Голям шум

Д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool-Budapest

Определението на Софийския апелативен съд (САС) за мярката за неотклонение на "килърите" възбуди общественото мнение. Основателно, доколкото очакванията на обществото са за непримирима борба с организираната престъпност. Противно на някои медийни твърдения обаче, определението не бе нито изненада, нито пък предрешава делото. От месеци МВР провежда шумни акции, арестува десетки "престъпници". Впоследствие се установява, че липсват годни доказателства за извършеното престъпление и съдът променя мярката. Конкретно за "килърите" се оказва, че събраните от МВР улики съвсем не са убедителни, а хилядите страници "доказателства" - негодни средства по смисъла на закона. С други думи, органите на досъдебното производство отново са въртели на празни обороти.

МВР обвини съда

и заплаши, че ще поиска от чуждите служби - ФБР и Европол - становище относно "доказателства". Премиерът беше по-прецизен: заяви, че ще прегледа какви са недостатъците, та обвиняемите са били пуснати. Все повече граждани си дават сметка обаче, че нито освобождаването от ареста означава невинен, нито задържането - виновен. Въпросът за вината се решава с влязла в сила присъда. И че САС основателно е променил мярката "задържането под стража" с "подписка" за четирима от обвиняемите, докато петият - Методи Иванов, в дома на когото са намерени автомат "Калашников" и карабина "Манлихер", остава в ареста.
Аргументите на съда

не са "следствена тайна"

Всеки може да ги прочете в интернет-страницата на САС по в.н.ч.д. № 291/2010 г. и да се убеди в тяхната основателност. Действията на съда се базират единствено на представените доказателства от органите на досъдебното производство:
- С намерения в дома на обвиняемия Методи Иванов "Калашников" "не е извършено престъпление, регистрирано на територията на страната". Намерените на мястото на покушението на Юрий Галев гилзи "не са изстреляни от това оръжие". Ergo, намереният автомат не е оръжието на престъплението.
- "Органите на досъдебното производство не са се постарали да установят къде се е намирал по време на престъплението обвиняемият Георги Петков-Дачи. По делото липсват веществени доказателства, свидетелски показания или експертни заключения, които да сочат обвиняемия като пряк извършител на деянието. Не е намерено оръжието на престъплението. От мястото, където е стоял стрелецът, установено по делото, не са иззети биологични следи, които могат да бъдат свързани с обвиняемия..."
- Посочените разговори от няколко мобилни телефони "не са единствените, проведени в района на клетката на съответния мобилен оператор, в посочения отрязък от време, за да се твърди, че само свързаните с покушението лица са се намирали в посочените райони... Но дори да се приеме, че именно обвиняемите са говорили от предплатени карти с посочените номера, само това не е достатъчно, за да се приеме, че те са осъществили вмененото им деяние". Част от телефонните номера са на карти, регистрирани на имената на лица, които по някакъв начин са свързани с обвиняемите - обстоятелство, изложено подробно в докладна записка, анализираща цялостната информация, постъпила от мобилните оператори. Но... "докладната записка не е писмено доказателство или доказателствено средство по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Информацията, която съдържа, има единствено оперативен характер и може да бъде само насочваща по отношение на органите на досъдебното производство, които са длъжни да събират годни доказателства чрез доказателствени средства, каквито са предвидени в НПК".
- "Недопустима е и формулировката на задачата, поставена от досъдебното производство на експерта: Да се извърши психологично изследване на Георги Петков-Дачи, при което да се установи съпричастността му към извършено престъпление..." С други думи, изхожда се от презумпцията, че Георги Петков-Дачи е убиецът и експертизата трябва да потвърди тази презумпция. Докато процесуалните правила на правовата държава, включително на нашия НПК, изискват в досъдебната фаза да се търсят и събират всички доказателства, не само тези, които уличават дееца в извършването на престъпление, но и такива, които го оневиняват. Освен това в експертизата "не се съдържат констатации, направени въз основа на специални знания, каквито съдът не притежава", а са изложени "единствено

личните впечатления на експерта

за поведението на обвиняемия и предположението му на какво се дължи това поведение". На няколко места в експертизата това предположение се обосновава с твърдението: "С голяма степен на вероятност може да се твърди..." Затова, заключава съдът, "Поставената задача на експертизата поначало е недопустима, тъй като не може да бъде предмет на експертна оценка, понеже не се изискват знания от областта на психологията, за да се установи дали определено лице е извършител на престъпление. Това е правен въпрос, отговор на който може да бъде даден единствено и само от съда".
    Това е по-съществената част от мотивите. За да направи обосновано предположение дали обвиняемите са участници във вменяваното им престъпление, съдът изхожда само от доказателствата, представени от досъдебното производство. Съдът не може да гадае за онова, което го няма в кориците на делото. А доказателствата и средствата за тяхното установяване са регламентирани в НПК. Законът определя и начините за оценяване на доказателствата. Задържането на едно лице не означава, че то е признато за виновно. Арестът е процесуална мярка, а не краен съдебен акт. Вината се установява само и единствено с влязла в сила присъда.
Мярката за неотклонение "задържане под стража" следователно се прилага, ако подозрението за извършено престъпление е обосновано, тоест, ако по делото са събрани достатъчни доказателства за неговото участие в деянието, за което е обвинен. При това изискването на закона е обоснованото предположение да се извлича от годни доказателствени източници, а не от докладни записки, справки и кореспонденции, съдържащи информация от оперативно естество. В наказателния процес събраните от органите на досъдебното производство факти и обстоятелства следва да бъдат установени по реда и способите, предвидени в НПК, за да бъдат годни за оценка на изводите, които следва да се направят относно авторството на деянието, механизма и начина на извършването му.
Ако съдът постанови "задържане под стража", без да е налице обосновано предположение, и впоследствие се окаже, че лицето не е извършител на деянието, а органите на досъдебното производство са преустановили активната си работа по случая, действителният извършител остава на свобода и продължава да развихря престъпната си дейност. От значение за правовата държава следователно е

прецизната работа на съда

при оценка на доказателствата. Същевременно доводите на съда са и указание за полицията и органите на досъдебното производство доколко годен е техният инструментариум за събиране на годни доказателства.
Органите на досъдебното производство са следователите и дознателите. Под ръководството и надзора на прокуратурата те извършват разследване, като събират и проверяват доказателствата. Трябва да бъдат събрани всички доказателства - както ония, които навеждат на извод за извършване или съучастие в престъпление, така и тези, които оневиняват лицето. Чак след като събере достатъчно доказателства за установяване на вина и след като се е убедил напълно, че обвинението може да бъде доказано, органът на досъдебното производство съставя обвинително постановление. Прокурорът на свой ред следва да се убеди, че обвинението е доказано, преди да състави обвинителен акт и да внесе делото в съда.
Задача на досъдебното производство следователно е оперативното издирване, установяване, фиксиране и съхраняване на данни и предмети, свързани с престъплението, които

да послужат като годни доказателства

в съда и които могат да бъдат проверявани. Всичките тези действия органите на досъдебното производство следва да извършват в съответствие с изискванията на НПК относно доказателствата и способите за събирането и проверката им.
Много често получаването не данни по оперативен път става чрез секретни сътрудници и специални разузнавателни средства. За да бъдат годни пред съдебната инстанция, тези данни следва да бъдат легализирани. Това е сложен процес и изисква изключителни знания и професионализъм. Способите, по които се осъществява това, се изучават във всички правозащитни учебни заведения по света, включително в международната академия на ФБР в Будапеща (ILEA), където е специализирал и вицепремиерът Цветанов. У нас дисциплината "Легализация на оперативни данни" се изучава в продължение на два семестъра в академията на МВР в Симеоново. 
Очевидно в случая с "килърите" полицията и органите на досъдебното производство

не са довършили добре работата си

Или, както е модерно да се казва, налице е недостатъчен административен капацитет. Вместо да си направи изводи и подобри работата си, МВР отново заигра на "ние ги хващаме, те ги пускат..." Което не е от полза нито за обществото, нито за имиджа на МВР и прокуратурата. Колкото и да се помпа този имидж чрез шумни PR-акции и платени медийни изяви. МВР и прокуратурата трябва решително да подобрят стила и методите си на работа, съблюдавайки стриктно върховенството на закона. В интерес на държавата, на народа, на Върховния суверен на Република България!