Безсилие
/ брой: 280
От някое време насам палежите и опожаряването на леки автомобили станаха факт, който ни съпътства почти всеки ден. Към днешна дата в столицата са изпепелени за много кратко време няколко десетки автомобила. Общото за всички тези случаи е, че извършителят не може да бъде заловен. Полицията умува върху две версии - развихрил се пироман или застрахователни измами. Тя си разработва версиите, ама то само с умуване не става.
Очевидно, органите на реда и МВР не се справят не само с организираната, но и с неорганизираната, битовата престъпност. Отговорни служители от силовото ведомство - настоящи и вече в оставка, единодушно признават за верни данните от статистиката, че разкриваемостта на тази престъпност не може да надхвърли 20 на сто. Никой обаче от тях не казва по какъв начин да се вдигне процентът на тази разкриваемост, както е в други страни по света и в Европа.
Няма да се занимаваме с шумните показни операции срещу организираната престъпност, които са успешни основно на телевизионния екран. Ту има "Октопод", ту няма такъв. Ужасяващо обаче е безсилието да бъде изградена сигурност за обикновения гражданин, който е потърпевшият от тази неорганизирана престъпност. Защото обират бедните, разбиват нашите домове, пребъркват по автобусите и многолюдните магазини нашите чанти и джобове. Богатите това не го знаят в своите лимузини. Ние сме потърпевши от действията на крадци, обирджии, взломаджии, вандали и прочие бандити.
Какво е нужно да се направи с МВР и всичките му служби, за да се осигури повече спокойствие за гражданството? Колкото повече вътрешното ведомство се разраства като мегаминистерство, толкова повече като въшка на челото изпъква неговото безсилие. Очевидно на МВР не липсват сили и средства да се пребори с неорганизираната престъпност. Липсва нещо друго - знания и умения да се води тази безкрайна необявена война.
Нека не се ограничаваме само с модерните палежи на коли, което е нещо ново у нас. Да погледнем разбиването на вили, жилища и офиси. Там разкриваемостта също е нищожен процент. Човек понякога остава с впечатлението (особено в по-малките населени места), че блюстителите на реда са едва ли не в роднинска или друга връзка с извършителите на битови престъпления. И затова не си мърдат пръста, за да хванат престъпника, макар че много добре знаят кой е той.
Вече нищо не може да ни учуди, като гледаме кой, какво и как ръководи. Защото и тук всичко започва от главата. Не е нужно да има човек специална подготовка, за да разбере, че с тази нарастваща престъпност не може да се справи само едно ведомство, дори да е най-бюджетно подплатеното като това на Цецо Цветанов. Това ведомство обаче трябва да осигури някакъв ресурс, чрез който борбата срещу неорганизираната престъпност да стане общо дело на изпълнителната и законодателната власт, но и на цялото общество. Дали това ще бъдат съвместни оперативни групи или органи за носене на дежурства по райони, махали, села и паланки. Дали ще бъдат съвместни групи, включващи запасното войнство, пенсионери охранители, та дори и ловни дружинки. Може да има още много идеи. Въпросът е кой ще се захване да анализира проблема, да систематизира възможностите на обществото и властите и да изгради системата за нашата вътрешна сигурност и безопасност, като всичко това трябва да бъде защитено и законодателно.