Докъде ще стигнем?
/ брой: 125
Момичета пребиха други момичета тези дни в София пред магазин от голяма търговска верига. Непредизвикано. Че посегнаха и на майка им. Какво не можаха да разделят? Момче? Пари? Паркомясто? Не. Онова, което подразнило нападателките, било облеклото на жените. Те били със забрадки. За лош късмет на биячките жертвите им се оказали неслучайни - дъщерите и съпругата на зам. главния мюфтия. Неслучайно са били и със забрадки, така го изисква религията им.
Физическото насилие е опасен начин за изразяване на позиция и демонстрация на несъгласие и неприемане. Днес е заради забрадки, а утре заради какво ще бъде? Онова с късите поли, дългите коси и панталоните тип "чарлстон" нали уж го оставихме в миналото? Осъдихме го. Чудехме се как е било възможно. А сега какво се случва? Не е ли същото, дори по-лошо? Днес е заради забрадките, утре ще бъде заради цвета на кожата. Докъде ще я докараме така? Нали уж сме демократи? Или не сме? Демократи, ама само на думи и докъдето другите се вписват в нашата си представа за света...
Защо ли да се изненадваме всъщност? Само преди три месеца от екраните на телевизиите видяхме как лидер на политическа партия, днес вече вицепремиер, отговарящ и за етническите въпроси, блъска жена на българо-турската граница. И тя беше със забрадка. И беше възрастна. Това обаче не го спря. И не беше санкциониран. Лошият пример е заразителен, въпросът е докъде ще стигнем така? Обществото още носи раните на възродителния процес. Те не са зараснали, а вече лекомислено хукваме да отваряме нови. Тичаме по ръба на бръснач - вярата е неприкосновен интимен свят за всеки човек. Атаките и поругаването могат да предизвикат ответна реакция. Не по-малко агресивна. И неочаквана. Това ли искаме?