Дуалното обучение - експеримент или промяна

Преди почти четвърт век, когато България имаше индустрия и работеща икономика, безработицата беше феномен, непознат за страната. За емиграция и дума не можеше да става. Образованието също изглеждаше различно. За разлика от днес, когато в първенството за престиж се състезават единствено езикови и природо-математически гимназии, тогава достоен съперник им бяха различните техникуми. Като софийския "Хенри Форд" (бивш "Вилхелм Пик") например, известен с отлично подготвените ученици в областта на топлотехниката. В град като Плевен се смяташе за по-солидно да завършиш механотехникума, този по лозарство и винарство или по строителство и архитектура, отколкото обикновена гимназия. Понеже шансът да започнеш веднага работа, и то съответстваща на получената квалификация, беше в пъти по-голям. В същите онези години дори и гимназистите имаха шанс за някакви професионални умения - от шлосер или дърводелец през екскурзовод, стенограф и машинописец до химико-лаборант. В последния единадесети клас беше предвидено време за практикуване на наученото и всичко приключваше с изпит и свидетелство, удостоверяващо нивото на професионална компетентност. Системата работеше и се ползваше с авторитет и доверие в обществото, при това не само у нас.
Всичко това обаче е разказ в минало време. Защото настъпи голямата промяна. Страната се деиндустриализира, безработицата стана съпътстващ всекидневието ни феномен заедно с нестихващата емиграция. Появиха се и нарастват неграмотните, а също и отпадащите от образователната система. Техникумите се превърнаха в професионални гимназии, от които само за последните десет години бяха закрити 60. Образованието беше "реформирано" многократно и на парче, за да стигне до днешната ситуация на отчайващ разрив между нуждите и изискванията на пазара на труда и професионалната пригодност на завършващите училище.
Необходимостта от промяна вече се вижда с просто око. Не се ли случи, страната е обречена на дълбока бедност, изостаналост и със съмнителни шансове за конкурентоспособност. Един от дискутираните пътища за прекъсване на негативните тенденции е свързан с промяната в професионалното образование. Анализът на водещи икономики в Европа - тези на Германия, Австрия и Швейцария, сочи, че тяхната иновативност и конкурентоспособност се дължи до голяма степен на дуалното обучение.
Министерството на образованието е подготвило проект на закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. В него е записано, че професионалното обучение може да се осъществява и по пътя на обучение чрез работа (дуално обучение), като форма на партньорство между професионалните гимназии и работодателите. Този вид обучение ще се реализира по заявка и за сметка на работодателите, като те ще бъдат ангажирани и с осигуряване на места за стажуване на професионалните ученици. Съгласно проектозакона условията и редът за включване на обучаем в дуално обучение ще се определят съвместно от професионалната гимназия и работодателя. Освен това заявителите на професионалното обучение (работодателите) ще участват при определянето на учебното време на квалификационния курс, както и броя на обучаемите в курса.
Според министър Анелия Клисарова не е реалистично да се очаква стартиране на проекта преди началото на следващата учебна година. Предизвикателствата не са малко и са свързани с въпроси като тези: как да бъдат привлечени повече ученици, как да се спре закриването на професионалните гимназии, как да се намерят учители по практика, как да стане сътрудничеството с местния бизнес по-ефективно, как да се осигурят повече работни места в реална работна среда за практическото обучение на учениците. Ще се превърне ли дуалното обучение в поредния експеримент, или ще стане основа за обновяване и обогатяване в новите условия на нещо, което българската образователна система има като опит и познава?

Швейцарски модел

Страната инвестира 6500 млрд. швейцарски франка годишно в системата на дуалното образование. От тях 43,3% са публични средства, разпределени, както следва: 1/4 от федералния бюджет и 3/4 от кантоните. Останалите 56,7% идват от бизнеса, който предоставя места за обучение и практика. Около 30-40% от швейцарските компании предоставят места за обучение.
В Швейцария 2/3 от младежите се обучават по дуалната система в 250 професии (индустрия, услуги, здравеопазване, селско стопанство). Реалната заетост в предприятията е 3-4 дни седмично. Теоретичната подготовка се дава в професионалните училища, които се посещават в оставащите 1-2 дни от седмицата.
Над 90% от младежите в Швейцария завършват средно образование, а над 70% - професионално.
Предимствата на дуалното образование бизнесът намира във възможността за дългосрочно планиране и прогноза на дейността си, осигурена обучена работна ръка и намаляване разходите за начално и стартово обучение, създаването на мотивация и емоционална връзка между обучаващите се и предприятията. За обучаващите се това е възможност за гарантирана реализация. По време на обучението те получават и заплащане. Държавата също печели - ниски нива на безработица, висока конкурентоспособност и иновативност на икономиката.

Германски модел

В Германия финансирането на дуалното образование се осъществява 84% от бизнеса и 16% от държавата. Обучението протича основно в предприятията, регламентирано с правилник за професионално образование. Учениците ги посещават 3-4 пъти седмично, в рамките на договор за обучение (между предприятието и обучаваното лице). Работата им се заплаща. В професионалните училища те са 1-2 пъти в седмицата. Обучението протича на основата на рамков учебен план, в който общообразователната част е 1/3, а останалото време е за професионалната специализация.
В системата са обхванати 60% от младежите, които усвояват 340 професии във всички области - селско стопанство, здравеопазване, офис мениджмънт и администрация, строителство, търговия и индустрия. Дуалното образование е отворено и за отпадащите от училище ученици.
Германският бизнес вижда предимствата на този модел в следното: подсигуряване на нуждите от специализирана работна сила, намаляване на средствата за навлизане в професията, повишаване на мотивацията и лоялността към предприятието, точната квалификация за конкретна работа, добавената стойност от обучаващите се. Младежите, обхванати в тази система, имат добри шансове на трудовия пазар, призната диплома, близост до практиката и заплащане по време на обучението. Ползите за държавата са в ниската безработица, ориентирането отрано на работната сила в мобилност.

Австрийски модел

Една от особеностите на австрийската образователна система е тясната връзка между икономиката и образованието. Професионалните обучителни програми се предлагат в дуалната система (обучение с практика/чиракуване), в професионалните училища или в професионалните колежи. Учениците, които искат да посещават професионална обучителна програма с практика (чиракуване) в рамките на дуалната система, са длъжни да завършат девети клас от задължителното си образование преди започване на практиката/чиракуването в едногодишно предпрофесионално "политехническо" училище, което ги подготвя за преминаване към професионалното обучение с практика/чиракуване. Около една пета от всички ученици завършват девети клас от задължителното образование в тези едногодишни политехнически училища.
Първоначалното професионално обучение с практика (чиракуване) в предприятие може да се започне след завършване на деветгодишното задължително образование и се предлага отчасти от обучителното предприятие и отчасти от професионалното училище с непълна заетост за учащите. Задачата на тези професионални училища е да преподават общото образователно съдържание и същевременно да доразвиват специфичните професионални знания и умения, които учащият се придобива в обучителното предприятие.
През 1997 г. е въведен т.нар. професионален зрелостен изпит (изпит и удостоверение) за завършващите обучение чрез чиракуване, професионално училище, училищата за среден медицински персонал, специализираните медицинско-технически училища с минимум 30-месечен курс на обучение, както и за завършващите специализирани училища по селско стопанство и лесовъдство. Тези професионални училища започват след осми клас и продължителността на обучение в тях е между една и четири години. Приемът в професионалните колежи също е след осми клас; след петгодишно обучение в тях и успешно издържан изпит в края, завършилите получават свидетелство за средно образование и диплома за професионална квалификация. Успешното завършване на такъв вид учебно заведение дава правото да се упражнява съответната професия.

Полза за държавата и нас
Ивайло КАЛФИН

Резултатът от въвеждането на дуалната система ще дойде след няколко години. Време ще е нужно и да се подготви, като се започне от обсъждане с всички заинтересовани, с промяната на редица закони, включително да се разреши правото на труд под 16 години. Професионалните съюзи могат да се заемат с гарантирането на адекватни условия на труд и заплащане. Браншовите организации - със сертифицирането на образованието и подготовката на обучителната програма. Училището - с пренастройване на програмите, с обучение на преподавателите и т.н. Не е лесно, но е нещо, от което ще има полза за държавата и за всички нас. И аз разчитам на активните граждани като нас да кажат на управляващите какво искат и че имат волята да го постигнат. Всяка протегната ръка е добре дошла.
(От блога на автора)