Балканският ислям е бариера пред джихадистите

 Любомир Кючуков*

Балканският ислям е бариера пред ислямската радикализация от Близкия изток към Европа. Но тук следва да бъде направено веднага едно важно уточнение: тази бариера, като всяка бариера, може достатъчно бързо да бъде вдигната и да освободи движението.

Балканският ислям има няколко важни характеристики. Първата - и ключова за мен - е, че той е умерен. Втората - той е достатъчно толерантен. Третата - има достатъчно дълга история на съжителство с другите религии. Има и

две характерни за региона особености

Балканският ислям е исторически свързан с държавата Турция по силата на историческото развитие на региона. Второ, той до голяма степен следва етническите разделения между и в отделните държави, като ислямските общности в повечето случаи са ясно териториално и етнически обособени, което в много случаи ги прави пределно вътрешно консолидирани.

В региона е налице обща тенденция, когато при обособяването на малцинствени етнически или религиозни общности ислямът се превръща в основен разграничаващ и идентифициращ фактор. Това особено отчетливо се вижда в Босна и Херцеговина (БиХ), където той е и базисен, бих казал държавотворен елемент.

Друг важен фактор е, че ислямът и политиката са разделени на Балканите, независимо от съществуването на етнически партии в редица страни. Изключения донякъде правят Турция (с идеологията на политическия ислям, която се утвърждава през последните 15 години), и Босна и Херцеговина (където има сериозно ислямско влияние сред политическите идеи на част от водещите партии).

Традиционното чуждестранно влияние върху ислямските общности в отделните страни на Балканите е всъщност вътрешно за самия регион, защото то идва от страна на Турция. Но това, което се наблюдава, е, че през последните десетилетия има засилено присъствието и на нетрадиционни фактори. По произход те са преди всичко от Близкия изток - става дума за страни като Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, Обединените арабски емирства, Катар. Като инструментариум за навлизане се използват преди всичко фондации и неправителствени хуманитарни организации. Като поле за действие - това е строителството на джамии, а също така и религиозното образование в арабските страни, което е в духа на един по-консервативен канон.

Като фактори за това навлизане на първо място бих определил войните в региона, особено в постюгославското пространство. На второ място -  освободеното от атеистичния контрол на правителствата духовно пространство в повечето страни (Албания, България, Турция, постюгославското пространство). На трето - дезангажирането на редица държави от подготовката на собствени ислямски духовници. На четвърто - социалната маргинализация на отделни етнически групи. Тук бих отделил, от една страна, ромите, а от друга - младите хора в редица страни. И не на последно място, политическата конфронтация и използването на исляма като инструмент - от една страна, за политическа идентификация (тук бих споменал Турция) или за етнонационална идентификация (в Босна и Херцеговина, в Република Македония и други страни). Като цяло влиянието на външни фактори е по-чувствително в държавите, където се генерират

по-силни конфронтационни процеси 

- етнически или религиозни.

Оттук и основните рискове за радикализация. Като произход те са външни. Пиковите стойности за това външно навлизане са през последното десетилетие, в периода след 2012 до 2016 г. и са свързани с действията на "Ислямска държава". В териториален план основно тези тенденции са концентрирани в Западните Балкани. Регионът е дал около 1000 джихадисти за военните действия в Сирия и Ирак в рамките на "Ислямска държава", като приблизително половината от тях са от Босна и Херцеговина, останалите от Косово, Албания, както и известна част от албанското население на Република Македония.

Съществува и определена специфика. За разлика от гражданите на БиХ, за които може да се говори за една по-висока степен на индоктринизация при присъединяването им към "Ислямска държава", то при албанския ареал първоначално става дума основно за наемници и при тях мотивът е по-скоро финансово-икономически. Разбира се, веднага трябва да се направи уговорката, че те заминават като наемници, но част от тях се връщат като вече достатъчно индоктринирани.

Като цяло Балканите осигуриха един относително значим контингент за джихадистки бойци, но същевременно няма основание да се смята, че на този етап радикални ислямистки идеи са навлезли широко сред местните ислямски общности.

Така че балканският ислям е по-скоро бариера. В повечето страни отсъстват необходимите обществени натрупвания, които да създадат условия за радикализацията на по-широки мюсюлмански общности. Нещо повече, във всички държави, включително и там, където ислямът е водеща религия, правителствата взимат много сериозни мерки да не се допускат радикални външни влияния - с оглед на запазване стабилността на държавата, а и на собствените си позиции в управлението.

Бих си позволил да се спра отделно на Турция. Ако има бариера от регионалния ислям, на първо място тя се поставя именно от Турция. Страната играе в най-голяма степен ролята на  своеобразна буферна страна между Близкия изток и Европа. Затова процесите там са от ключово значение да не се допусне радикализацията на исляма в Европа. И дали това ще се получи или не зависи преди всичко от способността на управляващите в Турция, на президента Реджеп Ердоган, който в немалка степен разчита на контролираната ислямизация на страната, да удържи процесите именно в тези рамки и да не позволи те да придобият собствена динамика и да излязат извън контрол. И тук специално бих направил разграничението между неоосманизма като политическа доктрина в Турция през последните 20 години и радикалния ислям.

Те не са стратегически съюзници 

те са по-скоро съперници.

Неоосманизмът е държавна доктрина с регионално приложение, докато радикалният ислям е политическа идеология с глобален прицел. Неоосманизмът се стреми да наложи турското влияние сред съседите и доминация в региона, докато радикалният ислям е достатъчно завършена антизападна идеология, чиято цел е да противопостави и разруши обществата отвътре. От тази гледна точка държавата Турция по-скоро се явява преграда за безпрепятственото разпространение на радикалния ислям към Европа, независимо че в отделни случаи има съвпадение на интересите между неоосманизма и радикалния ислям. Но със задължително уточнение: съвпадение не по отношение на целите, а по-скоро по отношение на противниците. И тук става дума на първо място за отношението към сирийския президент Башар Асад, към кюрдите и възможността за създаване на кюрдска държава.

Кои са факторите, които повишават опасността от радикализация? Аз бих ги разгледал на три нива. Първо, национални: това са вътрешноетническото обособяване, маргинализирането на малцинствата, социалната несигурност.

Второ, регионални: това са трудностите в консолидиране на държавността на страните с първа модерна държавност (говоря за постюгославското пространство), ръстът на национализмите - на практика повсеместен в региона и, разбира се, войните, на които ние бяхме свидетели през последните десетилетия.

И последното ниво - международното. Там факторите са няколко: дестабилизацията на региона, превръщането му в поле на противоборство между глобални интереси и - не на последно място - бежанската и мигрантската криза. Тук искам специално да подчертая, че в региона има друг тип отношение към бежанците и мигрантите в сравнение със Западна Европа. Има страхове за сигурността,

но те не прерастват към омраза 

към чужденците и в ксенофобия.

В масовото обществено съзнание съществува достатъчно ясно разграничение между "своите", бих казал, мюсюлмани, които не се разглеждат като заплаха за сигурността, и "чуждите", където вече има опасения от връщащи се от Близкия изток джихадистки бойци. Тоест основните рискове за региона са свързани с възможния внос на радикализъм, а мюсюлманските общности в балканските страни, както и навсякъде по света, са логична цел на радикалните ислямисти. Обектите за таргетиране са ислямските мнозинства както в държавите, получили своята независимост в резултат на етническото обособяване, тук имат пред вид БиХ и Косово, така и към освободеното от атеизма обществено пространство в Албания.

На второ място, това са мюсюлманските малцинства в християнските държави. И на трето място, това са етническите малцинства - ромите и социално маргинализираните слоеве, основно младежите.

Могат да се идентифицират две нива, на които се осъществяват опитите за проникване сред мюсюлманските общности. Първото е намесата в традиционните вярвания чрез трансформация на характерната за региона умерена версия на исляма в една по-консервативна негова разновидност.  Това, от една страна, би довело до затваряне на ислямските общности вътре в себе си, а от друга, би засилило публичните възприятия за тяхната различност. Адресатът тук са местните ислямски общности, а целта е тяхното обособяване и консолидация. Второто ниво е свързано с опитите за създаване на питателна среда чрез едно такова изкуствено привнесено, по-фундаменталистко тълкуване на исляма, за трансформация на социална фрустрация и отчужденост, особено сред младите хора, в агресия. В този случай вече адресатът е стеснен до потенциалните радикални елементи, но целта е разширена до дестабилизация и конфронтация на цялото общество.

И оттук следва един много логичен за мен извод. Борбата срещу радикализацията на исляма може да бъде успешна само в единодействие с широките ислямски общности в региона.

Като заключение: всичко това позволява да се направи изводът, че умереният балкански ислям досега играе по-скоро важна възпираща роля срещу преноса на радикализъм от Близкия изток към Европа, но тенденцията не е задължително необратима. Вътрешната дестабилизация на страните от региона, избуяването на национализмите, превръщането на Балканите в арена за геополитическа конфронтация, са тези три ключови фактора, които могат да създадат рискове за вдигане на тази бариера, която за момента умереният балкански ислям представлява срещу радикализацията.

Това е изказването на известния ни дипломат и директор на Института за икономика и международни отношения при представянето на сборника "Балканският ислям - бариера или мост за радикализация?". Сборникът е издаден от института, Фондация "Фридрих Еберт" и Българското дипломатическо дружество, като автори са водещи експерти по Балканите.