ЛУДОСТ ЛИ Е ЮБИЛЕЯТ!

Доживяхме юбилейния ХХ МКФ "Любовта е лудост". Иницииран от екипа на Фестивалния и конгресен център-Варна, в самата зора на драматичните промени в страната ни, когато доминираха крещящи социални проблеми, а културата бе изоставена някъде в задния двор на обществото, той прехвърли своето пълнолетие и влезе в територията на зрелостта. В този злощастен за духовността ни период на безкрайни кризи и грабеж от филмовия календар бяха откъснати Международният фестивал за червенокръстки и здравни филми (категория А), Световният форум на анимационното кино, който беше сред най-престижните в света; дори жизненоважният Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" не се проведе няколко поредни години.
И така - именно МФФ "Любовта е лудост" не позволи да заглъхне кинофестивалната ни традиция, а зрителите да забравят своите екранни любимци. 
В 20-ото му издание (31 август - 6 септември т.г.) на официалното откриване по червената пътека отново, сред взрив от аплодисменти, преминаха актьорите Гинка Станчева, Джоко Росич, Георги Мишев, Никола Анастасов, Борис Луканов, Искра Радева, Мария Статулова, Параскева Джукелова, Любен Чаталов, Андрей Слабаков, Ернестина Шинова... На екрана на Фестивалния и конгресен център, който за голямо съжаление тази година бе лишен от живописната тераса срещу входа на Морската градина и Радио Варна (където две десетилетия имахме възможност да коментираме току-що гледаните филми, да обменяме мнения и да отдъхнем в паузите), бяха представени общо 70 игрални творби от 24 страни на 4 континента. От тях 12 се състезаваха в конкурсната програма.
След силната конкуренция на ярки професионалисти, на която бяхме свидетели миналата година (7 безспорни чужди художествени постижения, от които - 4 дебюта), сега, за радост, юбилейният форум започна на българска вълна с току-що завършения филм "Аз съм ти" на Петър Попзлатев, изграден върху любопитен белетристичен материал - "Роман без заглавие" на Димитър Димов и "Адриана" на Теодора Димова. Заснета в два времеви пласта: 1938 и 2008 година, с усет за стил и атмосфера, за постигането на които е очевиден приносът на оператора Емил Христов и на младите художнички-сценографки; с точно подбрани актьори (Жанет Спасова - Адриана, Деян Донков, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Михаил Билалов...), с успешен екранен дебют в ролята на Юра на Ирмена Чичикова; с умело преплитане на съдби и събития, в първата си среща със зрителите творбата бе приета радушно. А в състезателната програма видяхме още едно българско произведение, създадено в течение на 4 години - "Слънчево" на Илия Костов. Драматургичната находка: потъването и изплуването от дъното на язовир на 100-годишна църква, където отец Златан (Досьо Досев) се опитва да осъществи събор с оцелели, пръснати по света, наследници на изчезналото село - тласка героите към откритието, че именно съдбата е тази, която ги връща към корените на предците, към идеята за национално обединение. И вероятно съдбовен знак е, че закриването на фестивала и раздаването на наградите се състояха именно на Националния празник 6 септември - Деня на Съединението!
С четири за мен безспорни художествени постижения ще запомня тазгодишния международен конкурс. На първо място - с излятата сякаш на един дъх романтична комедия "Два дни" (95 минути), сценарий и режисура на Авдотя Смирнова, удостоена със "Златна Афродита". Изградена в най-добрата трагикомедийна традиция на руското кино, тя показа професионално владеене от висок ранг на всички компоненти във филмовото изкуство. С уникалния актьорски дует Ксения Рапопорт (която е моята фаворитка за приза за женка роля) - Фьодор Бондарчук, с неповторим гласов тембър, е постигнато рядко случващото се на екрана чудо - вътрешен катарзис на героите. Изключително важна и актуална тема, решена в изключително важен и актуален момент! Пълно съвпадение на мненията на критиката и публиката, която аплодира буквално на всяка значима (а не злободневна!) реплика.
Отново общ фаворит на специалисти и зрители се оказа тази година и американският филм "Отчуждение" (отличен с наградата на критиците) с виртуозното изпълнение на Ейдриън Броуди - учителят г-н Хенри Бартис, работещ само по заместителство, който избягва всякаква емоционална връзка и зависимост. Той не спира да отправя от екрана тревожни, същностни въпроси, свеждащи се до основния: какъв е светът, в който живеем, и защо е такъв. Какво е самотата, особено ако е приета като съдба. В какво се изразява днешният сблъсък на поколенията и може ли да се преодолее. Глобалната, вълнуваща целия свят, тема за моралния избор, при който душата ти се раздира от вътрешна борба, е поднесена от сценариста Карл Лънд и режисьора Тони Кей високопрофесионално и потрисащо емоционално. Когато става дума за филм-мисия-послание, безразлични няма. Хората напускаха залата, цитирайки главния герой: "Всички се нуждаем от нещо, с което да заменим сложността на обкръжаващата ни действителност".
Eдинодушно бе приета и Специалната награда на журито за режисура на полския творец Митя Окорн за чудесната му романтична комедия "Писма до Дядо Коледа": пленителна история, случваща се в онзи специален ден на годината, когато стават чудеса, дори и за петима мъже и пет жени с достатъчно объркан живот, които накрая откриват, че няма начин да избягат от Коледа и от любовта. Режисьорът умело преплита много различни съдби в органична трагикомична сплав.
Четвъртата предпочитана от мен творба: психологическата драма "Барбара" на известния германски режисьор Кристиан Петцолд - автор на 11 игрални и телевизионни филми, ни потопява в тревожната атмосфера на Източна Германия през 1980 г., за да съпреживеем нерадостната съдба на младата лекарка Барбара, следена по нареждане на Щази, която се опитва да воюва със системата. За пестеливото и прецизно изпълнение на тази сложна роля Нина Хос заслужено получи наградата за най-добра актриса на фестивала. А приза за мъжка роля, който по достойнство се падаше на Ейдриън Броуди (в "Отчуждение"), журито присъди на талантливия турски актьор Осман Сонант за неговото искрено хумористично превъплъщение в образа на пожарникаря-националист Кошман от Черноморското крайбрежие в комедията "В пламъци" - пети филм на Мурат Сарачоглу. Зрителят с удоволствие следи невероятните приключения, съпътстващи героя по време на пътуването му до Диарбекир, изпълнено с бомби, насилие... и любов; с напрежение и смях.
Три отлични комедии никак не са малко за една състезателна колекция. Още повече че постиженията в този нелек, но обичан жанр се броят на пръсти. Всяка една от тях би могла да бъде отличена за сценарий. Журито предпочете да даде Специалната награда за сценарий на френските драматурзи Малгожата Шумовска и Тине Биркел за пресъздаване на напрегнатата съдба на напористата журналистка Ан от сп. "Ел", чийто образ е майсторски изграден от Жулиет Бинош. Той е своеобразно пътуване на героинята към самата себе си, опит за постигане на собствено просветление.
С интерес бе посрещната организираната съвместно със сп. "Кино" кръгла маса на тема: "Седмото изкуство и краят на света", която заслужава отделно внимание.
Накрая специално искам да отбележа, че този фестивал се оказа единственото място във Варна, където зрителите можаха да видят творчеството на двамата колоси на руското кино Андрей Тарковски, който навърши 80 години, и Андрей Кончалонски, в чест на неговата 75-а годишнина. Техните ценители не се притесняваха да седят и на пода, за да гледат неувяхващите "Соларис", "Сталкер", "Иваново детство", "Домът на глупците", "Дворянско гнездо"... Специално за тази панорама гостува тук неуморната Наталия Бондарчук, която представи документалния филм "Срещи на Соларис" - за създаването преди близо 4 десетилетия на легендарната творба на Тарковски по романа на Станислав Лем.
       

Руската комедия "Два дни" бе удостоена със "Златна Афродита"

Американският филм "Отчуждение" получи  наградата на критиците