А кой подписваше?
Защо закъсняваме с пречиствателните станции и ВиК-то и има ли отговорни за поеманите "на сляпо" ангажименти към ЕС
/ брой: 277
Зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев огласи преди ден, че страната ни сериозно закъснява с изпълнението на ангажиментите по евродирективата за отпадъчните води, които трябва да бъдат изпълнени до края на 2014 година. Това, разбира се, не е тайна. Тези ангажименти бяха поети с присъединяването ни към ЕС. За какво по-конкретно става въпрос?
Например, че във въпросната директива е заложено отпадъчните води на общини с население над 2 хиляди души да се отвеждат и пречистват. Страната ни беше поела ангажимент до края на 2010 г. да бъдат изградени пречиствателните станции в големите общини с население над 10 хиляди души, а до 2014 г. - и в по-малките, с население от 2 до 10 хиляди души. За изграждането на тези съоръжения се разчиташе най-вече на европарите. Да, ама явно не беше предвидено, че неминуемо ще има забавяне в усвояването на парите. По най-различни причини.
Ето и малко статистика, която представи онзи ден зам.-министърът на околната среда Атанас Костадинов. От 108-те общини с над 10 хиляди жители в 48 няма изградени пречиствателни станции. В 36 има съоръжения, но те трябва да бъдат реконструирани и модернизирани. Само в 24 общини с население над 10 хил. души пречиствателните станции отговарят на изискванията на законодателството. Само 7 от големите общини са с напълно изградена канализационна мрежа. В останалите 101 канализацията трябва да се доизгради, за да може пречиствателните съоръжения да функционират нормално и на пълен капацитет. От 256-те общини с население от 2 до 10 хил. души само в 25 съоръженията за пречистване на отпадните води са всъответствие с изискванията, а в други 5 са за реконструкция, модернизация, разширяване и доизграждане. Останалите 226 са без пречиствателни станции. От тези 256 агломерации само в 6 канализационната мрежа е напълно изградена, а в останалите 250 има нужда от доизграждане. Както се вижда - сме доникъде.
Според разчети, които не за първи, дори не и за десети път биват представяни пред обществеността, за да влезем в крак със спомената по-горе евродикетива, или казано просто, пречистването на водите и канализационната ни мрежа да функционират напълно, са необходими 12,2 млрд. лв. през следващите 10 години. Като само около 25-30 на сто ще дойдат от еврофондовете, а другата част трябва ние сами да набавим - от бюджета, от ВиК операторите и потребителите. И, разбира се, "добрата новина", която, апропо, не е и съвсем новина, е, че ние, потребителите, ще усетим това по джоба си, защото цената на водната услуга през следващите 7 години ще поскъпне с 30-40 на сто. Честито!
Но да се върнем към евродирективата и нейните изсквания, за които сме си сложили главата в торбата и трябва да ги изпълним до края на 2014 година, иначе следват санкции. Тук е мястото да отбележим, че повечето от новите страни членки на Общността са заложили по-дълъг преходен период, още когато са се договаряли за ЕС и имат време да изпълнят тези изисквания до края на 2018 година. Защото, знаем, че проектите във водния сектор хем са скъпи, хем са сложни. И излиза, че ние отново не сме защитили собствените си интереси. Ето какво казва по този повод Симидчиев, цитиран от "investor.bg": "Хората, които са подписали споразумението, не са имали точна представа какво означава това. Едва сега правим регионалните генерални планове, които ни казват колко пари са необходими и къде. Ангажиментите са поемани на сляпо. Проектите са сложни и като държава сме се оказали не особено подготвени за сложността им". Ето за тези хора трябва да кажем няколко думи или най-малкото да споменем имената им. Това на първо място е гражданката Меглена Кунева, която по онова време подписваша ангажимените към съюза, защото беше главен преговарящ с ЕС. А, ако трябва да сме още по-конкретни, най-вероятно нейна дясна ръка в преговорите по околна среда е била бившата министърка по екология в правителството на ГЕРБ Нона Караджова, която по същото това време беше шеф на отговорната по предсъединяването дирекция в МОСВ. Така че ясно е кой носи отговорност за поетите "на сляпо" ангажименти по евроизискванията. Тези редове трябва да бъдат написани и по простата причина, че споменатата Кунева през последните месеци се опитва да внушава, че едва ли не тя досега до управление и политика не се докосвала и се държи сякаш няма и грам грехове към бъдещето на хората в тая държава, което иначе още навремето е предрешавала с подписа си.