симеонов, посланика на България в Сърбия Радко Влайков, консула ни в Ниш Едвин Сугарев, депутати, зам.-министри, представители на разни институции и на българската общност от други градове в Сърбия. На пресконференция в препълнената заличка бе посочено, че центърът се е утвърдил като авторитетна културно-просветна, информационна и хуманитарна институция, а неговите сътрудници бяха определени като днешни възрожденци и будители. "Въпросите са много, но аз съм тук, за да декларирам, че българската държава приема присърце нуждите, интересите и болките на нашите сънародници в Западните покрайнини и за да декларирам, че България ще свърши необходимото и ще изпълни своите ангажименти", заяви Валери Симеонов.
Подчертана бе ролята на КИЦ през годините - как благодарение на сътрудничеството с българските държавни институции с висши училища и фондации, центърът е дал шанс на стотици млади българи да завършат образованието си в Родината, а на стотици деца да почиват на българското Черноморие. На хиляди българи е оказано съдействие за придобиване на българско гражданство. Иван Николов пък каза, че в сравнение с 1998 г., когато не можеше спокойно да се влезе в Босилеград, сега е възможно дори вицепремиер на България да дойде в Културния център и да държи реч."Това безспорно е стъпка напред. А в сравнение с годините, когато беше страшно да се декларираш като българин, сега вече не е. Очакванията ни обаче са за повече съпричастност от страна на България и повече разбирателство от страна на Сърбия", посочи той.
Не друга институция, а КИЦ "Босилеград", е в основата и на двата проведени дебата за положението на българското малцинство в Европейския парламент. Инициатор и автор е на "Платформата за защита на правата и интересите на българското малцинство", която успява да обедини всички български партии и сдружения в Сърбия.
Безспорен е приносът на КИЦ за издигане на триметровия паметник на Васил Левски в града, възстановяване на черквите "Св. Троица" в с. Извор и "Св. Спас" в с. Долна Любата, изграждането на нова черква в с. Паралово и за опазване и възстановяване на българските войнишки паметници в Босилеградско.
Разбира се, не бяха подминати и днешните проблеми на сънародниците ни, като например замърсяването на водата в района и опасенията от екокатастрофа заради опитите на местен рудодобив. Или толкова трудно извоюваната свобода да се изучава и български език в училищата - като начало само по 2 часа седмично и то по желание... Все още няма разрешение и за възстановяването и поставянето на двете върнати от сръбските власти паметни плочи с имената на жертвите от погрома в Босилеградско през май 1917 г. пред общината в града. А бяха върнати още през юни след обещанието, което даде президентът на Сърбия Александър Вучич на срещата му с българския държавен глава Румен Радев. Паметните плочи бяха изработени по повод 100 години от погрома в босилеградските села, станал на 15 и 16 май 1917 г. за отбелязване паметта на жертвите и иницииране на процеса за национално помирение между българи и сърби. Едната бе отнета миналата година от органите на МВР по нареждане на кмета на Босилеград Владимир Захариев и не бе върната в законоустановения срок. Другата, със същото съдържание и композиране, беше задържана на 11 май т.г. от митническите органи на ГКПП "Рибарци-Олтоманци".     
И въпреки всички несгоди най-впечатляващи си остават хората - непринудени, открити, добронамерени, независимо от трудностите и притискащата ги безработица, която е доста голяма в района. За съжаление тя е в основата на бягството на младите към големите градове като Ниш и Белград или към София. Тази пролет например трима български работодатели са предлагали работа на сънародниците ни в шивашкия бранш, но бързо са се отказали заради 2 трудно преодолими засега проблема - липсата на редовен превоз от Кюстендил до Босилеград и личните карти за временен престой на чужденци, с които единствено може да се сключи трудов договор в България. А да се извади такава лична карта, нито е лесно, нито е евтино - горе-долу колкото една шивашка заплата в Кюстендил.
Въпреки подобряването на отношенията между централните власти в Белград и София недоверието и политиката към потискане на малцинството ни не са преодолени. Пролича си и от отношението на местната власт в лицето на кмета Владимир Захариев към честванията за 20-годишнината. Оказа се, че до последно той отказвал и не било ясно дали ще има разрешение за провеждане на празничната програма в Културния дом. А когато все пак дал одобрението си, явно след намеса на нашите институции, имало скрити инструкции към част от хората да бойкотират събитието. Разделението сред босилеградчани е факт, защото мнозина се страхуват за работата си, споделиха някои от тях пред ДУМА. При тази огромна безработица заетите са основно в администрацията на града или в училищата и детските заведения, а те са на пряко подчинение на местната власт. 
На 4 ноември т.г. в Сърбия ще има избори за 19 национални съвета на малцинствата, сред които и българското. Босилеград вече живее под знака на наближаващия вот. Сформирана е и първата листа, водач на която е известният местен бизнесмен Стефан Костов. На предизборните плакати, окачени на сградата на културния център, той е аранжиран с президентите на България Румен Радев и на Сърбия Александър Вучич.               
"Да върнем достойнството на народа - Стефан Костов" е мотото на избирателната листа, в която общо са 19 кандидати от Босилеград, Враня и Ниш. Очаква се и кметът Владимир Захариев, който е от партията на Воислав Кощуница, да обяви листа с негови поддръжници и номинации. Захариев е председател на Националния съвет на българското малцинство в изтичащия мандат и по закон няма право да се кандидатира отново. Повечето босилеградчани щели да подкрепят бизнесмена Стефан Костов, казва неговият поддръжник Бойчо Димитров, учител. "Ние като българско малцинство, нашите права и нашите перспективи виждаме с листата на господин Костов. Той е за европейска Сърбия, защото България вече 10 години е европейска, а Сърбия се колебае."
Кулминацията на честванията, разбира се, бе празничният концерт вечерта на 12 октомври. Препълнена зала и всички, изправени на крака, пеят "Хубава си моя горо" заедно с народната ни певица Костадинка Танчева. А е само началото. Зарядът на тази атмосфера, от която те побиват тръпки на национална гордост, трудно може да се опише с думи. Да не говорим за последващите изпълнения - на танцов ансамбъл "Средец" и джаз формация "София", където участието на публиката постигна ефект, на който биха завидели много певци и състави. Накрая имаше и сълзи, когато поетесата Петя Йотова, посветила дълги години от живота си именно на този край, прочете най-новото си непубликувано до момента стихотворение за браздата, разделяща един народ, нашия. ДУМА има удоволствието да ви го представи първа.




Браздата

На българите
от Западните покрайнини

Петя Йотова

Някой някога теглил гранична бразда
и отсякъл от цялото част;
и десетки години - вече в чужда страна,
наши братя живеят без нас.

Черна граница реже живота на две -
къщи, църкви, дворове, нивя...
Тук нещастните майки не стигат дори
и до гроба на свойте деца.

Да са българи - тази трагична съдба,
носят твърдо и с чест - от деди...
Те отломка са родна във чужда страна,
непотърсени, клети, сами.

Те заточеници са на своя земя -
парадоксът е верен, уви!
И животът им чезне, насила стеснен,
между граница и планини.

Много драми човешки и мръсни игри
и до днес помни тази бразда,
но не може тъй лесно да ни раздели -
та родината в нас е една.

И един е народът от двете страни,
и една е, една е кръвта...
Любовта тази граница ще заличи -
тук сме свои сред свои сега.



Такива плакати могат да се видят на доста места в града


Някога и тук е кипял живот


Православен храм "Рождество на Пресвета Богородица" от 1895 г.

Сградата на КИЦ с предизборен плакат на кандидата Стефан Костов заедно с президентите Вучич и Радев


КИЦ отвътре - малката заличка за срещи и пресконференции


Народната певица Костадинка Танчева, която изправи залата в културния дом на крака


Танцовият ансамбъл "Средец"


Джаз формация "Симфониета"